Зала списание „Нов свят“, 2013 №5
(съставител Сергей Костирко)
Балкански акордеон. Новогръцка поезия в преводите на Александър Ритов. М., „Atelier ventura“, 2013, 448 страници, 500 екземпляра.
430 стихотворения от 55 гръцки поети от XX и XXI век - в такъв обем съвременната гръцка поезия все още не е представена у нас; тук са известни поети (Константинос Кавафис, Йоргос Сеферис) и поети, чиито стихове са преведени за първи път на руски език. Като един от предговорите към книгата, преводачът постави стихотворението си „Балкански акордеон“: в Солун,/седнал на кутия,/той ще свири за нас след Армагедон/мелодиите, запазени в главата му/и тялото на акордеона,/единствените останали на земята ... ".
Алесандро Барико. Три пъти на разсъмване. Превод от италиански Анастасия Миролюбова. М., "Азбука-Атикус", 2013 г., 160 страници, 5000 копия.
Дмитрий Голинко. Това беше и друго оправдание. Предговор от Кевин М. Ф. Плат. М., „Нов литературен преглед“, 2013, 216 страници, 500 екземпляра.
Григорий Горнов. Астарта. М., "Уест-Консултинг", 2012, 190 страници, 200 екземпляра.
Александър Житински. Жив пясък. Избрани стихотворения. SPb., Съюз на писателите на публичната асоциация на Санкт Петербург, 2012 г., 384 страници, 1000 екземпляра.
Последният роман и сборник с избрани стихотворения на известния петербургски писател, поет, драматург, издател, както и един от „бащите основатели“ на руския литературен интернет (прякори: MASSA, maccolit) Александър Николаевич Житински (1941 - 2012).
Алексей Ивин-Кон. Бележки на сводника. М., „Зебра Е“, 2012, 448 страници, 1000 екземпляра.
Юрий Нагибин. Чисти езера. М., "AST", 2013 г., 320 страници, 2000 копия.
От класиката на съветската литература - цикълът с разкази „Чисти езера“ и „Чуждо сърце“ (написан върху материала от живота на предвоенна Москва - „Подобно на любимия си Марсел Пруст, Нагибин е зает да търси изгубено време, неизпълнени любови, неуредени отношения, приятели, които са изчезнали без следа "издател).
Олег Павлов. Случаят Матюшин. Роман. М., "Време", 2013 г., 176 страници, 2000 копия.
Павел Басински. Свети срещу Лео. Йоан Кронщадски и Лев Толстой. Историята на една вражда. М., "AST", 2013, 576 страници, 5000 копия.
Ирена Грудзинская-Грос. Милош и Бродски: магнитно поле. Превод от полски М. Алексеева. М., „Нов литературен преглед“, 2013, 208 страници, 1000 екземпляра.
Рене Жирар. Подземна критика. Превод от френски Н. Мовнина. М., „Нов литературен преглед“, 2012 г., 256 страници, 1000 екземпляра.
Зигмунд Кинси. Историята на публичните домове от древни времена. Превод от английски А. Назаров. М., "Центрополиграф", 2013, 383 страници, 3000 екземпляра.
Историята на проституцията от древни времена до 18 век, базирана на исторически, мемоарни и литературни текстове; къщи за запознанства на държавите от Древния свят, древното Средиземноморие, средновековна Европа, Арабския Изток, Китай, Япония. „Подчертават се и други частни аспекти на социалния живот, като брак, съпружески секс, закони за привличане, взаимно предателство, фаворизиране в кралския двор, харем, жертвоприношения в името на красотата и т.н.“ (от издателя). Цитат: „Имаше много имена на японски за жителите на гей кварталите: dzero (└devitsy), keisei (└ разбиващи се стени“), yudze (└devy на забавлението)). Тогава артисти (певци, танцьори, разказвачи на истории) - както мъже, така и жени, тогава бяха наречени гейши. Като незаменими участници в забавления, те живеели както в самия квартал Есивара, така и извън стените му. В квартала на страстта имаше йерархия. Oiran или Tayu стояха преди всичко по отношение на позицията, като в същото време имаше не повече от дузина от тях през тримесечието. Обещаващите момичета бяха обучавани и възпитавани от собствениците на заведения от съвсем малка с надеждата да отгледат ойран. С кандидатите са учили най-добрите учители по музика, танци, калиграфия. Въпреки факта, че гостът плати (и много пари!), Окончателното решение - дали да се дели легло с него - винаги беше за ойран ".
Андрей Немзер. По светлината на Жуковски. Есета за историята на руската литература. М., „Време“, 2013 г., 896 страници, 1000 екземпляра.
Историята на руската литература и нейната структура в лицата (в творческия път, етиката и естетиката) на нейните водещи представители: Державин, Карамзин, Жуковски, Веневитинов, Баратински, Пушкин, Язиков, Вяземски, Гогол, Лермонтов, Пушкин, Сологуб, Гончаров, Лесков, Толстой и други - на Давид Самойлов и Александър Солженицин. Списанието възнамерява да направи преглед на тази книга.
Руски джаз. В 2 тома. Съставител К. Мошков, А. Филипиева. SPb., "Doe", "Planet of Music", 2013, 1152 страници, 1000 копия.
Двутомното издание е съставено от материалите на сп. "Jazz.Ru", представящо историята на родния джаз от зараждането на джаз изкуството у нас до наши дни; изданието съдържа „биографични материали за личностите на настоящите майстори на руския джаз и младите звезди на националната джаз сцена, както и редица проблемни и дискусионни аспекти от по-нататъшното развитие на джаз изкуството в Русия“.
