От Anschluß на Хитлер до Anschluss на DPA - клон в Букурещ - Литературни преводи
На 1 декември 2018 г., когато Великият съюз на Трансилвания с Румъния беше честван в Румъния на 1 декември 1918 г., DPA - (Deutsche Presse Agentur, Германска агенция за печат), най-важната информационна агенция в Германия - публикува новина, в която заяви, че точно преди 100 години „Румъния анексира унгарската провинция Трансилвания“. Терминът, използван от DPA, беше Аншлус ("анексиране"). Тази новина беше популяризирана от телевизия ZDF, по обяд, същия ден.
Тази формулировка - по отношение на решаващите събития за Румъния в края на Първата световна война - веднага предизвика протестни реакции от нашия посланик в Германия, г-н. Емил Хурезеану, от Министерството на външните работи на Румъния, но също така и от някои интелектуалци, които също поискаха намесата на президента на Румъния, Клаус Вернер Йоханис, освен канцлера на Германия, Ангела Меркел, за да се коригира тази злощастна формулировка - да се използва евфемизъм.
В резултат на реакциите на дипломатическо ниво, „новинарският раздел на германската телевизия ZDF модифицира новината, взета от Германската агенция за преса DPA, променяйки заглавието й, както и уточнението в текста относно анексирането на Трансилвания. По принцип думата анексиране е заменена с присъединяване. Коригирането се появява във вторник, 4 декември, като се има предвид, че първоначалните новини бяха публикувани преди обяд, на 1 декември 2018 г. “(hotnews.ro).
Всички тези изявления обаче бяха направени post festum, след като германското посолство в Букурещ дори поиска от DPA да промени термина "анексиране", което се случи, агенцията призова по-неутралния термин "привързаност" и бурята утихна. . Според нас този термин представлява компромис между напълно неподходящия термин „анексиране“ и „съюз“.
Е, как да покажете прекомерно мускулите си, вие, малка държава в края на Европа, пред най-важната европейска сила (която често взема решения за целия Европейски съюз, вижте случая с покана през септември 2015 г. на белите бежанци и глупости), дори ако става въпрос не за германското правителство, а за германска агенция, дори и най-важната.
И не беше ли решено в Бесарабия и Буковина да се обединят провинциите с Кралство Румъния през март 1918 г.? И ако прочетем внимателно - какво би ни трябвало, ако трябва да обсъждаме историята в нейните решаващи моменти - онова, което беше решено на 1 декември 1918 г. в Алба Юлия, ще видим, че не се говори за „анексиране“ или „ прикачен файл “, но резолюция, обявена от Георге Поп де Басещи: „Народното събрание на румънския народ от Трансилвания, Банат и унгарските партии получи резолюцията, представена от Василе Голдиș изцяло и по този начин обединението на тази румънска провинция с държавата майка (n.n. - Peter Sragher) е определена за всички възрасти. " (Https://ro.wikipedia.org/wiki/Unirea_Transilvaniei_cu_Rom%C3%A2nia). Впоследствие всички малцинства се съгласиха да обединят Трансилвания с Румъния, с изключение на унгарското. Това се нарича "прикачен файл", "прикачен файл"?
Но се чудим кой друг е прочел корекцията в Германия и всъщност не му е останала информацията от 1 декември, когато както DPA, така и ZDF - особено сериозни и уважавани новинарски канали в Германия - излъчват новините под формата на Anschluss ?
Всякакъв аргумент - Mr. Робърт Шварц или Mr. Петре Янку, как трябва да търсим в историята на Румъния декрета от 1918 г., който говори за „привързаност“ (на немски, Anschluss), и изследвания на немски, за да видим колко сложна е думата - тя се анулира просто търсене в Google. Първите статии, обясняващи термина Anschluss са посветени изключителен неговото политическо движение Адолф Хитлер от март 1938 г., а именно анексиране на Австрия, нейната интеграция в Германския райх, Австрия губи дори своята 1000-годишна идентичност, като променя името си на Ostmark.
По този начин, в колективният ум (не непременно само на румънци, германци и австрийци, швейцарци, но европейци като цяло), терминът Аншлюс е непосредствено и задължително свързан с произволното действие на анексирането на Австрия от нацистка Германия и превръщането му в проста провинция на Райха - неговата.
В корекцията, направена от DPA, след дипломатически натиск се използва термин, който не съдържа - както е признат в един момент от Mr. Петре Янку от DW в неговия коментар, не по убеждение - "негативни конотации".
Но кой направи това?
Дори редакторите на държава, която преди 80 години е направила Anschluss (което е вярно, по това време е написано, след стария правопис, Anschluß, точно както същата дума е имала правописа Anschlusz по времето на братя Грим).
Нека паметта е толкова кратка?
Ако бяхме националисти, щяхме да се запитаме дали те по някакъв начин са редактори на ДПА под влиянието на унгарците, които обаче никога не са приели загубата на Трансилвания, имайки предвид тогава, както и сега, Трианонския договор като Триктански диктат, а по-късно, когато те се съюзиха с нацистите на Хитлер - по време на неутралитета на Румъния по време на Втората световна война -, върнаха част от Трансилвания, през август 1940 г., чрез Втория диктат на Виена. Приличаше повече на аншлус.
Изненадан съм, че двама служители в DW защитават с такава сила нещастен избор на термин - толкова чувствителен за Румъния - двама служители, чиито семейства са пострадали през нацисткия период.
Изненадан съм, че и двамата Mr. Робърт Шварц, както и Mr. Петре Янку (въпреки факта, че последният имаше най-малко благоприличието да признае, че може би използването на термина Anschluss е неподходящо) забравям, че една дума, веднъж отрицателно заредена от трагична история, кара всички останали нейни значения да станат всичко второстепенно. И това, особено в Германия.
След като напуснат Румъния, където бяха обучени и образовани, пристигнаха в Германия, на важни позиции за формиране на общественото мнение, сега те трябва да защитават страната, в която живеят, дори и да знаят, дълбоко в себе си, че е допусната грешка. Означава ли това лоялност към държавата, в която живея? Да оправдаят с различни средства грешка, направена от техните колеги?
Забележка. Мненията в тази статия принадлежат изключително на автора и по никакъв начин не ангажират редакторите, сътрудниците и членовете на Fitralit.