Споменаване на времето - стихотворения

Годините минаха,
но звездите все още говорят с теб,
душата ти е чиста,
а rám е лъч на падналата надежда.

времето

Седнахме на края на света,
краката ни са в нищото,
главите ни над облаците,
бяхме деца,
И богове.

Годината е довиждане,
Събира прането си,
колко скоро е шокиращо,
това е последният ви обяд.

Колко живот, колко мъка
то върви безшумно и не ви атакува
миналата база на лицето ми,
само нагрява слабия ми дъх.

Животът ми е в разцвет.

Свинско и пържола
Нарязан с лимон.
Наденичка и салата,
Вие сте добър приятел на масата!

Прелетяха над нас,
Ставахме все по-зрели.
Учениците приключиха.
Прекарахме много забавления и красота.

Маняна утре
Беше точно вчера
Календарът казва вторник