Опция за романизация на казахски език

Онзи ден Нурсултан Назарбаев в рамките на програмата за латинизиране на казахския език си постави задача да разработи проект на латинската азбука до края на 2017 г.

Темата за преминаването към друг скрипт е постоянен обект на спорове сред лингвистите, тъй като няма единна версия на романизацията.

Институт по лингвистика. В момента Байтурсинова работи по 3 приоритетни варианта на азбуката.

С апострофи

Узбекска версия. Някакъв апостроф се добавя към буквите, които липсват в стандартната латинска азбука („„ ). Ғ превръща се в ж `. Според мен това е най-лошото, което може да бъде избрано от съществуващото. Апострофите визуално разкъсват думи и текст. От техническа гледна точка дума с апостроф не е пълна. Доскоро дори в Google беше невъзможно да се търсят узбекски думи - търсачката смяташе апострофа за празнина.

Пример за текст на узбекски език с апострофи:

Може би това е изиграло непълна роля във факта, че са изминали повече от 20 години от въвеждането на тази азбука сред узбеките, но все пак по-голямата част от текста в страната е на кирилица.

С диграфи

Липсващите букви в латинската азбука се заменят с комбинация от букви, най-често две. Оттук и името - диграфи. Ш. превръща се в ш, ғ в gh, ө в oe. Като пример можете да разгледате един и същ узбекски текст - те са използвали диграфи, за да обозначат някои букви на езика. Предимствата на тази опция - не е необходимо да се измислят специални компютърни оформления, достатъчна е стандартна клавиатура с латински букви. Има повече минуси - обемът на текста се увеличава, скоростта на писане се забавя и лекотата на възприемане.

С диакритици

Диакритиците са различни куки, които се добавят към буквите, за да представят липсващите звуци в езика. Пример е латинската азбука, използвана от информационната агенция КазИнформ.

Акценти, кратки, умлаути, разбира се, решават проблема с липсата на букви в азбуката, но създават визуални боклуци. Лаконичният текст се превръща в нещо с рогата опашка. Накратко за проблема с диакритиците:

Какво да изберем, какъв ще бъде най-добрият вариант? Ще трябва да направим отстъпки.

През 30-те години на миналия век в СССР имаше експеримент за въвеждане на универсална латинска азбука за тюркските народи - Яналиф. В тази азбука недостигът на букви е разрешен чрез използване на диакритици и измисляне на уникални символи, които преди това не са съществували в латинската азбука.

Основното удобство беше, че една буква обозначаваше един звук, имаше малко диакритика, текстът изглеждаше доста последователен и красив.

Използването на тази азбука обаче не е най-доброто решение сега. Той съдържа нестандартни знаци, които не се срещат в много компютърни шрифтове. А някои символи все още не са включени в стандарта за кодиране на символи - Unicode.

Като вземем предвид всичко по-горе, ще се опитаме да разработим своя собствена версия на латинската азбука. Ще се опитаме да го направим лаконичен, красив, минималистичен и удобен. Без диграфи, избягвайте диакритиците, когато е възможно.

Нов вариант

Таблицата показва съгласни на казахския език. Звуците [f], [v], [ɕ], [x], [ʦ], [ʨ], [h] се намират само в заемни думи.

Не е нужно да мислите за латинското обозначение на някои звуци - няма неясноти. Те ще съответстват на обозначението си в IPA - Международната фонетична азбука.

Остава да се адаптират няколко съгласни звука към буквите - [ʃ], [ʒ], [j], [ŋ], [ʁ].

Звукът [ŋ] на кирилица се обозначава с буквата ң. Има няколко алтернативи на латински:

Н - според класификацията на Unicode, буквата е допълнителна латинска азбука. В испанската азбука означава звука [ɲ]. Той присъства в почти всички шрифтове, съдържащи латинската азбука, така че този знак е удобен. Но съдържа диакритика.
Н - буквата на разширената латинска азбука, блок А. В полската азбука означава звука [и], както в испанския. Този разширен латински блок присъства в много шрифтове, но не толкова често, колкото предишното писмо. Диакритика.
Н - буква от разширената латинска азбука, блок А. В азбуката на латвийския език се обозначава звукът [ɲ]. Диакритика.
Н - буквата на разширената латинска азбука, блок А. В чешкия и словашкия език обозначава звука [ɲ], в туркменския - [ŋ]. Диакритика.
Н - разширена латинска буква, блок А. Използва се в IPA за означаване на звука [обознач], както и в някои други езици. Твърд знак.
Ꞑ - разширена латинска буква, блок D. Използва се в Yanalif за означаване на звука [ŋ]. Този блок разширена латиница присъства в малък брой шрифтове.

Избор на най-доброто решение. Последната версия от Yanalif е интересна, но неудобна за използване, малко компютърни шрифтове я съдържат. Остават две опции - Н и Н. Първият, въпреки че съдържа отделен диакритичен елемент, има голям плюс - той присъства в по-голямата част от шрифтовете. Вторият е малко по-рядко срещан, но не само е неразделен символ, но също така по дефиниция обозначава точно звука, от който се нуждаем - [ŋ]. Вземи го.

Звукът [ʃ] на кирилица се обозначава с буквата ш, в някои случаи ш. Щ - опростена нотация за удвоения звук [ʃʃ], така че няма смисъл да отделя отделен латински символ.

Съществуващи алтернативи от блок А на разширената латинска азбука:

С - използва се в някои славянски езици за означаване на звуковете [ɕ] и [ʃ].
С - използвано в есперанто за означаване на звуците [ʃ] и [ʂ].
С - използва се в много езици за означаване на звук [ʃ].
С - използва се в някои европейски езици - чешки, латвийски, литовски, естонски - за обозначаване на звука [ʃ].

