Завръщане на руски германци, които се преместиха обратно в Русия SWP Online - AMP
Игор Еп пие зелен чай. „Когато Хелмут Кол управляваше, беше страхотно време, имаше D-Mark, но след това дойде еврото и цените веднага се удвоиха.“ 47-годишният седи в кафене, зад него покривите на кримско-татарския хан Дворецът Бахчисарай. „А сега германците са твърде лековерни. Те просто не са изпитали това, което направихме. - Той сбръчква широкото си чело под някак си старомоден квиф.
Игор Еп е руски германец. Роден през 1969 г. в Казахстан, емигрира в Германия с родители и братя и сестри от Калининград през 1994 г., но се завръща тази година. До Крим, от всичко, до Крим, който Русия превзе от Украйна с преврат през 2014 г., който по-голямата част от страните-членки на ООН дори не признават за руски. Но много от руските германци, които сега прокарват пътя си от германското си отечество към своята руска родина, искат да отидат на противоречивия черноморски полуостров, който е санкциониран от Запада. „Няма бомбена атака, няма изстрел“, казва Еп. "В Крим има стабилност."
Отделните случаи се увеличават
Това не е лавина от завърнали се. Вярно е, че руските медии обичат да наричат обратното пътуване „масово“. Дмитрий Ремпел, ръководител на руско-германската мигрантска партия „Единство”, дори заяви в началото на годината, че половин милион негови сънародници искат да се върнат у дома - поне една трета от съветските германци, дошли във Федералната република от средата на 80-те години. Числото, което Юри Хемпел, председателят на кримско-германската асоциация „Wiedergeburt“, го нарича, звучи много по-реалистично: той е получил около 1500 запитвания от руско-германски семейства, които искат да се преместят в Крим; 1000 от тях идват от Централна Азия и 500 от Федералната република. Преди депортацията в Централна Азия и Сибир през 1941 г. в Крим са живели около 60 000 души от немски произход.
Полуостровът е популярен сред германците от Русия, макар и само заради средиземноморския си климат. Но има и стотици завръщащи се от Германия на Волга и в Западен Сибир. Отделни случаи, които се трупат.
Игор Еп е работил в Германия като фабричен работник, шофьор на камион и заварчик, притежавал е повдигаща платформа, с която е ремонтирал автомобили, ресторант със стаи за гости и собствено музикално студио. Свири на тромпет, барабани и китара, на руско-немски сватби прави мажор на масата и музиката едновременно. Универсален. „Спечелих добре от това“, казва той. „Никога не се нуждаехме от социална помощ.“ Той остави бившата си съпруга и двете си деца в еднофамилен дом в Крайлсхайм.
„Хората се връщат заради християнските и семейни ценности, които се губят в Германия“, казва Юри Хемпел. Повечето руски германци, с които той разговаря, се оплакаха от страха си от набезите на бежанците и от уроци по секс в училище, които се продават като нормални гейове. Въпроси, които руската държавна телевизия шумно драматизира от години. А голям брой германци от Русия също гледат руски канали в Германия. "Вярвам, че десет процента от германската телевизия", казва Пьотр Старк, чието име всъщност е различно и който се е преместил от Розенхайм в Симферопол. „Руснакът може би с два процента повече.“ Не е добър доклад за ARD и ZDF.
Връщането на дома на Еп започна с почивка в Крим през 2008 г. Полуостровът беше украински и достъпен за германски граждани без виза. Започна да кара над коли от една поръчка от Германия, срещна втората си съпруга и си купи къща. Но решаващият тласък от пътуването до пътуването до завръщането у дома беше бежанската криза. „Новогодишната нощ на Кьолнския катедрален площад, самоубиецът в Ансбах, тепърва започва.“ Еп вярва, че германските медии пазят в тайна много неща, включително взлом на гараж и кражби от стари хора в квартала. „Официално никой не го казва, но всички знаят, че това са били„ черните “.“ Отминаха дните, когато той никога не заключваше вратата на колата си в Германия. „Никой не може да спре този поток от бежанци.“ Въпреки че броят на бежанците намалява, Еп има смътното усещане, че нещо се случва, без германците да го разберат. Първо дойдоха младите мъже, скоро последвани от техните родители и семейства, всички те искаха пари, а германските данъкоплатци трябваше да вкарват все повече в дългове.
Такива истории чувате от други германци от Русия. И истории от преди. За това как казахите или киргизите ги тормозеха след разпадането на Съветския съюз, принуждавайки ги да продават къщите си под стойността им. Или историята, която Хемпел преживя като ученик в Казахстан, когато млади мъже се скараха на по-възрастна двойка, която говореше немски, „фашисти“ и ги изхвърли от автобуса. „Войната на Хитлер срещу Русия принуди съветските германци да забравят майчиния си език.“ Но за да им бъде позволено да останат във Федералната република, те трябваше да преминат немски тест. "Никой от мигрантите днес не изисква да премине езиков тест."
Сега Старк печели 400 евро на месец
Истории за етническа група, която се озова почти изцяло в камиони за добитък при Сталин, за пореден път загубиха своя поминък масово при разпадането на Съветския съюз, етническа група, от която мнозина сега твърдят, че отново се страхуват в Германия. "Това е лошо", казва Еп и дори отива още една крачка напред: "Отново сте построили нещо, къща, съществуване и след това трябва да напуснете по политически причини."
„Разходих се в центъра със съпругата и децата си“, говори Пьотр Старк също немски, с баварски акцент, „имаше петима млади, мургави мъже. Те погледнаха трите ми дъщери, но погледите им не обичаха децата. Погледът им беше плашещ. “Московските медии сега обичат да цитират руски германци, които се оплакват, че в Германия винаги са били наричани„ руснаци “и че добре платените работни места са достъпни само за отдавна установени жители. На руския дебатен портал Репин, от друга страна, руско-германски твърди, че в Русия се завръщат само мързеливи хора. Но Пьотр Старк работи като струг в BMW в Розенхайм и печели 2000 евро нето. В новия си дом Симферопол той става нощен пазач, след това шофьор на мотокар и сега печели 25 000 до 30 000 рубли - еквивалентът на добри 400 евро.
Но Старк и съпругата му Марина не съжаляват. „В Германия можете да живеете добре“, казва Марина. „Стига да нямате деца.“ Пьотър говори за усилията да се намери апартамент в Розенхайм. „Получавате апартамент с кучета, с котки, но не и с деца.“ Старките се оплакват от анимационните филми на Кика с хомосексуалисти, от учителка, която води дъщеря си в клас след инцидент, при който си счупи ръката вместо да се обадите на лекар. И за по-възрастна съседка, която се оплака в службата за младежки социални грижи за децата си, които играят боси в градината. „Съседът вероятно също стоеше зад анонимната жалба, че съм пребил жена си“, казва Старк. - Искаше да ни нокаутира.
Игор Еп е изпълнен с планове и иска да построи сгради за стаи за гости и басейн в имота си в Бахчисарай. Той иска отново да прави музика и да отвори етническа немска културна асоциация. Еп мисли за това къде в Германия може да организира баварски национални костюми. Въпреки че засега той познава само половин дузина етнически германци в града. "Искам да направя нещо, така че и двата народа да се разбират по-добре."