Установени са 4 вируса, които могат да произвеждат хормони с инсулиноподобна активност в
Изследователи от центъра за диабет в Джослин са идентифицирали 4 вируса, участващи в производството на инсулиноподобни хормони, активни хормони и в човешките клетки. Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Откриването на тези нови инсулиноподобни хормони с действие върху човешките клетки и гризачите ни показва колко сме изложени на такива микробни пептиди и може да ни помогне да разберем по-добре ролята на микробите в появата на човешки заболявания, особено затлъстяване, диабет и рак.
Анализирайки публична база данни, която съдържа вирусни ДНК геномни последователности, изследователите идентифицират вируси, които произвеждат пептиди, подобни или частично подобни на 16 човешки хормона и регулаторни протеини.
Четири от тези вируси, участващи в производството на инсулиноподобни хормони, обикновено заразяват рибите и земноводните, но са активни и при бозайници.
Експериментиране върху животински и човешки клетки вирусните инсулиноподобни пептиди действат като хормони и могат да се прикрепят към инсулиновите рецептори при хората, включително специфични за инсулин подобни растежни фактори рецептори (IGF-1, инусулиноподобен растеж еактьор 1).
Инсулинът и IGF-1 са основните протеини, участващи в усвояването и употребата на глюкоза в клетките на тялото, като имат преобладаваща роля в процесите на растеж. Експерименталните животни, инжектирани с инсулиноподобни вирусни пептиди, са имали ниски нива на глюкоза в кръвта, друг признак на инсулиноподобно действие.
Освен това анализът потвърди, че те вируси могат да присъстват и в човешките черва.
Следователно и ние може да бъдем изложени: „Възможно е хората да бъдат изложени на такива вируси чрез консумация на риба в храната, но понастоящем няма доказателства за причинно-следствена връзка или известни механизми и условия, чрез които вирусите или заразяват клетките, или се абсорбират поне частично в червата на човека.
Смята се, че има над 300 000 вируса, които могат да заразят или да бъдат активни при бозайници, от които около 7500 или около 2,5% от тях са анализирани за генетично секвениране.
Това изследване предлага нови перспективи за изследване на автоимунитет и диабет тип 1. Също така, анализираните вируси и много други, които ще бъдат идентифицирани в бъдеще, могат да участват в развитието на рак.
Изследването може да хвърли светлина върху етиопатогенезата на метаболитни нарушения като диабет тип 2 и затлъстяване, състояния, при които реакцията на организма към инсулин се променя. " - казва Роналд Кан, водещ изследовател на изследването.