Отзиви за Le Dit de Tianyi - Франсоа Ченг (30) - Бабелио
„Истинският живот е живот, преживян и пресъздаден и преосмислен от Писанието“ Марсел Пруст
„С това писане по маниера на Пруст изведнъж усещам, че мога да пресъздам целия този изгубен живот и да започна да живея отново“ Франсоа Ченг.
„Тираничната вселена е пълна с ярост, страх и вратичка. Хората се възползват от най-малкото нарушение, оставено от нечовека, за да покълнат и да растат ”стр. 338.
Ние намираме Любовника в облика на Yumйi, приятелството в облика на Haolang. Тази трипосочна връзка ще създаде неразривни връзки и както във „Вечността не е много“, Любовта е страст, абсолютна, мистична, отреченост. И числото Три придобива цялото си символично значение: помирител на необходимите и ползотворни опозиции, числото 3 води обратно към Единството.
"Вярваш ли ми? Един ден ще ми повярваш. Ти си тази, която обичам най-много на света. Ти си моята невинност, ти си моята мечта. Много пъти през нощта си сънувах теб като вечно детство. Аз съм твоята сестра, аз съм твоят любовник. Но в този живот няма да сме двойка ”. 185 серия
Публикувана през 1998 г., тази книга спечели Prix Femina. Тази работа е забележителна, богата на скрити значения, очарователна, мисля да я препрочета. Но не се заблуждавайте, ако писалката е омагьосваща, поетична, тази завладяваща история е жестока, особено в третата си част, където нищо не е спестено на читателя, но всичко трябва да се разкаже.
„Междувременно е достатъчно свидетелят, който няма какво повече да губи, всички сълзи погълнаха, да не пусне писалката, да не прекъсне течението на реката“ - „зло би се загнездило в сърцето на Красотата "
Рядко се съгласявам с избора на Златна палма на филмовия фестивал в Кан, „Цезари“ или „Оскар“ и едва ли повече с „Гонкуртс“ или „Феминас“. В случая с Франсоа Чанг правя изключение.
В много отношения невежеството на французите към Китай е повече от тревожно. Пренебрегвайки всичко от страна, която тежи една пета от човечеството и доминира в икономиката си, това е къртицата, пренебрегваща пробивната тунелна машина! Особено, когато прецените колко уникална е въпросната история. Когато видите броя на хората, които никога не са чували за Културната революция или Големия скок, за които лозунги като „религията е опиумът на хората“ или думи като „dazibao“ не означават нищо, ние се приближаваме до паника.
Ето защо „Le dit de Tianyi“ е може би най-важната писмена дума във Франция през последната четвърт на ХХ век. Отвъд простотата и красотата на историята на любовта и приятелството, ние откриваме живота на традиционното китайско селячество, анархията от докомунистическия период, мизерията и вездесъщия бандитизъм. По-късно вездесъщата, всезнаеща диктатура; пълната лудост на Големия скок и неговите двадесет до четиридесет милиона смъртни случая; умопомрачителният изблик на насилие от Културната революция ... И слепотата на определен брой французи, убедени, че Китай наистина е комунистическият рай, описан им в "L'Humanitе".
Потапянето в лагерите в Лаогай или „превъзпитанието чрез работни лагери“ също е поразително. Също така не е известно, но там много от 200 000 монаси, живели в Тибет преди китайското нашествие, са изчезнали, както и вероятно някои малцинства, които не са се вписали в списъка на 56-те официални групи. И днес, добър куп угур. Всеки народ и всяка държава имат своите скелети в шкафовете; в случая с Китай те са съизмерими с неговата история.
Каква поезия в тази книга на Франсоа Ченг: „Приказката за Тиан-йи“, която получи Prix Femina през 1998 г.
Франсоа Ченг е писател, поет и калиграф, роден в Китай, натурализиран френски през 1971 г. В момента той е член на Френската академия и неговите творби са многобройни (наскоро направих списък за около четиридесет от тях, но можех да не публикувайте всичко).