Швейцарско литературно общество Скъпата мечта на книгата - наблюдател

Швейцарско литературно общество Скъпата мечта на вашата собствена книга

Мнозина мечтаят за това, някои се осмеляват: да опитат силите си като автор. Това може да струва много за швейцарското литературно общество.

литературно

Сара Бароне похарчи 14 000 франка за няколко десетки екземпляра от книгата си.

Бизнесът на Роджа Смолни очевидно върви добре. На страницата си във Фейсбук той обича да позира в костюм с папионка, бълнува за шофиране на класически автомобил Spitfire или се показва като пилот високо над облаците. Снимките подсказват: Тук човек може да си позволи това, за което другите само мечтаят.

Бизнесът на Сара Бароне е далеч по-малко добър и това е свързано с мечтата й да помага на хората. Социалният педагог от Rorschacherberg SG искаше да публикува ръководство със заглавие „Помислете за себе си“. 50 страници, твърди корици, огледало на заглавната страница. И откакто книгата излезе, Сара Бароне от време на време се поглежда в огледалото и се чуди дали не е сгрешила с нея. Защото фактът, че бизнесът им не върви, има много общо с Роджа Смолни.

Едва ли има шанс

Издателите на нормални книги не чакат ръкописи. Предлагат им се десетки текстове и много малко влизат в програмата на издателя. В Роджа Смолни в Цуг обаче младият автор Бароне открил отворени уши. Управителят на Швейцарското литературно общество моментално беше готов да издаде книгата си. Само след няколко дни Бароне получи издателски договор с обещаното първо издание от 2500 копия за подпис.

В длъжността обаче имаше и споразумение за финансиране. Защото Сара Бароне трябваше да поеме всички разходи и съответно целия риск за производството на книгата си. Тя избра депозит от 1800 франка и 48 месечни вноски от 280 франка, общо 22 239 франка и 18 цента плюс ДДС. В замяна нейният Смолни обещава 35 процента хонорари за всяка продадена книга. При търговията с книги обикновено са обичайни максимум десет процента - върху цената на едро. Освен това Смолни обещава всичко възможно в „маркетингов план“: присъствие на панаирите на книги във Франкфурт и Лайпциг, контакти с медийни редактори и запитвания за токшоута, за да привлекат автора по телевизията.

Правен съвет

Сара Бароне получи съвет от адвокат. Той не виждаше проблеми в договора - скъпа грешна преценка. Тя подписа. Три години и половина по-късно обаче авторът е повече от разочарован. Досега са продадени само няколко десетки екземпляра от нейната книга, въпреки че досега тя е платила на Смолни около 14 000 франка. Последният й обясни междувременно, че договореният тираж от 2500 копия е просто "приблизителна оценка".

За ушите на Брижит Хофман обещанията на Смолни звучат твърде познато. Тя също плати скъпо за книгата си в литературното дружество. Договорът за нейния роман от 400 страници „В очакване на Никола“ е за точно същата сума като този за 50-страничната книга на Бароне. В замяна Брижит Хофман получи само по-евтината версия с меки корици. Едва след протеста им Смолни намали необходимата сума. За малкото екземпляри, които тя е успяла да продаде от публикуването, тя е платила около 6000 франка досега. След това миналата пролет тя спря плащанията си, защото не смяташе, че издателят прави нещо, за да извади книгата. Сега Смолни заплашва да го управлява за останалата сума.

Много имена на компании: BigBooks Publishing AG, lektoren.ch, autorenberater.ch, .

„Сериозният издател никога не би поискал автор да заплати производствените разходи“, казва Тобиас Кивит, адвокат и говорител на борда на Германската асоциация на младите автори: „Издателят идва от„ представяне “, което означава, че издателят поема финансовия риск. »

Бароне и Хофман са така наречените издатели на субсидии за разходи за печат - а със Смолни - спорен представител. От години предлага услугите си на неопитни автори и под промяна на имената на компании, популяризира млади таланти и обещава фантастични тиражи с много медийно отразяване.

В допълнение към Швейцарското литературно общество, Смолни управлява също BigBooks Publishing AG и Self-Publishing Company на същия адрес в Zug, както и уебсайтовете Lektoren.ch и Autorberater.ch. Подобни предложения от Смолни има и в Германия и Австрия.

Няма редактиране

За Роджа Смолни книга, издадена от литературното общество, определено е сделка, независимо дали се продава или не. Тъй като не е включено редактиране, необходимите усилия са ограничени. Вместо това той предлага „корекция плюс“, която включва само правопис и правопис „би било подходящо повече спокойствие“ и проверка на граматиката. Авторите обикновено не искат никакви промени в текстовете си, така че разсъжденията на Смолни.

Разходите за печат също са управляеми: печатът е възможен само при поискване и с помощта на евтиния процес на цифров печат. Експерт изчислява, че книга като тази на Сара Бароне може да бъде произведена за 3000 до 4000 франка. Разходите за печат на парче трябва да бъдат максимум от четири до пет франка.

Следите на издателя Роджа Смолни могат да бъдат проследени в продължение на дванадесет години. Авторите се оплакват от него точно толкова дълго. Известно време уебсайтът Literaturcafe.de редовно докладва за своите дейности. През последните няколко месеца бяха получени различни запитвания от Швейцария, казва операторът на литературно кафене Волфганг Тишер. Асоциацията на авторите на Швейцария (AdS) също предупреждава срещу бизнес отношенията на Смолни: миналия юни той му присъди наградата за неуважение Plume de Plomb (олово).

