Горчица Vs
Основните области на опит на Каталин Мисад са сравнителната лингвистика, правописните въпроси и образованието на малцинствата. Попитахме преподаването на лингвист в Катедрата по унгарски език и литература, Университет Коменски, Братислава, за унгарските версии в Словакия и характеристиките на унгарското обучение в Словакия.
В населените от Унгария селища на Словакия, дори в офиси, често се използва терминологията „словашки“ (тук имам предвид огледални структури за превод, които не съществуват в стандартния унгарски, или заемки, взети от Словакия). Смятате ли, че би било необходимо да се стандартизира терминологичният език или смятате настоящата ситуация за приемлива?
В случай на професионални езици, специалното развитие би било контрапродуктивно, поради което експертите, занимаващи се с езиково планиране, призовават за адаптиране към унгарската терминология, т.е. обединяване на професионалните езици. Приемането на техническа дума или технически термин обаче в никакъв случай не е прост процес: идентифицирането на континенталния термин се предшества от концептуално сравнение на трансграничната и унгарската терминологична система и концептуално и формално изследване на съвпаденията и разлики между двете системи. В случай, че терминът липсва в унгарската система или не може да бъде поет по някаква причина, техническата дума/термин се формира съвместно от експертите в съответната област и езиково планиране въз основа на закономерностите на унгарското терминообразуване. Пример е изпълнението на v. изпълнение (на Mo .: изпълнение), разрешение за строеж (на Mo: разрешение за строеж), колокация v. тайно споразумение (на Mo .: процедура за въвеждане в експлоатация), акт за раждане (на Mo: акт за раждане).
Дори през повечето време да не възприемаме - като се има предвид, че тази конкретна езикова версия е създала естествена необходимост - използването на неравномерен технически език със сигурност има своите недостатъци. Кои са областите, където това е най-често?
В своето изследване, озаглавено „Използване на езика в двуезична среда“, публикувано тази есен, той пише, че въз основа на проучванията, самите потребители на езици често са тези, които са склонни към или разглеждат словашкия правопис на термин, документ или друго явление и не изискват публикуването на унгарската версия (може би най-типичният пример за това е изписването на фамилията на унгарските жени в Словакия или липсата на двуезични надписи). Простата небрежност или нещо друго може да стои зад това отношение?
Считам използването на лични имена в ситуация на малцинство за специална област на езиковото използване. Изследването на унгарските жени в Словакия не показва, че информаторите от различни възрасти, степени и семейно положение са безразлични към словашката форма на име, но преди всичко, че в двуезичната среда, в която живеят, изглежда естествено те да бъдат във формална форма или друг словашки език.в ситуации на общуване те използват името си в словашка форма (Helena Nagyová), докато на неформални арени или речеви ситуации на унгарски език използват името си в унгарска форма (Ilona Nagy). Но дори липсата на двуезични надписи не винаги може да се обясни с невнимание. Например, по-голямата част от общинските служби на доминиращите унгарски селища в южна Словакия считат за важно да се покаже езикът на малцинството върху надписите на службата. Това се доказва, наред с други неща, с финала и дисертациите, в които унгарските студенти от университета Коменски в Братислава обработват езиковия пейзаж на своето постоянно местожителство. Вярно е, че рядко има кметове и общински служители, които не смятат, че е необходимо да се разширява използването на визуални езици на малцинствата, тъй като жителите на унгарския език също разбират и говорят словашки ...
Езиковата версия, разработена в двуезичен носител, не се подпечатва от потребителите на непрофесионални езици, тъй като те го говорят сами. Какво е отношението на унгарските учители в Словакия?
Според моя опит повечето преподаватели подкрепят едноезичен подход. Според проучване на унгарски учители в начални и средни училища, по-голямата част от анкетираните (особено тези, които са се сблъскали с традиционно възприемане на темата по време на университетското си образование) смятат езиковата версия, разработена в двуезичен носител, за „смесен език“ . Според тях учениците винаги са предупредени за неправилността на използваните от тях думи за директен заем (напр. Horcsica, tyepláki, гъба [горчица, топло, дъвка - бел. Ред.). Въпросникът от проучването обаче разкри, че не-или по-малко звучащи словашки думи (напр. Nanuk, monterka, поликлиника [сладолед, работно облекло, медицинска клиника - бел. Ред.) Не се усещаха и от учителите и дори бяха маркирани като изрази в собствения им език. По същия начин някои косвени заемки (напр. Отпуск по майчинство, номер на раждане), означаващи заем (напр. Диета в доклад за „дневни надбавки“; обучение в доклад за „курс“; унгарски салам в доклад за „зимен салам“) и създадена граматична структура чрез огледален превод (напр. аз ви се обаждам в доклад „обади ми се“).