Значението на лексикалната работа в училищните уроци - GRIN
Теза 2019 53 страници
Проба за четене
Съдържание
Фактически анализ
Определение на лексиката
Изградете речника
Развитие и усвояване на лексика
Значение на лексиката
Пречки пред лексикалната работа
Дидактически анализ
Закрепена в учебната програма
Речник дидактически три стъпки
Цели на лексикалната работа
Урок: Лексика - синоними
Табличен ход на уроците
Първи урок
Втори урок
Трети урок
Четвърти урок
Пети урок
Библиография и източници
„Личният речник е от основно значение за владеенето на езика от човека и за когнитивната и комуникативна компетентност, която зависи от него. Следователно насърчаването на усвояването на речника е основна задача на езиковото обучение в училищата. “1
Въведение
Многобройни трудове по предметите на лексикалните умения, лексикалната работа, развитието на езика и учебния дизайн служат като основа за изследване. Някои от тях са специализирани книги от немска литература и немски професори, с което се откроява произведението „Думи, думи, думи” на Уинфрид Улрих (2013a), от което идва началният цитат и на което многократно се говори в хода на работата.
Фактически анализ
Определение на лексиката
Когато се опитвате да дефинирате термина лексика, трябва да се прави ясно разграничение между активен и пасивен речник. Пасивният речник включва думи, които се взимат по време на четене или слушане и чието значение се разбира веднага. Активният речник от своя страна включва всички думи, които човек действително използва. Разбира се, всички думи от активния речник също са включени в пасивния речник. Във връзка с училището или ученика съществува и терминът основен речник. Това включва всички думи, предимно ежедневни думи, които учениците учат в училище, включително правилен правопис, около 1500 думи по време на началното училище. 7-ми
По-общо казано, лексиката е сумата от всички думи, които човек знае. 8-ми
Вече споменатият Уинфрид Улрих описва лексиката като вътрешен, умствен лексикон на човек. Тази лексика в дългосрочната памет включва множество лексеми, т.е.отделните единици на лексикон, които носят концептуалното значение на думата. Тези лексеми съдържат различна информация. Това включва семантична информация, т.е. значението на думата, фонологична информация, звука на думата, но също така и синтактична информация, ergo как може да се свърже думата, както и морфологична информация, която предоставя информация за флексия или отделни елементи на думата. 9
Изградете речника
Но как се формира този мисловен лексикон? Термините не са подредени по азбучен ред в мозъка, както е например в конвенционален речник.
Съществува обаче добре структуриран ред, който отразява различните взаимоотношения между думите. 10 Тези многомерни връзки са известни като текстови мрежи и са групирани в следните различни категории:
Ако погледнете тези различни мрежи от думи, бързо става ясно, че всяка дума може да бъде част от различни мрежи едновременно. С всяка дума, която човек научава, от една страна речникът естествено нараства, но от друга се увеличават и различните взаимосвързаности. Колкото повече думи знаете, толкова по-лесно е да добавите нови думи към речника си. Изучаването на изолирани, отделни думи, които не могат да бъдат класифицирани в описаните словни мрежи, е много трудно. Тези думи често остават в пасивния речник и не се използват активно. Именно тази активна роля е много важна за напредъка на творческия процес на изграждане на думата мрежи. 11.
Както вече беше споменато с колокационните полета, тук се прави разлика между синтагматични и парадигматични структури. С прости думи, синтагматичните връзки са думи, които често се използват заедно. Парадигматични структури съществуват, когато думите се изключват взаимно. 12 Следната диаграма илюстрира този принцип:
Фигура не е включена в този екстракт
Фигура 1: Съотношения на значения 13
Развитие и усвояване на лексика
Така че развиването на речника на човек е сложна, но също толкова гениална концепция. Способността на човешкия език несъмнено е една от най-важните характеристики, които отличават хората от другите живи същества. Но какво означава речникът с цялото му задълбочаване и създаване на мрежи в цифри? Колко думи има в речника на обикновения човек?
