Лингвистичен и културен речник "Русия"
Мултимедиен лингвистичен и културен речник "Русия". Иновативен мрежов проект./Автори: Е.Г. Ростов (ръководител на проекта), А.А. Залетаева, Е.В. Маркевич, С.М. Шамин; E.E. Залетаева (ръководител на ИТ проекти), П.А. Горин (уеб разработка), И.О. Дорошенко (графичен дизайн), А.А. Иванов (дизайн). - М., Държавен институт по руски език. КАТО. Пушкин, 2014-2018.
Основната цел на създаването на речник е да помогне на изучаващите руски език като чужд език в овладяването на думи и изрази, които имат национално-културен компонент на семантика.
Речникът може да представлява интерес и за тези, които искат да знаят повече за родния си руски език и връзката му с руската култура, за тези, които се интересуват от езикови и регионални изследвания.
Работата по проекта се води от 2014 г., а основният корпус на речника ще бъде сформиран през 2019 г. В бъдеще речникът ще се актуализира редовно, допълнен с нови материали, отразяващи оживения процес на взаимодействие на руския език и руската култура.
Речниковите материали са достъпни онлайн безплатно за всички потребители на стационарни, таблетни и мобилни устройства.
Основната цел на създаването на ILC „Русия” е формирането на филологически и общокултурен речник на потребителя, неговата културна компетентност. Новостта на речника се дължи до голяма степен на новата структура на статията, поради възможностите на мултимедията.
Статията на ILC "Русия" включва:
Основният принцип на подбора на материали за включване в речниковите статии е техният приоритет [1, с. 216]. Материалите по делото са представени чрез устни, аудио и визуални текстове (статични изображения и филми) и са включени в различни части на речника.
По този начин, прецедентът устни текстове присъстват в действителния текст на статията, в медийната библиотека и в интерактивни задачи. Освен това в текста на самата статия това са цитирани редове от известни литературни произведения или техните имена, както и имена на прецеденти на герои, афористични изявления, топоними и антропоними, имена на исторически събития, държавни и обществени институции. Медийната библиотека съдържа пълни текстове на дребни прецеденти литературни произведения или откъси от романи, описващи епизоди, превърнали се в прецедент за руснаците (писмото на Татяна от романа на Александър Пушкин "Евгений Онегин", първият бал на Наташа от романа на Лев Толстой "Война и мир") . В интерактивни задачи - цитати, фрагменти и пълни текстове, както и антропоними и имена на места.
Като пример ще дадем интерактивни задачи за статията „L.N. Толстой ". В първата задача трябва да съберете разпръснатите части от крилатите думи, принадлежащи на L.N. Толстой („Не мога да мълча“, „Всичко беше объркано в къщата на Облонски“, „Плодовете на Просвещението“, „Беше гладко на хартия, но те забравиха за деретата“). Във втората задача трябва да изберете от списъка имената на известни събития в руската история, от които L.N. Толстой. В третата задача е необходимо да изберете романите на Л. Н. от списъка на най-известните руски романи. Толстой, в четвъртата задача - изберете героините на Толстой от списъка на най-известните героини на руската класическа литература. По този начин се приема, че след като прочетат статията от лингвистичния и културен речник и изпълнят предложените интерактивни задачи, учениците ще усвоят минималната информация по съответната тема, която е известна на всеки руснак.
По този начин, първите визуални части на статиите представляват един вид колекция от изображения, прецедент за руската култура.
Трябва да се отбележи, че в някои случаи има не едно, а няколко прецедентни изображения, свързани с един обект. Такъв е например случаят с прецеденти на Москва (Кремъл, Болшой театър, Московски държавен университет и др.) Или с предишни картини на И.И. Левитан („Златна есен“, „Над вечния мир“ и други картини). Следователно едно от тези изображения е избрано като заглавие, а всички останали са поставени в медийната библиотека. Например заглавието на статията „A.S. Пушкин “беше репродукция на портрет на О. Кипренски, а медиабиблиотеката съдържа автопортрет на писателя и неговите портрети от В.А. Тропинин, П.Ф. Соколова, И.Е. Репин и други.