Невидимото видимо (8) Тудор Владеску излъчва от Сингапур - Curierul De Râmnic
Например в старошумерския език думата „земя“ е имала множество значения в зависимост от обстоятелствата, при които е била използвана. По-новата клинописна писменост, наречена нео-асирийска, имаше характер (произнася се KALAM), което означава „земя, пресечена от много канали“, и това е така, защото след като излязоха от градовете, шумерите видяха точно това: много земя, граничеща с канавки с вода. Цивилизацията в и около градовете Ур, Урук и Лагаш, съществували някъде в днешен Ирак, се основава на система от напоителни канали, която може да се поддържа само с голяма работна сила, достъпна само в градовете. Причината, поради която клинописното писмо е изоставено няколко века преди нашата ера, е, че е твърде трудно, всяка дума има значения, специфични за всеки контекст на употреба, който идва с различни начини на произношение. Например, дума, която изглежда по същия начин като KALAM, но се произнася UG или GUG, е имала значението на „земя“ по отношение на „хора“ или „голямо семейство“. Връзката между земята и общността, живееща в географска единица, е била модерна идея преди времето си, тъй като националната държава ще бъде политически дефинирана едва през осемнадесети век от западното общество.
На китайски „земята“ е представена като (произнася се ТИАН), а характерът е и рисунка на напоителна система. Това беше същата идея като тази, съдържаща се в архаичните знаци на шумерския език, които бяха използвани преди появата на версията KALAM: произнасяни LU, DAB и DIB, всяка със свои собствени различия в значението по отношение на понятието „земя“. Доказателството, че идеята за „земя“ е била свързана в първите писмени системи с напоителни канали, е, че древен китайски характер за селото, а именно 里 (произнася се LI) е комбинация от характер (произнася се TIAN), представяне на обработваемата земя. напоявани и характер (произнася се TU), което означаваше „почва“. С други думи, китайското село беше черен път, построен върху суха земя.
В друг случай шумерската дума (произнасяна като UR или GISH) прилича на княжеския знак за „куче“, първото домашно животно. В древната шумерска писменост думата е била обърната на деветдесет градуса вляво, което прави оригиналната форма на думата "куче" стилизирано изображение на куче, седнало на задните си лапи. Китайският символ 犬, който също е написан 犭 (произнася се QUAN), също идва от образа на чакащо куче. С течение на времето тези подробности изчезнаха и днес сравнението между китайските и шумерските писмени системи е не само безполезно, но и изглежда погрешно, особено когато те се основават на книга, публикувана в Оксфорд през 1913 г. и сега забравена, толкова невидим.
Понятието „куче“ и понятието „земя“ изглежда не са твърде често свързани помежду си, с изключение на няколко метафори, изгубени в литературните текстове. Случвало се е, че преди три години, когато бях в джунглата на Северен Тайланд, видях как се появява куче и седи до мен. Тъй като в този момент бях наистина развълнуван от красотата на природата след години живот само в града, този външен вид породи момент „Еврика!“ Току-що бях посетил с учениците плантация от мигрантски тип, тоест засадена за известно време в джунглата, само за да бъде изоставена и да бъде освободено ново поле от джунглата чрез изгаряне. Този процес е често срещан в джунглата близо до град Чианг Май, който изглежда е девствен, въпреки че е бил засаден изцяло от селяни, след като предишната джунгла е била изсечена от горска компания. Но впечатляващото беше, че начин на живот, близък до този на старите ловци-събирачи от праисторията, все още е оцелял. И беше толкова тихо, че можете да слушате Земното кученце. Но не след дълго, като възрастен разбрах, че в реалния свят Земното кученце е просто кученце. На земята. Имам предвид на местно ниво.
Тудор Владеску е кореспондент на вестник Curierul de Râmnic от 15 януари 2020 г.