История на испанския език

Английски, испански, френски, италиански, португалски и всичко свързано с тях

език

На чаша ароматно кафе бих искал да ви разкажа малко за историята на испанския език. Ще разчитам на моето изказване на лекция на прекрасната Ксения Валентиновна Ламина, която, ако не се лъжа, чете този курс от тридесет и осмата година (!) Във Филологическия факултет на университета.
Може да се говори за появата на романски езици от времето на превода на църковните служби от латински на говоримия език. Това значимо събитие се е случило през ІХ век. Тоест, по това време испанският език вече е доста различен от латинския.

Струва си да се спрем тук и да разкажем накратко как се е развивал латинският език. Всъщност могат да се разграничат два периода - класически латински и вулгарен латински, от който по-късно всички „романски езици“ са израснали. В университета изучавахме и двата периода. Между другото, класически латински език преподава Валери Семенович Дуров, бащата на Павел Дуров. Така че Валери Семенович гледаше с презрение на текстовете на просташки латински и дори не помисли този език за латински. Не е изненадващо, речта на обикновен селянин не може да се сравни с речите на Цицерон, но и двете имат своя собствена красота. Аз лично много харесвах класическия латински заради неговата коректност и подреденост. Всичко беше там според правилата, всеки член на изречението има свое ясно определено място, има пет спрежения, всички съществителни се вписват в тези спрежения и няма нужда да се научават огромни списъци с изключения. красота!
Но изучаването на вулгарния латински беше не по-малко интересно, защото това вече е жив език. В класната стая прочетохме някои текстове на фолклорен латински, преминахме през списъци с думи и проследихме как класическият латински постепенно премина през вулгарен на испански.
Между другото, името вулгарен идва от vulgaris „често срещан“ и не носи никакви допълнителни унизителни конотации.

И така, от около III или IV в. Сл. Н. Е., Народният латински език все повече се отклонява от класическия и постепенно испанският език се формира на територията на Пиренейския полуостров. През ІХ век това беше официално признато, както казах, от факта на превода на богослужението от латински на испански.
Но през единадесети век те отново решават да служат на латински. Преследвана цел: да се изчисти църковната реч от вулгаризмите, тоест от онези много разговорни испански думи, които започнаха да пробиват път в нея. Резултат: неуспех, никога не е било възможно да се върне на чист латински.

Освен това испанският се развива чрез заемане от един език, след това от друг, докато през XVII век религиозните водачи не решават да заемат доста впечатляващ речник от класическия, по това време вече отдавна мъртъв латински. Така се появиха култивизмите, които споменах в „Конструктори“.
Наричат ​​се тези думи, които са преминали през пълен набор от промени от класически латински през народен език до испански voces tradicionales o испанизъм.
Тези думи, които са заимствани от латински през 11, 15, 17 век, и тези, които са влезли в испански с минимални промени, се наричат voces cultas. Тези думи идват от католическата литургия, латинската църковна служба, държавния апарат, юриспруденцията.
Защо взаимствано от: за обогатяване на местния език и създаване на литературен език, отговарящ на стандартите на класическата (т.е. гръцката) и особено латинската литература.

Например латинската съгласна група pl-, cl-, fl- в началото на думата даде по време на нормалния ход на събитията ll
planum-llano
clave-llave
фламма-лама

Ако видим думите, запазили тази група, тогава можем спокойно да кажем, че това култизъм: плено, кламанте, фламанте.

Наричат ​​се думи като плено-ллено етимологични дублети. И обикновено, испанизъм се използва в ежедневната реч и култизъм - високо, учено или той има някои допълнителни, много често религиозни конотации.

Да вземем думата „душа“. На испански това е както алма, така и анима. Кой е voz culta?
- анима. ánima - отн. душа на починалия.
Още примери

В съвременния испански, думата кастелано 2 стойности:

  • Кастилски диалект
  • национален държавен език на Испания = el español

Малко история на самата дума кастелано