Мнение Кажи на царя!
Актуализирано: 21/02/2016 00:33 ->
Като дете, когато трябваше да си остана вкъщи поради някакво заболяване, видях няколко пъти съветска карикатура на сутрешния утренник. Заглавието беше майсторът на лявата ръка.
Ставаше въпрос за надменни англичани, изпращащи танцуваща медна бълха като подарък на царя. В изумление от царския двор, едрите кореми боляри гледат шедьоврите на западните майстори и пребледняват от завист. Придворният майстор, наречен Левса, е заловен от професионален сърбеж и национална мощ: той хаква медната бълха и я изпраща обратно на англичаните.
Англичаните гледат бледо, докато руснаците ги тъпчат, а също искат да видят огнехвъргачката, която е успяла. Ето как Левса стига до Англия, където трупа всякакъв опит, включително да не почиства пушката с тухли от прах с англичаните, отколкото да се прибере у дома в царската армия и от това - не питайте защо сега - английската армия е много по-способен. Когато се прибира вкъщи, той с удоволствие се втурва към царя, за да сподели с него тази информация, но царят и болярите естествено се смеят и пропъждат. В Крим избухва война, руски войници умират подред, поражението предстои, но Левса - който дава главата си да пие в своето пренебрежение - напразно се втурва в двора, никой не слуша.
Накрая той умира на устната с това изречение: Кажете на царя, че в Англия пушката не се почиства с тухлен прах.
Приказката, направена от разказ на Лешков, перфектно описва процеса на запад-изток на културни блага. Находчивостта на Запада, която се развива с някои гениални, макар и незначителни, суфнитунинг; поемане на ирелевантното и игнориране на същественото; peregrinus, завръщащ се у дома с иновативни идеи от чужбина, който след това се потапя в объркване у дома - тези парадигми съпътстват Съюза и Запада в продължение на много стотици години.
Културата, в която живеем, е до голяма степен западен внос. Всичко е малко по-задушно, мръсно, но все пак почти същото като отвъд. (Размерът на разликата очевидно е определящ за това какво е качеството на живот: дали е замъглено двадесето копие или точно копие.) Дори ако кажем, че руското влияние се е увеличило в ерата на Кадар, това е и западното влияние, и в по-архаичния си слой е византийски. Не само защото руската култура също е израснала от западните модели, но и защото комунизмът също е западно изобретение, (едно) дете на Просвещението. Това непрекъснато взаимодействие направи унгарския език такъв, какъвто го познаваме и използваме сега. И през десетилетията на социализма не спря и ориентацията към Запада, малкото, които днес можем да кажем на унгарски на концептуален език, научихме от левия философски дискурс.
Това е първият път в историята на Унгария, че страната прерязва западната интелектуална пъпна връв. Този вид национално отчуждение и автархия е съвсем ново явление. Дори и най-опороченият национализъм досега не е твърдял (т.е. не се е превърнал в официална идеология на правителството), че сме по-умни от цяла Европа, ерго всеки трябва да се учи от нас, а не ние от тях. Тази национална шизофрения е качествено различна от преди. През последните години НЕР-религиозната част от обществото правилно се потопи в пепелника-маковечанската бъркотия от предпросветнически и антипросветнически идеологии, въображаемо унгарско първенство, християнски фундаментализъм, биологизъм, расизъм и дори дяволът знае всичко (рунически писане, шумерско-токсична смес от унгарски непълнолетни и други неортодоксалности). Не само политиката, но и унгарският език отстъпи от това лекарство за интелектуални дизайнери. Страната вика за Габор Захер. И както при повечето психиатрични разстройства, и тук най-чувствителният представител на болестта му е разделянето на езика и реалността.
Първо забелязваме, че един от нашите сънародници не е успял да говори глупости. Днес много голяма част от страната говори настрана и забавя. В алтернативна реалност той живее във фалшив смисъл на PR комуникация на властта. Но не само езикът на NER се откъсва от реалността и започва да се сблъсква психологически, в същото време езикът на не-NER също е загубил способността си да схваща реалността. Архаичният набор от концепции за балиб стана отчаяно празен и безсмислен, понятия като демокрация, солидарност, самоуправление, толерантност и т.н. - на унгарски вече не означават практически нищо.