Гьоте, Йохан Волфганг, Гедихте, Гедихте (последно издание
Булката от Коринт
[154] Преместен в Коринт от Атина
Дойде млад мъж, все още неизвестен там.
Надява се гражданинът да бъде претеглен;
И двамата бащи бяха гост роднини,
Булка и младоженец, посочени напред.
Но също така ще изглежда добре дошло,
Ако той не купи скъпо услугата?
Той все още е езичник със своите,
И те вече са християни и кръстени.
Изваден като зъл плевел.
И цялата къща вече беше в мълчание,
Баща, дъщеря; само майката гледа;
Тя посреща госта с най-добро желание,
Той ще бъде отведен направо в държавната камара.
Толкова грижовна тя казва лека нощ.
Но с добре подредената храна
Ако удоволствието от храната не се вълнува;
Умората ви кара да забравите храната и напитките,
Че той ляга облечен на леглото;
Преместен в отворената врата.
Защото вижда блясък в лампата си
Стъпка, с бял воал и халат, [154]
Със сигурност момиче в стаята,
Черно-златна лента около челото.
Бяла ръка с учудване.
„Аз ли съм - възкликна тя, - толкова странна в къщата,
Че не чух нищо от госта?
О, така ме държат в килията!
И сега ме обзема срамът.
И аз вървя бързо, както дойдох. "
„Стой, хубаво момиче!“, Крещи момчето,
Издига се бързо от леглото си:
„Тук е Церера“, тук е подаръкът на Бакхус;
И ти донесе Купидон, скъпо дете!
Нека видим колко щастливи са боговете. "
„Стой настрана, младежо! Спри се;
Не съм от радостите.
Последната стъпка е, уви! се случи
Чрез болната лудост на добрата майка,
Бъдете подвластни на небето отсега нататък.
И многоцветния рой на стари богове
Веднага изпразни тихата къща.
Става невидим един само на небето
И на кръста се почита Спасител;
Но нечувана човешка жертва. "
[155]
И той пита и претегля всички думи,
Нищо от което не му избягва от съзнанието:
Възможно ли е на тихо място
Любимата булка стои тук пред мен?
Е молил благословии от небето. "
„Няма да ме разбереш, скъпа душа!
Вие сте предоставени на втората ми сестра.
Когато се измъчвам в тихо пространство,
О! в ръцете й мислете за мен,
Скоро ще бъде скрито в земята. "
"Не! бъдете заклети от този пламък,
Тя милостиво ни показва Химен;
Ти не си щастлив и изгубен за мен,
Ела с мен в къщата на баща ми.
Неочаквано нашето сватбено пиршество. "
И вече те сменят признаци на лоялност;
Златна тя му подава веригата,
И той иска да й подаде купа,
Сребро, изкуствено, като никой от тях не беше.
Дайте къдрица на косата си. "
Тъпият вещерски час току-що настъпи,
И сега й се стори, че е добре.
Тя отпи от алчност, устата й беше бледа
Сега виното с тъмно кръв; [156]
Не отхапа и най-малката хапка.
И тя подаде купата на момчето,
Който като нея сега пиеше набързо похотливо.
Той изисква любов при тихо хранене,
О, бедното му сърце беше болно от любов.
Докато не потъна в леглото, плачейки.
И тя идва и му се покланя:
„О, как мразя да те виждам измъчен!
Но, уви! докосваш ми крайниците,
Чувствате ли се потръпващо от това, което крия от вас.
Любовта ли си избрала. "
Той я хваща бурно със силни ръце,
Предадени от любовта на младостта:
„Надявам се да се затопля с мен,
Самият ти би ли бил изпратен от гроба при мен?!
Не изгаряте ли и не се чувствате възпалени? "
Любовта ги свързва по-здраво,
Сълзите се смесват с нейната похот;
Тя лакомо изсмуква пламъците на устата му,
Единият е само в съзнание в другия.
Но в гърдите й не бие сърце.
[157]
Междувременно пълзете по пътеката
Майката закъснява вкъщи,
Слушайте на вратата и слушайте дълго време,
Какъв странен тон беше:
И лудостта от събирането на любов.
Тя остава неподвижна на вратата,
Защото тя трябва първо да се убеди,
И тя чува най-високите клетви за любов,
Думи на любов и ласкателство, с досада:
Върна ли се? «- и целувка по целувка.
Майката вече не се сърди,
Отворете добре познатата ключалка бързо:
- Има ли такива проститутки тук, в къщата,
Кои са равни на волята на непознатия? "
Вижте ги - Боже! тя вижда собственото си дете.
И момчето иска в първия шок
Със собствения воал на момичето,
Покрийте любимия си с килима;
Но тя се извива.
Дълго и бавно в леглото.
„Майко! Майко! ”Тя казва кухи думи:
- Значи ми се възмущаваш за прекрасната нощ!
Ти ме караш от топлото място.
Току-що се събудих за отчаяние? [158]
Че ме доведе рано в гроба?
Но от силно покритата теснота
Закарайте ме в моя съд.
Вашите свещеници си тананикат песнопения
И техните благословии нямат тежест;
О! земята не охлажда любовта.
Тази младост първо ми беше обещана,
Когато спокойният храм на Венера все още стоеше.
Майко, ти наруши думата,
Защото непознат, лъжлив обет те обвърза!
Да провали ръката на дъщеря си.
Ще ме изгонят от гроба,
Все още търси липсващите стоки,
Да обичаш все още човека, който вече е изгубен
И да изсмуче кръвта на сърцето му.
И младите се поддават на гняв.
Красива младост! не може да живее повече;
Вече бъркаш на това място.
Дадох ти моето колие;
Ще взема вашите ключалки със себе си.
И само кафяво отново се появяваш там.
[159]
Слушай, майко, сега последната молба:
Полагаш клада;
Отвори тревожната ми малка колиба,
Докарайте влюбените да си почиват на огън!
Нека побързаме към старите богове. "
Дарител, Адалберт
Горският фонтан/КуЯ фон Сенце
Горският фонтан „На два различни случая видях образ на човек, който винаги съм вярвал, че е най-красивото нещо на земята“, започва разказвачът. Първият път това беше съпругата му, вторият път беше красиво 17-годишно римско момиче на пътуване. Но тогава всичко се оказва съвсем различно. Целувката на Сенце Рупърт чувства, че Хилтибург, предложен от баща му за съпруга, е студен и надменен и отказва да се ожени. В навечерието на следващото му сбогуване с войната непознат го целува в тъмното, когото той не може да забрави. Коя е красавицата? Ще я види ли отново?
Прелистете книгата
Изглед на Amazon
Страхотни истории за висок романтизъм
Между 1804 и 1815 г. Хайделберг е интелектуален център на движение, което се разпространява по целия свят от там. Индивидуалното преживяване на идилия и хармония, вътрешността на душата са централните теми на високия романтизъм като противодействие на класическото, вдъхновено от античността и просветлението, движено от разума. Майкъл Холцингер е събрал осем от великите истории за висок романтизъм за това четене.
- Adelbert von ChamissoБаснята на Аделберт
- Жан ПолПътуване на полевия министър Шмелцле до Флц
- Клеменс БрентаноОт хрониката на пътуващ студент
- Фридрих де ла Мот ФукеУндин
- Лудвиг Ахим фон АрнимИзабела от Египет
- Adelbert von ChamissoЧудесната история на Питър Шлемил
- Е. Т. А. ХофманПясъчният човек
- Е. Т. А. ХофманЗлатната саксия