Клер Томалин. Животът на Джейн Остин. Биография. Превод от английски А. Дериглазова. М., "Азбука-Атикус"; "CoLibri", М., 416 страници, 3000 копия.
Олег Юриев. Запълнени празнини. Книга за руската поезия. М., „Нов литературен преглед“, 2013 г., 196 стр., 1000 екземпляра.
Мишенское. Съставител О. М. Михайлова. М., "Олимп-Бизнес", 2013 г., 40 стр. Тиражът не е посочен.
Малък, но великолепно издаден, с прекрасна селекция от илюстрации, албум, посветен на бившето имение в село Мишенское и град Белев, местата, където е роден и израснал Василий Андреевич Жуковски. Пред нас е едно от многото подобни исторически, краеведски, литературни и исторически илюстрирани издания, но, уви, за разлика от албумите, посветени на Михайловски, Ясная поляна, Поленов или Муратов, темата на Мишенски възниква в тревожния, ако не и драматичен контекст на днешния руски живот. Свързано с историята на руската култура, с живота и делото на великия поет, това място е практически обречено на „безсъзнание“ - на развитието на нови руски и местни служители с елитни села на дачи. Във въведението си Олга Михайлова, съставител на албума, описва сегашното състояние на имението: „На хълма, където е къщата, в която е роден поетът, има обелиск със знак. Наблизо има голяма изоставена градина "," В дълбините на градината има паметник на съветски войници, загинали по тези места по време на отбраната на Бельов. Мишенское е унищожено по време на Великата отечествена война. Оттогава имението не е възстановено. " Е, в мрежата на малък сайт "Mishenskoye" (www.mishenskoe.ru), която все още е в процес на разработка, е публикувана бележка: „По-рано мястото на раждане на Жуковски е принадлежало към паметниците на историческото и културното наследство от федерално значение, но с президентски указ № 452 от 05 май 1997 г., приложение 2, той беше изключен от списъка на обектите с федерално значение, което всъщност е обречено на унищожаване, продажба и развитие ".
В албума има два раздела - първият е посветен на самия Мишенски и съдържа история за семейство Жуковски, чийто действителен баща е собственик на имението Афанасий Иванович Бунин, за детството, за нещастната дългогодишна любов на Жуковски към половинката му -сестра Мария Протасова, която е живяла в съседно имение, за отражението в работата на Жуковски на тези места; текстът е придружен от богат иконографски материал, стари и съвременни снимки на околния пейзаж и рисунки на самия Жуковски.
Втората част на албума представя град Бельов. Един от най-древните руски градове (споменат в хроники от 1147 г.), който все още пази спомена за своята история в запазени сгради и съоръжения, както светски, така и църковни (Спасо-Преображенски, Бельовски Кресто-Воздвиженски, Анастасов манастири, Свето-Введенская, Макариевская, Жабин Пустин и други). Бельов, подобно на много стари руски градове, постепенно се превръща в град с регионално значение, за който днес съществува мила и лицемерна фраза "малка родина", тоест, използвайки сериозно това определение, всъщност се съгласявам с отношението към тях като нещо "малък" Дефектен, без право на статут на пълноценна родина. Бельов никога не се е смятал за такъв - той, както много други руски градове, е имал своя история и собствено чувство за достойнство, в никакъв случай не преувеличено. Бельов имаше собствено производство на текстил от тухли и кожа; Бельов беше известен със своите „бельовска дантела“ и „бельовска играчка от глина“; „Бельовите ножове“, способни да отрежат цев на пушка, бяха обект на особен интерес за Петър I, а по-късно и за французите, които дойдоха в Русия - през 1812 г. войските на Наполеон, отстъпвайки, караха семействата, които знаеха тайната на стоманата на Бельов към Европа; Търговците на Бельов търгуваха не само в Русия, но и на европейски панаири и веднъж градът обикновено имаше право да сече собствена монета („Бельовски пари“). От Бельов и околностите дойдоха мореплавателят и полярник С. И. Челюскин, Петър и Иван Киреевски, Александър Даргомижски, Зинаида Гипиус и много други, до нашите съвременници (същият Генадий Калашников). Тоест езикът няма да се превърне, за да включи Бельов (Малоярославец, Боровск, Козелск, Углич, Вишни Волочек и стотици други руски „регионални градове“) в културно-исторически резерват, наречен „малка родина“. Това все още са места за пълноценен живот, а не за „екскурзии сред природата“ - градове със собствена историческа и културна памет, които, както показва скорошната ни история, се оказват най-беззащитните срещу настъплението на „модерността“. За това е албумът на Мишенское. Издаден е за 230-годишнината на Василий Жуковски. И в случая това е не само опит за напомняне на сънародниците за тяхната история и култура, но и част от определен проект, целящ съживяването на имението Жуковски и историческите забележителности на Белев. Настоящото състояние на някои от историческите паметници, представени на снимките, поражда, да кажем, трудно усещане - ясно е, че те вече сякаш са в очакване на разрушаване и изглежда много близо. И затова, още един цитат за ситуацията с имението Жуковски, който вече взех от уебсайта Мишенское: „Този исторически инцидент може да бъде коригиран чрез възстановяване на имението и създаване на исторически, културен, природен ландшафт и образователен музей-резерват в района Бельовски. Трябва да се отбележи, че в Русия няма нито един музей на Жуковски - поет, чиито творби са включени в училищната програма и на чието име са кръстени улиците на градовете ”.
Съставено от Сергей Костирко
Съставителят би искал да благодари на книжарница Фаланстер (12/27 Maly Gnezdnikovskiy lane) за предоставените книги за тази колона. В магазин "Фаланстер" можете да закупите най-новите издания на списание "Нов свят".