Няма смисъл да разглеждаме опциите по-далеч от блок А, покритието на символите в шрифтовете е малко. Всички варианти с диакритика. Ами ако вземем друг символ?

° С - звукът [ʦ] отсъства в родните казахски думи, не е необходимо да го обозначавате с тази буква. Всичко приемаме за звука [ʃ], както някога беше в Яналиф.

[ʒ] и [j] на кирилица съответстват на буквите z и d.

Опции за [ʒ] от блок А на разширена латиница:

Ź - използва се на полски за звук [ʑ].
Ż - използвано в малтийската и полската азбука, означава звука [ʐ]
Ж. - използва се в славянските езици за означаване на звук [ʒ].

Отново всичко с диакритици. Но имаме неизползвани писма J и Y. от основната латинска азбука. Използваме ги, за да обозначим съответно звуците [j] и [ʒ].

Казахската фонетика се подчинява на закона за сингармоничността, с една дума, като изключим някои заемки, може да има само предни или задни гласни. Звуците [q] и [k], [g] и [ʁ] са алофони, тоест тези фонеми са еднакви, но звуците се различават в зависимост от съседните звуци на същата дума. Например [q] може да бъде само в дума със задни гласни и [k] с гласни гласни. И така, защо да създаваме излишни букви? Премахнете писмото Въпрос:, алофоните [q] и [k] ще бъдат обозначени с една буква К. Сега не е нужно да търсите латинска буква, за да обозначите звука [ʁ], той, подобно на [g], ще бъде обозначен с буквата G.

Нека да преминем към гласните.

9 гласни са скрити зад тези икони. Тук вече е по-удобно да се използват диакритици - класическите умлаути за предаване на сдвоени гласни.

Готово, избрахме латински букви, за да съответстваме на казахската фонетика.

В съвременния казахски език има много заемки, има арабски, персийски, руски. Много термини вече е трудно да си представим, използвайки само класическа казахска фонетика. Международни термини, топонимите съдържат звуци, които липсват в казахската фонетика. Например Франция. Според стандартите на кирилизацията на казахския език, всички подобни думи са взети от руски език, както е, в същата буквена форма, със звуци, чужди на езика. Нека се обърнем към предкирилските времена.

Горното изображение показва имената на държавите, както са написани от Яналиф, максимално адаптирани към казахската фонетика.

Германия - Керман, Франция - Пиранси, Италия - Ийталия, Англия - Акилшин, Швеция - Шибет, Норвегия - Норбек.

Времената са се променили, казахският език също не стои на едно място. Обикновеният човек, който говори казахски, дълго време не е изпитвал проблеми с произношението на звуците [f], [v], [x], [h]. Някои от тези звуци се появиха заедно с арабски и персийски заеми. Следователно, по желание, буквите могат да бъдат добавени към азбуката, за да означават тези звуци.

[е] - е
[v] - v
[x], [h] - з

Няма смисъл да се правят две различни букви за звуците [х], [h], в съвременния казахски език линията между тези заимствани звуци е изтрита.

Сега да поговорим за правилата за транслитерация. Повечето въпроси могат да възникнат с буквите и на кирилица. Тези букви представляват няколко звука наведнъж. И - [ɤj], [ɪj], [i]; У - [w], [ɪw], [ɤw], [ɯw].

На латински ще бъде достатъчно да разширим тези дифтонги, превръщайки ги в една или две отделни букви.

Syyr - sдане, не - ийne, yelik - ийelik, иинтернет - internet

Ru - ruw, aua - awа, құyisu - kuyısъъъ, kuyisu - küyisiw

От примери можете да формулирате правила за трансформация.

Буквата C може да бъде преобразувана както в С, така и в Z., в зависимост от произхода на думата. C в думи от немски произход ще се превърне в Z.: zugzwang - zугzvaŋ. С думи от различен произход - в S: цифри - сifr.

Буквите Ю, аз се трансформират, като се има предвид, че те са дифтонги. Аю - аъъъ, iғni - у агнай.

Буквата Н се превръща в ° С: проверете - ° Сek.

Да видим какво се случи накрая. Фрагмент от книгата на Саин Муратбеков "Жусан иси".

Според мен е красиво. Без големи диакритични боклуци, текстът изглежда органичен. Външно се различава от латинската азбука на други тюркски езици, което ще гарантира нейното разпознаване.

Тази версия на латинската азбука е разработена от екипа на проекта „Казак Граматика нацист"- ентусиасти, които работят по реформа на казахския език, за да го направим модерен и конкурентоспособен.

Техните страници в социалните медии:

Би било чудесно, ако тяхната версия бъде забелязана в Института по лингвистика. Baitursynov, чиито лингвисти работят по проект на латинската азбука. Както стана известно, понастоящем следната опция е приоритет в института:

Азбуката е доста подобна на тази, разработена от нацистката граматика Казак, но съдържа значително повече диакритика и отделни букви за қ и ғ. Нека да сравним текстовете на двете опции (отворете картината в нов раздел за повече подробности).

Ясно е, че текстът вляво изглежда по-чист. Текстът вдясно е пълен с диакритика.

В допълнение към Казахската граматика е разработена прототипна клавиатура за новата азбука. Всички знаци се поставят на основната клавиатура, така че цифровите бутони остават непокътнати. За оптимизация някои бутони са преместени и маркирани в зелено. Не е нужно да правите това, ако искате да запазите оригиналното оформление на САЩ възможно най-много.