Дългът на красивите жени - Днешната литература
Забележителен представител на Просвещението в Германия, критичен, ясен, проницателен дух с честен, оптимистичен и независим характер, Готхолд Ефрем Лесинг (22 януари 1729 - 15 февруари 1781) ръководи германския културен живот по нови начини. Поезията му е била популярна вдъхновение, използвайки миналото и легендите на хората. Той е първият германски автор, който представя в трагедиите си ежедневни персонажи от класа на буржоазията, използвайки разговорен ежедневен език, в ситуации, в които обществеността може да идентифицира.
Дългът на красивите жени
Когато те молим за любов с нейната свещена тръпка,
Красиви жени, вие имате задължение:
Нека въздъхнем за момент ...
Но не позволявайте на мига да влезе във ... вечността.
Желанието за епиграми
Всички хвалят Клопсток, защото той наистина е страхотен,
Но кой го чете с интерес сега?!
Ние, прости епиграми, питаме всеки:
Отслабете ни със слава, но ни четете по-често!
Един с глуха съпруга
Делото не е толкова абсурдно
Вземете си глуха жена,
Но сто процента по-добре
Би било тъпо.
Една отрова
Легнал на сухо сено, той стоеше
И скорпион го ужили,
Но не последва това, което си мислите
Че скорпионът е мъртъв.
Отговорът на пияния поет
Стига ти! аз казвам.
Знаете какво много не е добре.
Пих, отговори ми той,
Наистина огромно, но не достатъчно.
Виждам те като млада жена
Винаги ходите с цветя;
Искаш да умреш с добра смърт?
Уча те да не се жениш.
В този велик свят
Само една жена е лоша.
Всеки от мъжете казва:
Това е съпругата ми!
Тъжна находка
Сега виждаме в живота
Тъжният, но и задълбочен факт:
Плявата е на повърхността,
Перлите отиват на дъното.
Скъртият поет
Макар и богат, вие сте скъперник ...
Искаш да живееш бедно,
Че „само така поетът пише“
Вие правите огромна грешка, обръщам ви внимание!
Мисля, че това са глупости
Потърсете друга ... бедност,
Когато имаш талант.
На баща с дъщеря, за да се ожени
Този, който харесва вашето момиче
Ако той дойде и те попита
Дайте му го за първи път ...
В противен случай той изисква богатство.
(преведено от Florea Ştefănescu и Aurel Iordache)