Касационен съд, наказателен състав, 16 януари 2002 г., непубликувано - Légifrance

Касационен съд - наказателен състав

  • Апелационен номер: 00-30.095
  • Не е публикувано в бюлетина
  • Решение: Отхвърляне

Пълен текст

ФРЕНСКА РЕПУБЛИКАВ ИМЕТО НА ФРЕНСКИТЕ ХОРА

2002

В ИМЕТО НА ФРЕНСКИТЕ ХОРА

КАСАЦИОННИЯТ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КАМАРА, в публичното си изслушване, проведено в Двореца на правосъдието в ПАРИЖ на шестнадесети, две хиляди и два януари, постанови следното решение:

По доклада на съветника по референдума SAMUEL, наблюденията на професионалното гражданско общество PIWNICA и MOLINIE и на Me FOUSSARD, адвокати в Съда, както и писмените заключения на генералния адвокат FROMONT;

Взема решение по жалбата, подадена от:

- КОМПАНИЯТА INVERSORA BYSAT SA,

- ALCALIS DE LA PATAGONIA SAIC COMPANY,

- МЕЖДУФИНАНСОВА КОРПОРАЦИЯ,

срещу заповедта, издадена от председателя на tribunal de grande instance of PARIS, от 20 януари 2000 г., която упълномощава данъчната администрация да извършва операции за посещения и конфискации, с цел търсене на доказателства за фискални измами;

Имайки предвид произведените слипове;

По първото основание за обжалване, взето от нарушението на член L. 16 Б от Книгата на фискалните процедури,

„с това, че обжалваната наредба разрешава претърсвания и изземвания, поискани от данъчните власти;

„като има предвид, че обжалваната наредба разрешава претърсвания и изземвания в рамките на едно разследване, което поражда три подобни искания, представени едновременно на председателите на висшите съдилища на Париж, Версай и Нантер, че трите заповеди, издадени въз основа на тези искания на 20 януари 2000 г. се отнасят до едни и същи факти и разрешават претърсвания и изземвания с цел установяване на едни и същи престъпления въз основа на едни и същи твърдения; че при липса на заповед, разрешаваща „всички поискани посещения, всеки на решенията, разрешаващи някои от претърсванията, за които се твърди, че са необходими за доказване на твърдяните престъпления, е свързано с необходимото взаимоотношение с другите разпореждания за упражняване на същото право на достъп;

че тези три наредби са били предмет на касационни обжалвания, поради което касацията за намеса на една от тях ще доведе до тази на оспорените наредби, които са неделими, в съответствие с разпоредбите на член 625 от новия кодекс на Гражданско производство, заедно член L. 16 Б от Данъчната книга ";

По второто правно основание, взето от нарушението на член L. 16 Б от Данъчната книга,

„с това, че обжалваната наредба разрешава претърсвания и изземвания, поискани от данъчните власти;

"с мотива, че Марсел X. и съпругата му са били собственици на недвижими имоти в Saint-Jean-Cap-Ferrat (изложба 7-1), които са продали съгласно нотариален акт, съставен от нотариус Me Y. в Ница, 8 март 1993 г ​​.; че в рамките на разследващите мисии на DNEF, г-н Z инспектор по данъците, споменат по-горе, се опита да открие новия адрес на съпрузите X. след тази продажба, че в този контекст той продължи да проучва със закон лица, подлежащи на правото на комуникация на данъчната администрация (документи 7-5 до 7-11); че по този начин е отбелязано с компанията Air France, че съпрузите X. пътуват до Северна и Южна Америка, и че географският фокусен център на тези пътувания беше Франция (летище Руаси), непосредствено последвано или предшествано от пътувания до или от летището в Ница Лазурен бряг (изложба 7-6), и че плащанията се извършват с карта "American Express" (изложби 7-7A и 7- 7В );

че по този начин данъчната администрация може законно да предположи, че пребивават съпрузите X. на националната територия, независимо от адресите на местоживеене в Аржентина и САЩ (експонати 7-1, 7-16, 7-17); че по повод прилагането на правото на комуникация с г-н Й. нотариус в Ница, съставител на гореспоменатия акт за продажба от 8 март 1993 г., г-н Z инспектор на гореспоменатите данъци, отбелязва по-специално, че приходите от тази продажба е осребрена в швейцарски и монегаски банкови сметки, открити на имената на продавачите или на юридическо лице (компания Inversora Amiram), за което по този начин се предполага, че продавачите упражняват управленски функции (документи 7-13, листове 1, 2, 3, 15 и 16, 7-14, 7-15, 7-16); че в рамките на правото на одит на данъчната администрация е извършен одит на сметки на SA Interetud, за периода от 10 януари 1988 г. до 31 декември 1990 г., намиращ се по това време 28 rue Louis Le Grand, 75002 Париж, 99,99% собственост на дъщерното дружество на Crédit Lyonnais (изложба 2-3);

че цитираната компания Kzyl Orda Pipeline Company LTD (изложение 1-3, файл 13), може да се предполага, че също е била насочена при същите условия; че SA Crédit Lyonnais Forfaiting е дъщерно дружество на Crédit Lyonnais (Приложение 2-1) и че като такова е избрало данъчния режим за групи дружества, предвиден в член 223 А от Общия данъчен кодекс (части 2- 2A и 2- 2В); че генералният инспекторат на Crédit Lyonnais е извършил вътрешно разследване в рамките на Crédit Lyonnais Forfaiting; че като такава е правдоподобно тази услуга да съхранява документи и информационна подкрепа, свързана с дейността на компании 7 от групата, ръководени от Марсел X .; че по характер работата на генералния инспекторат е предназначена да бъде доведена до знанието на генералния секретариат, генералното ръководство и президентството на банката;