Описаното развитие продължава до голяма степен и в зряла възраст. Човек, който е ентусиазиран от четенето и писането на текстове, естествено разширява своя речник в много по-различна степен от човек, който рядко се занимава с нови думи. Naxhi Selimi намира много подходяща формулировка: „Придобиването на речник е индивидуално оформено по отношение на неговия обхват и скорост и се влияе от фактори като възраст, личен интерес, мотивация, семейство или социална среда. „19-ти
Това още повече затруднява оценката на речника на възрастните. Това се основава на около 6000 до 15 000 изговорени думи и 50 000 до дори 250 000 разбрани думи. В стандартния немски език има между 300 000 и 500 000 лексеми, а ако се вземат предвид специализираните езици, има до десет милиона. 20 Разбира се, на въпроса кога езиковата способност на човек може да бъде оценена като добра може да се отговори само субективно. Връзката между степента на речника на човека, неговите езикови способности и неговата интелигентност е очевидна. Ако някой научи все повече и повече непознати думи с течение на времето, прехвърли ги в активния речник и по този начин допълнително диференцира собствената си езикова употреба, не само речникът става по-мрежов и задълбочен, но и собственият хоризонт непрекъснато се разширява и по този начин разбирането в най-разнообразните Възможни предметни области. Това се нарича енциклопедично знание. 21-ви
„Когато ние като миряни насочваме интереса си към нашия език, ние сме по-загрижени за думите, отколкото за синтактичните структури. [...] Може да се приеме, че независимо от каквато и да е лингвистична загриженост за думите и лексиката, има естествен интерес на всяко човешко същество в неговите думи и че всеки се интересува от думите и фразите, които той самият използва или че среща, очарована и далечна. „22
Следователно по-нататъшното развитие на речника е ограничено главно от собствените интереси на човека. Например човек без ентусиазъм към медицината няма да научи медицински термини. Следователно връзката на световното знание или световния опит с езиковите знания е важна за разнообразното използване на езика. Тъй като интересите и преживяванията на човек са ограничени по определен начин (например по отношение на време или пари), развитието на речника се променя с течение на времето от разширяване на мрежите от думи до тяхното задълбочаване. 23.
Според Уинфрид Улрих остава да се каже преди всичко едно: „Придобиването на речник е сложен процес на обучение през целия живот“ 24
Значение на лексиката
В допълнение към лексиката като цяло, отделните думи играят основна роля в почти всяко отношение. Думите са повсеместни. Думите често са в обществено обсъждане и следователно представляват обществен интерес. Било то изборът за „Слово на годината“ 25 или „Младежко слово на годината“ 26 или често обсъжданият възможен езиков спад 27 в немския език. Думите често са емоционално заредени и използването на правилните понякога не е толкова лесно. Има и много езикови пътеводители, речници или нехудожествени и специализирани речници, които би трябвало да помогнат.
Гореспоменатата дискусия за упадъка на езика е много зависима от собствената перспектива. По-младите поколения използват различни думи и вероятно дори напълно различен език от по-старите поколения, състоящ се от англицизми, съкращения или вулгарни изрази. Твърдението, че немският език е обект на лингвистичен упадък, следователно е много разбираемо от гледна точка на възрастните хора. Страхът от пропадане на езика произтича преди всичко от естествения страх на хората от промяна. Но факт е, че броят на новодобавените думи надвишава броя на изтритите, остарели думи. Новите думи се създават по-специално чрез приемането на чужди езици или по-нататъшното развитие на съществуващи думи или тяхното значение. 28 Вместо да говорим за упадък на езика, терминът промяна на езика може да се използва, за да отчете положително постоянното по-нататъшно развитие на езика.
Върнете се от значението на отделните думи към целия речник. Торстен Щайнхоф описва „лексиката като превключваща точка за (лингвистично) знание“ 29. По отношение на немския като училищен предмет лексиката е, така да се каже, основата за придаване на езикови умения в уроците по немски: четене, писане, говорене и слушане. Следващата фигура илюстрира това:
Фигура не е включена в този екстракт
Фигура 2: „Речникът като център за усвояване на език в училище“ 30
Първата от четирите компетенции „Изследване на езика и използването на езика“ е преди всичко за съзнателното използване на езика. Тяхното значение трябва да бъде отразено. Това се случва особено в уроците по граматика. В този контекст учениците от средните училища трябва да придобият широк спектър от граматически речник. Това включва например разграничаването на време или режим. Децата на тази възраст изграждат речник, който им позволява да обясняват хронологични последователности или да въвеждат изявления на човек в общ контекст. 31