Използвано име на Елке Хайденрайх

Колкото и да е урбанизиран в профила си във Facebook Facebook Как да деактивирам или изтрия акаунта си, Смолни също се опитва да продаде издателството си, като го украсява с известни имена. Elke Heidenreich, например, се противопоставя на поредица от текстове, които Смолни публикува без нейно знание. Авторът и литературен критик, който е посочен като съредактор, заплашва съдебни действия, докато Смолни не оттегли книгата.

Сара Бароне спря плащанията миналата пролет, защото подозираше, че ще бъде изтръгната. Мирно споразумение за прекратяване на договора се провали в средата на септември. Смолни отказа да й представи разбивка на разходите и в крайна сметка й показа вратата.

Няма разрешение

Смолни вече можеше да се сблъска с проблеми. Споразумението за финансиране, което той представя на авторите, е договор за заем. За това заемодателят се нуждае от одобрение от кантона.

Икономическата дирекция на Цуг обаче декларира, че нито Смолни, нито фирмите му имат такова разрешение. Освен това, преди да отпусне заема на Barones, Смолни ще трябва да изясни задълбочено финансовите обстоятелства. Кредитен отчет Защо не съм кредитоспособен? трябва - което никога не се е случвало. Авторката Брижит Хофман - която досега се е отървала от 15 екземпляра от книгата си - също е получила споразумение за финансиране, без Смолни да е изяснил риска от свръхзадлъжняване с нея. Но тъй като жената получава IV пенсия, той никога не е трябвало да я подписва на такъв договор.

Минимален пазарен дял

Роджа Смолни се оправдава в интервю, че е германец и не познава тези обичаи. Той обвинява двамата автори за това, че книгите не се продават. Те просто не биха рекламирали достатъчно. Други книги биха се справили много добре. Всяка година той продава „десетки хиляди книги“ в Швейцария, Германия и Австрия. Повечето автори са много доволни. Например работата, озаглавена „Има ли демокрация все повече протестни избори? Как все пак демокрацията може да бъде спасена? все още бъдеще? », за което бившият федерален съветник Каспар Вилигер написа предговора.

Запитване до индустриална служба, която наблюдава книжния пазар, за да съставя списъци с бестселъри, разкрива малко по-различна картина: книгата е продадена само няколко десетки пъти, откакто е публикувана. Литературното общество практически не съществува в швейцарските книжарници: Според индустриалната служба неговият пазарен дял е 0,01%.

Отговор

Неправилно е да се твърди, че се нуждаем от разрешение от кантона за плащанията на вноски, които предлагаме, които нямаме. Приложимо е: Въпросният заем не изисква одобрение от кантона.

Не е вярно, че печатаме само при поискване. Вярно е, че винаги държим запас от книги на склад.

Не е вярно, че цифровият печат е по-евтиният метод. Вярно е: цифровият печат е значително по-скъп в сравнение с офсетовия печат.

Погрешно е да се твърди, че сме издател на безвъзмездни средства за печат. Приложимо е: Ние сме самоиздател (издател на доставчик на услуги), където авторите закупуват услуги за своя книжен проект до желаната степен.

Неправилно е да се твърди, че „корекция плюс“ включва само проверка на правописа и граматиката. Приложимо е: Нашата текстова работа включва правописни и граматични корекции, както и коментиране на съдържанието, включително предложение за подобрение, при което текстът не се променя от нас без разрешение.

Неправилно е да се твърди, че на г-жа Бароне е обещано първо издание от 2500 броя. Вярно е, че можем да препечатаме книгата в неограничен брой по всяко време и винаги да имаме инвентар на склад.

Неправилно е, че договорът на г-жа Hofmann е за същата сума като твърдата подвързия на г-жа Barone, но тя е получила само меки корици. Вярно е, че г-жа Хофман трябва да плати значително по-ниска сума, тъй като е купила по-малко услуга.

Неточно е, че г-жа Хофман е платила досега около 6000 франка „за малкото копия, които е успяла да продаде от публикуването. Вярно е, че г-жа Hofmann купува услуги, редактиране, набор на книги, оформление на корицата, продажби и печат от издателя и маркетинг, като всички те включват поддръжка.

Неточно е, че г-жа Бароне е похарчила 14 000 франка „за няколко десетки екземпляра от книгата си“. Тя купува услуги, корекция, набор на книги, оформление на корицата, продажби и печат от издателя, както и маркетинг, като всички те включват поддръжка.

Твърдението, че авторите са ни „станали“, е неправилно. Вярно е: По всяко време се съобщаваше, че предоставяме услуги и свързаните с тях разходи.

Твърдението, че г-н Роджа Смолни ще предлага услугите на неопитни автори, е неправилно. Вярно е: Нашите клиенти включват и автори, които са публикували една или повече книги в публични издателства, също така е вярно, че няколко автори са публикували повече от една книга с нас.

Не е вярно, че г-н Роджа Смолни обещава фантастични издания. Вярно е, че писмено посочваме в дискусии и в споразумението, че не можем да правим никакви прогнози или гаранции.

Не е вярно, че г-н Роджа Смолни обещава много медийно отразяване. Вярно е, че се позоваваме на успехите, които вече сме постигнали с нашия маркетинг.

Неточно е, че г-н Роджа Смолни публикува книга с текстове на Елке Хайденрайх без нейно знание. Вярно е, че правата за текста са надлежно закупени и лицензирани от Frankfurter Allgemeine Zeitung FAZ, за което г-жа Heidenreich е дала своето общо одобрение.

Неправилно е да се твърди, че приятелско споразумение с г-жа Бароне е пропаднало, тъй като г-н Роджа Смолни не е искал да съставя отчет за разходите. Вярно е, че споразумението се провали, защото фрау Бароне поиска тя да бъде освободена от задължението си да плати останалата сума.

Забележка от „наблюдателя“: Редакторите се придържат към своята презентация.