От Кишинев до Караганда и от Букурещ до кюрдската култура на Хаги

Празник с румънци навсякъде

В петък, по време на 15-то издание на Международния панаир на детската книга, в Общинска библиотека „Б. П. Хасдеу ”се проведе голямо събитие с участието на представители на румънци от Казахстан и Южна Бесарабия, от Букурещ и Онести, Румъния.

Събитието беше организирано от приемащата институция и д-р Конф. Василе Чоймару. В него бяха пуснати няколко книги: „Далеч. 100 румънски стихотворения от Казахстан ”, подписан от нашия сънародник Симион Пламедале от Караганда,„ Хаги Курда (Камашовца), румънско село от историческа Бесарабия ”от Тудор Йордаческу (автор на проект и изображения - конф. Д-р Василе Чоймару), Румънците от Буджак на ръба на изчезването ”от Джордж Дамян и Каталин Флоринци Варзару от Букурещ и„ Короната на установяването ”от Адриана Истудор, родом от Онести, окръг Бакау. На събитието присъстваха авторите Тудор Панцару, румънски заместник; Нику Плушчис, президент на Културното дружество "Дачия" в Караганда; писателят Спиридон Вангели, сънародникът на Симион Пълмадеала; Влад Похила, Павел Тостоган, Йон Йовчев, Мария Пламедеала, други хора на културата, дипломати, учители, библиотекари и др. Пред присъстващите се родиха Василе Йову и Игор Подгоряну, а Василе Чоймару представи две изложби със снимки и документи за румънците от Казахстан и румънците от Буджак.

„Пуснатите книги са написани с любов за и за румънците в чужбина“, каза домакинът на събитието Лидия Куликовски. На свой ред Василе Чоймару каза, че срещата с един от авторите, Симион Плъмадеала, се е състояла на 1 декември 2008 г. в Алба-Юлия, по време на тържествата по случай 90-годишнината от Великия съюз. Роден през 1935 г. в Grinăuţi, окръг Bălţi, възпитаник на педагогическия институт „Ion Creangă“, Симион Plămădeală заминава за Казахстан, изплашен от перспективата да преподава руски език и литература в руско училище в бесарабско село, където е назначен пролетта на 1959 г. Там той работи десетилетия във въглищните мини, като пише текстове на майчин език ...

Симион Пламадеала: „Обичам те така, както никой не те е обичал!“

С тази фраза Simion Plămădeală започна емоционалната си реч. „Никога не съм мислил, че ще се върна оттам, от разстояние от пет хиляди километра. Там, далеч, не забравих нито дума от това, което научих у дома. Преди 52 години, когато си тръгнах, моята добра и обичана майка ми ми каза: „Докога ще живееш, сине, където и да се намираш, за да останеш човек и румънец ...“. Ето само няколко от заглавията на неговите стихотворения: „Ние и те, нашествениците“, „Живях с отчаяние“, „От твоята красота, Молдова“, „О, сладък румънски език“ ... През 1959 г. авторът им продаде сакото си, за да го купи книгата „Стихове“ на латиница от Михай Еминеску. Днес в Караганда той е събрал румънска библиотека с над 3000 заглавия. Икономически изследвания от Молдова, Григоре Белостецинич.

Тудор Йордаческу: "Да се обявиш за румънец в Буджак е опасно"

Това е признание на Тудор Йордаческу, авторът на монографията на село Хаги Курда (Камашовца). Роден през 1945 г. в това населено място, той завършва Земеделския институт в Кишинев (1971 г.), след което работи в колхоза в родното си село, а от 1993 г. до пенсионирането - данъчен инспектор в Исмаил. „Написах тази книга, след като се пенсионирах, иначе щях да имам проблеми в работата. В Bugeac ние, румънците, не се ползваме с никакви права. Там нашите права са само на хартия, а не всъщност “, каза той. „Томът„ Хаги Курда “е книга на селото, написана с любов и болка. Разглеждайки го пред очите ви, като в чудотворен калейдоскоп, много събития, факти, места, гледки и, разбира се, местни хора загиват ”, отбелязва писателят Влад Похила в предговора на книгата. Тя се появи с подкрепата на някои местни жители от Кишинев от Хаги Курда.

Джордж Дамян: „От лицето на земята е културата на над 120 хиляди румънци“

Авторите на тома "Румънци от Буджак на ръба на изчезването", Джордж Дамян и Каталин Флоринци Вързару, пътуваха през две седмици през румънски села в Южна Украйна. Те имаха тъжно пътуване, както го наричаха. Джордж Дамян припомни, че историята от последните 60 години показва тенденция на пълно премахване на обучението по румънски език в района на Одеса. През 1944 г., след завземането на тази територия от СССР, в региона имаше 62 училища, които се обучават на румънски език. През 1991 г., когато Украйна стана независима, останаха само 21, а през 2008 г. останаха само шест училища с пълно обучение на местния език. "Ако този феномен на асимилация и денационализация не бъде спрян, румънците в Буджак ще изчезнат само след няколко десетилетия", тъжно заяви авторът. Книгата е отпечатана с подкрепата на Отдела за румънците навсякъде.