В третата област на компетентност, „Писане“, учениците се учат как самостоятелно да пишат текстове целенасочено и разнообразно, в подходяща форма и смислено по отношение на съдържанието. За това са необходими правописни умения и по-специално тяхното преподаване е един от най-важните приоритети в уроците по немски език. За писането на текстове е необходим изчерпателен речник, за да се формулират те, от една страна, формално правилни, но от друга страна, преди всичко многостранни и по този начин интересни и лесни за четене. В допълнение към правилния правопис, особена трудност при производството на текст е използването на правилните стилистични средства и правилната структура за съответния тип текст. Разказът е структуриран съвсем различно от интерпретацията, например. 35
Четвъртата област на компетентност „Четене - работа с текстове и медии“ се занимава с развитието на уменията за четене. Компетентността за четене несъмнено е най-важната, когато става въпрос за самостоятелно разширяване на речника. Още в началото на прогимназиалното ниво учениците се учат как да разсъждават върху текстовете и по този начин да използват информацията. Връзката между уменията за четене и усвояването на речника се възприема най-вече еднопосочно. Това означава, че ако прочетете много текстове, автоматично ще научите нови думи. Това определено е така, но текстовете също се възприемат и обработват по различен начин, ако думите вече са известни. Значението на текстовете може да бъде запомнено по-лесно, а обширният речник води до по-добро разбиране при четене. За да стане ясно това, примерът с текстове на научни специалисти е много подходящ. Поради използването на много технически термини в този тип текст, безпроблемното разбиране обикновено не е възможно при четене за първи път, което намалява скоростта на четене. Думите трябва да се търсят и да се изследва значението им, тъй като те не могат да бъдат изведени от контекста. 36
Представеният за пореден път модел на структурата на компетенциите изчерпателно илюстрира голямото значение на лексиката за дадено лице. Речниковата компетентност има пряко въздействие върху всички аспекти на уроците по немски език. Без цялостна лексика в училище, учениците ще имат затруднения в процеса на живота си да се изразяват адекватно с думи и писане или да разбират текстове с по-високо ниво на трудност.
Пречки пред лексикалната работа
Уинфрид Улрих критикува факта, че речниковата дейност е пренебрегвана в уроците по роден немски от няколко години. Разбира се, речникът се развива автоматично по определен начин, но въз основа на случайността и следователно много несистемно. Проучванията в англоговорящите страни дори показват, че случайното откриване на нови думи по време на четене на текстове и свързаното с тях развитие на тяхното значение от контекста е най-важният източник за разширяване на речника. Пречка за речниковата работа е подходът на учителите и това, че те не се чувстват адекватно подготвени. Има и многобройни причини, поради които учителите по немски обръщат малко внимание на активната лексика в своите уроци. Обхватът на различните немски лексеми е твърде голям и ефективната лексика отнема твърде много време. Случайното приемане на нови думи чрез четене и слушане е достатъчно. 38 Това не е така става много ясно в по-късния раздел на дидактическия анализ.
На фона на мащабна и непрекъснато нарастваща мултикултурализъм в Германия също е интересно да се разгледат различията в речниковите умения на местните и чуждестранните говорещи. И така, има ли имигрантски произход на студентите пряко влияние върху тази компетентност? Споменатото в началото проучване DESI изследва дали очевидни са такива социокултурни различия в речниковата компетентност. Не-местните говорители се разделят отново между многоезични и не-немски. С други думи, млади хора, които говорят друг език в семейството освен немски и тези, които не говорят никакъв немски у дома. Както се очаква, резултатите показват, че носителите на езика имат най-добрия немски речник във всички образователни нива. 39 Равните възможности следователно могат да се разглеждат като пречка в лексикалната работа. Не е възможно да се приведат всички ученици до еднакво ниво на компетентност.
Друг интересен резултат от изследването е сравнението на различните типове училища. Многоезичните юноши, посещаващи гимназия, могат да докажат, че притежават значително по-високи речникови умения, отколкото носителите на езика в Hauptschule, Realschule или интегрираното общообразователно училище. Също така е малко изненадващо, че не говорящите немски език гимназисти, ученици в средното училище и интегрираното общообразователно училище очевидно превъзхождат и могат например да демонстрират речниковата компетентност на гимназист с местен език. Това определено може да се разглежда като успех в лексикалната работа в гимназиите. 40 От друга страна, тези резултати са катастрофални за средно ниво I. Става ясно, че целенасочената лексика в училище, която може да се приеме в гимназиите, оказва голямо влияние върху речниковата компетентност. За да обобщим резултатите ясно и кратко: Неезичните говорители могат да постигнат по-високо езиково ниво от носителите на езика чрез явна лексика.
2 От съображения за четливост в този документ за одобрение се използва само мъжката форма.
3 Виж Willenberg, 2008, стр. 76
7 Виж Maiworm & Menzel, 1994, стр.7
8 Вж. Hermann, Leisering и Hellerer, 1985, стр. 1085