ELECTRE ORESTE, по Еврипид, МОН Иво ван Хоув - Comédie Française; Театър; тя

Electre Oreste: тежестта на думите, шокът от снимките

хоув

След проклетия Иво ван Хоув се завръща на френски с адаптация на двете трагедии на Еврипид Електра и Орест. Електра и брат му Орест, деца на Агамемнон, бяха изгонени от двореца си, след като майка им Клитемнестра помоли любимия си Егист да убие баща им. В мизерия Електра живее във фермата на селянин, за когото е била омъжена, докато Орест живее в двореца на братовчед си Пиладес. Когато Орест и Електра се срещат отново, те решават да отмъстят на баща си, като убият Егист. Орест ще поеме отговорността за престъплението и Електра го моли да убие и майка им Клитемнестра. След този матрицид вината потапя Орест в деменция.

От шум и ярост ...

Следователно става въпрос за насилие, лудост и отмъщение в тези две трагедии, които Иво ван Хоув събира за два кратки часа. Той стига до точката, префокусирайки сюжета върху отношенията между Електра и Орест. Няма да видим нито едно от убийствата, само два до голяма степен кървави трупове ще бъдат върнати от убийците. И все пак, през тези два часа ще има кръв, кал и сълзи. И все пак ще има викове и шумове (благодарение на перкусиите на трио Xenakis, инсталирано в задната част на сцената). И все пак ще имаме кафяви, червени или жълти светлини, които идват да осветяват актьорите през закачалките. Ще имаме и сивкави парцали за селяните и кралскосини костюми за останалите. Толкова много ефекти, които подчертават, подчертават, рамкират текст, който не изисква толкова много! Каква ненужна великолепие в образите на Ян Версвейвелд и неговите ефекти, взети до излишък! Разбира се, всичко поема желание да създава красота, шокиращи лъскави образи и реакции ... но толкова ли се нуждае зрителят от обяснения? Смятат ли Иво ван Хоув и неговият съучастник, че е абсолютно необходимо да впечатлите очите (и ушите), за да ударите публиката в дългосрочен план и да я спечелите ?