Синята памет на Земята, от Аластер Рейнолдс - Блог Carturesti
Кланът Акиня има всичко необходимо - власт, пари, влияние. Но тя няма функционална връзка или топли спомени за баба Юнис. След погребението й, непокорните внуци ще искат да възобновят артистичната или изследователската си дейност, а останалите да подредят нещата, така че семейството и бизнес империята на Акиня да не страдат. Но сред стоките на бабата е открит предмет, който ще разстрои плановете на всички и ще ги накара да поставят под въпрос известната история на семейството. Джефри - който иска да работи само със слоновете си в африканската савана и далеч от семейния бизнес - се оказва тласнат към поредица от пътувания до Луната, Марс и - очевидно - по-нататък (тъй като първите две вече са населени територии).
Синята памет на Земята е първата книга от поредица от три обявени, озаглавена Деца на Посейдон *. На румънски език той има почти 800 страници, но не знам дали това някога би изкарало SF четец. И тук изпитвам нужда от уточнение: чета научна фантастика с удоволствие, но не съм информиран читател по простата причина, че открих красотата на физиката дълго след завършването на училище. Като закъснял турист в музей, за който беше чувал интересни неща. От учебния предмет ни останаха само неясни понятия, свързани с гравитацията, скоростта и силите на триене, както и да започнем да смятаме, че изразът „маса“ се отнася до електрическата проводимост, а не от мускулните пакети. Няма повече. В резултат на това, когато чета SF, приемам за даденост - превръщайки се във фантастика - много от известните или възможни научни интерпретации на момента. Наясно съм, че поради това цели чекмеджета с идеи и моменти от „Аха!“ Оставам затворен. Но тъй като упорствах, срещата ми със SF вече не може да се нарече слепи данни.
Синята спомената земя (Gollancz, 2012) се счита за една от най-новите техники на Alastair Reynolds **. В допълнение към интригите, конспирациите и действията, светът в Blue Memory е дори по-оптимистичен от преди. Земята е в центъра на развитието и - въпреки че говорим за утопичен свят, от който се потискат насилствени или престъпни импулси - Механизмът не работи навсякъде и не се използва никъде (признавам, утопиите предизвикват реакции на противопоставяне).
Като цяло в своите книги Аластър Рейнолдс не се отклонява твърде далеч от научните новини или възможния потенциал на вече познатите неща. Неговите герои знаят технически и физически ограничения и когато се наслаждават на фиктивни технологии, те са правдоподобни в дадения контекст. Запитан дали такива „технически ограничения“ не го смущават, когато пише, Рейнолдс дори казва, че е стимулиран: всяко обуславяне отваря пътя към възможностите, които дотогава не са били взети предвид.
Аластър Рейнолдс е - ако щете - британец по света. Писател и учен (по образование, астроном), той е роден в Уелс, 20 години е живял в Холандия, където е работил в отдела за научна мисия на Европейската космическа агенция, а сега живее в Шотландия. Публикува първите си писания още в колежа. Днес той е един от авторите на SF с тегло.
Аластър Рейнолдс не знае точно дали е станал учен, защото харесва научна фантастика или научна фантастика, защото е учен. Но - когато се разкри като автор - той беше изненадан да намери сред колегите си много читатели на SF с стари държави и обширни познания. Хора, за които дори не беше подозирал. Оттогава Аластър Рейнолдс мълчаливо изучава странната и мощна връзка между въображаемото и науката в търсене на доказателства. ***
Синята памет на Земята, от Аластър Рейнолдс | Издателство Немира, 2014, колекция Nautilus | Превод от Михнеа Колумбеану
* Вторият роман от поредицата, On the Steel Breeze, вече се появи на английски език (Gollancz, 2013)
** На румънски език Alastair Reynolds е преведен също Diamond Dogs, Turquoise Days (Nemira, 2008, разкази от поредицата Revelation Space), The Prefect (Trei Publishing House, 2012) и The City of the Abyss (Publishing House Trei, 2014)