Белоруски собствени имена, правилно изписване на беларуски собствени имена с латински букви,
В очакване на туристическия бум, Минск планира да инсталира табели на беларуски и английски език. Привидно положителна новина. Но не беше там! Дискусиите пламнаха в интернет. Не искам да говоря за аргументите на привържениците на белоруски или руски надписи. В този спор няма нищо ново, това е просто отражение на общата езикова ситуация в Беларус.
Строго погледнато, английският няма толкова важен международен статут, колкото повечето обикновени хора си мислят. Формално други езици са международни в много области. Например в пощенските услуги и международния автомобилен трафик - френски, в митниците и в железниците - немски. Разбира се, на практика английският език се използва широко в международната комуникация. Но не трябва да се забравят и формалностите. Следователно, защо надписите в Беларус трябва да бъдат на английски? Защо, в този случай, не на френски в пощата и на пътните знаци, а не на немски на гарите и граничните пунктове.
Но дори и с практическите аспекти на използването на английския език, не бива да се забравят още някои нюанси. Например изненадващо е, че преводачите и хората, които декларират, че владеят много добре английски, не знаят нищо за автентичния правопис на собствените имена! И тази практика се отнася не само за английския, но и за по-голямата част от езиците, използващи латинската азбука като основен. Мнозина дори не разбират, че по принцип е невъзможно да се напише правилно славянско име на английски.
Има само системи за транслитерация (буква по буква) и транскрипция (фонетично предаване) на собствени имена! Затова всички, които вярват, че името и фамилията в паспорта са правилно написани на английски, моля, имайте предвид, че те са транслитерирани само с помощта на графичните средства на английската азбука. И не бъдете толкова сигурни какво е правилно.
Международни стандарти и белоруската система за транслитерация
Факт е, че няма международни стандарти, които да показват необходимостта от използване на английски език в областта на собствените имена. Има само изисквания за използването на латинската азбука, която е международна. Страните, които използват латинската азбука като основна или имат своя собствена версия на латинската азбука в допълнение към основната нелатинска азбука (например Китай, Македония, Япония), имат право да използват своя собствена версия на латинската азбука за собствените им имена в международните отношения и комуникацията. Беларус също има своя версия на латинската азбука. Това, което мнозина критикуват за неправилен английски език с всякакви неразбираеми знаци и птици над буквите, е официално одобрената система за транслитерация на географски имена на Република Беларус с букви от латинската азбука.
Системата е разработена от Института по лингвистика на Академията на науките на Беларус и одобрена с постановлението на Държавния комитет по поземлени ресурси, геодезия и картография на Република Беларус през 2000 г. Именно тя беше одобрена от ООН като единственият правилен начин за писане на беларуски имена на места в международната картография. И беларусите имат с какво да се гордеят тук: беларуската система за транслитерация в ООН беше приета бързо и без проблеми. И Украйна много дълго време не можеше да одобри своята система за транслитерация в ООН. Като неприемлив минус на украинската система, нейната ориентация само към. Английски.
Интересното е, че „Инструкциите за транслитерация на географски имена на Република Беларус в букви от латинската азбука“ са създадени, като се вземе предвид историческият опит на беларусите. Всъщност тази система за транслитерация е леко реформирана традиционна белоруска латиница, която през 19 - началото на 20 век. се използва като равностойна белоруска азбука и съответно е част от историята на белоруския народ.
Беларуската латинска азбука, като пълноценна азбука, е адаптирана към предаването на фонетичния състав на беларуския език, а не, например, на английски. Съответно, когато го използвате, няма да има несъответствие в изписването със същото име, което понякога възниква по време на транслитерация поради възможните вариации в изписването на друг език.