Китайският режим е обречен да изчезне, но не скоро
Режим „заблуден“ и „осъден“ да изчезне. но не точно сега. Строг наблюдател на китайския комунизъм в продължение на четири десетилетия, Жан-Пиер Кабестан изключва предстоящото изчезване на режима в Пекин, който според него се ползва с поне пасивна подкрепа от населението.

Той е един от редките френски синолози, който ръководи отдел в чуждестранен университет. От Хонконг Жан-Пиер Кабестан се утвърди като авторитет в малкия свят на пекинологията, доминиран от американци, които понякога бързат да обявят дебала на политическата система, разкъсвана между нейните марксистки основи и нейната капиталистическа реалност.
За разлика от Гордън Г. Чанг, който предсказа през 2001 г. „близкия колапс на Китай“ в едноименна книга („Предстоящият колапс на Китай“), този наследник на старата френска школа по синология не си прави илюзии относно крехкостта на китайския режим.
При управлението на президента Си Дзинпин „настоящият режим е солиден, подкрепян от голяма част от населението и елитите“, обяснява синологът в интервю за Франс прес в Баптисткия университет в Хонг Конг, където от 2007 г. той ръководи катедрата на политически науки и международни изследвания.
Китайската комунистическа партия (ККП), която управлява най-многолюдната държава в света от 1949 г., "успя да събере големи сегменти от обществото до идеята, че тя трябва да запази завинаги монопол върху политическата власт", пише Жан-Пиер Кабестан в книга, която се появява в четвъртък във Франция "Китай, демокрация или диктатура утре?" (Gallimard).
Народната република "не е по-вечна от СССР" или други авторитарни режими, продължава той. Но засега "страхът от хаоса или просто несигурността продължава да убеждава повечето китайци да подкрепят настоящия режим".
Икономически растеж, повишаване на жизнения стандарт, сигурност: за разлика от Съветския съюз, "най-голямото тайно общество в света", както го нарича ККП, успя да се адаптира към съвременния свят, като същевременно продължава да контролира строго гражданското общество с желязо юмрук, с националистическа пропаганда и все по-„оруелско“ наблюдение.