Хари Потър и трудности с превода
За какво спорят рускоезичните читатели на книгите на Дж. К. Роулинг
Веднага след като новата сценария на Хари Потър и прокълнатото дете, базирана на поредицата романи на Дж. К. Роулинг, се появи в продажба на английски, много руски фенове на Потър поискаха издателство Makhaon, изключителният носител на правата за руски превод, в никакъв случай трябва ли да се включи в работата по книгата преводачката Мария Спивак, която уж се е справила зле с преводи на предишните книги от поредицата. Спивак обаче намери свои фенове и спорът пламна сериозно. Можем ли да кажем, че в този спор някой е прав, а някой греши? Има ли като цяло обективни критерии за качество на превода? Как работи пазарът на преведена литература и има ли успешни примери за превод на книги на Хари Потър на други езици? За всичко това разказва преводачът и специалист по теория на превода Александра Борисенко.
Магията на международния бестселър е такава, че дори преводачите престават да бъдат невидими и се оказват в ореол на слава (добра или лоша). Читателите обсъждат преводи в Интернет и пишат петиции до издатели, сравняват варианти на говорещите имена и понякога дори предават на личността на самите преводачи.
Нека се опитаме да го разберем на примера на руския "Хари Потър".
Автор, агент, издател, авторско право
С кратки срокове преводачът понякога получава текста на книгата предварително, преди да бъде публикуван в оригинала, но в случая с Хари Потър секретността се наблюдаваше доста маниакално, до степен, че дизайнерите на оформление работеха под охрана в специални стаи, така че преводачите получават текста по едно и също време, когато всички останали читатели (в същото време увеличава продажбата на английски копия на книгата по целия свят). През 2000 г. имаше скандал около факта, че Warner Brothers лишиха преводачите в някои страни от някои от договорните им права и действаха изключително безцеремонно. Каталунският преводач отказа да подпише нов договор и преводачът беше сменен. В някои страни притежателите на авторски права също се намесват в решенията за превод: по-специално, те забраняват превода на говорещи имена, за да улеснят маркетинга си. Русия, това ограничение, очевидно, не засяга.
В тази сурова среда преводачите от цял свят са се обединили в международна онлайн общност, където могат да обсъждат трудностите на текста, да обменят информация и да се оплакват от живота.
Хари Потър в света
Естествено, в различните страни читателите в различна степен са запознати с тези традиции и просто с ежедневната структура на британския живот, на различни езици понятията, реалностите, концепциите, които Роулинг толкова свободно играе, не са еднакво добре развити.
Първият превод на Хари Потър е направен от английски на американски. Дори Бърнард Шоу каза, че Англия и Америка са две страни, разделени от общ език. Издателство Scholastic реши, че американските ученици няма да разберат британските имена на храни и облекло, и ги замениха с американски и в същото време смениха името - страхуваха се, че неразбираемият „Философски камък“ ще отчуди читателя, нека бъде „Камъкът на магьосника“. Тази трансформация беше подигравана много - и с право - от критиците. Извършва се доста непоследователно и е предназначен за някои много гъсти потребители. Средно американците добре знаят за съществуването на британски език и очакват, че в Англия камионът няма да бъде извикан камион, и камион. Така че англичаните, изведнъж заговорили американски, по-скоро създадоха странно впечатление. Четейки, че чичо Върнън иска да изпрати Хари държавно училище, американският читател вероятно не е разбирал съвсем от коя страна на океана се намира. В Америка „държавно училище“ е това, което наричаме „училище близо до дома“, но в Англия обикновено е скъп частен интернат, за който американците са добре запознати.
Но, разбира се, имаше държави, в които преводачите преживяваха наистина много трудно. Например християнският контекст на книгата беше труден за страни с други религии, понякога чисто технически, а понякога идеологически. Израелският преводач Гили Бар-Хилел, който преведе всички книги за Хари Потър на иврит, отбеляза, че пародия на коледна песен ще остане напълно неразбираема за израелските деца, така че песента трябва да бъде заменена с ханука. От друга страна, когато израелско момче й написа писмо и поиска да замени сланината, която Хари Потър яде за закуска, с нещо кошер, Бар-Хилел отказа. Английските момчета ядат сланина за закуска, каза тя.
Истинските религиозни битки около Хари Потър бяха подхранвани от теми за магьосничество и окултизъм, които разгневиха фундаменталистите от всички ивици, както мюсюлмански, така и християнски. В Обединените арабски емирства книги за момчето, което е живяло, са премахнати от училищата. В Америка и Европа книгите за „Хари Потър“ през различни години стават обект на съдебни производства и религиозни трактати и също са подложени на публично изгаряне (едно такова изгаряне е станало през 2007 г. в Москва срещу катедралата на Христос Спасител). Всичко това несъмнено само увеличи световната популярност на сериала.
Много специален проблем възникна при превода на имена на френски. Много отрицателни персонажи на „Хари Потър“ носят стари англо-нормандски фамилни имена (Малфой, Лестранж), които в английския контекст показват техния аристократичен произход, а на френски те се превръщат в обикновени имена. И се оказва, че всички злодеи по някаква причина са французи.