За опасността на литературата при авторитарен режим - La Presse
Преди след - пътувания до Куба с Джордж Оруел
Фредерик Лавоа
Хората
488 страници
Най-новата книга на журналиста и писател Фредерик Лавоа, Avant après - Voyages à Cuba avec George Orwell, комбинация от есе, автофикция и литературни експерименти, е погълната като трилър. За да вземе като ъгъл публикацията на известния роман от Джордж Оруел от 1984 г. в Куба, Фредерик Лавоа отиде да провери по свой начин границите на свободата на изразяване при режима на Фидел Кастро малко преди смъртта си. Един въпрос: дали литературата все още е опасна в Куба ?
КОГАТО ЖУРНАЛИСТЪТ ХРАНИ ПИСАТЕЛЯ
Фредерик Лавоа не е в първите си стъпки в това, което англоговорящите наричат „нехудожествена литература“. Журналист на свободна практика, включително сътрудник на La Presse и Le Devoir, той проучва няколко държави, за да открие истории, които са послужили на журналистиката, но също така са създали завладяващи книги: Allers simple - Журналистически приключения в постсъветски, Украйна с фрагментация и сега Преди след - Пътувания до Куба с Джордж Оруел, всички публикувани в La Peuplade. Той вече вари още две.
„Искам да бъда журналист И писател. Много ми е удобно да съм задник между два стола, защото писателят се храни от репортера. Без него нямаше да има тези приключения, суровината на моите книги. Подобно на всички журналисти, аз помагам да напиша първия проект на историята и след това му давам допълнителен слой в книгите си. Това е втора чернова, защото историята често се пише по-късно. И беше добре, защото Куба е в исторически повратна точка - със смъртта на Фидел Кастро, посещението на Обама - че той искаше да вземе подарък, призован да се промени. Оттук и преди след заглавието.
1984, БАРОМЕТЪРЪТ
Съвсем случайно Фредерик Лавоа се натъкна на тази история, която със сигурност може да направи добра книга, но която се превърна в любопитно разследване, в което се гмуркаме с него: преводът и публикуването в Куба през 2016 г. на известния роман на Джордж Оруел, дистопията от 1984 г. - автор, който смята за морален компас - в който намираме поразителен портрет на тоталитарен свят и който би могъл да направи паралели с авторитаризма в Куба. Той открива, че друг превод вече е разпространен през 1961 г., малко след революцията. След това журналистът иска да знае кой стои зад първия превод, а също и кой е стартирал проекта за преиздаване на 1984 г. през 2016 г., тъй като и двете книги се появяват в ключови моменти в кубинската история.
„Използвах това, за да изуча най-накрая това общество, като проведох разследване, което знаех, че е малко напразно, но целта му беше по-малко важна от използването му като претекст за приближаване до кубинската литературна сцена, свободата на изразяването и миналото също, като се потопите обратно в архивите. "
По този начин той разкрива как всички се пързалят малко около това заглавие, повече или по-малко сяра в доста неразрешен период в Куба.
ТАБУТО НА ФИДЕЛ
Фредерик Лавоа се е срещал с някои хора, които твърдят, че в Куба не се публикуват книги, които директно критикуват режима, "намеквайки, че 1984 г. критикува авторитарните режими, но не и този на Куба, защото няма думи Куба или Фидел Кастро", каза той. „Като чух всичко това, си казах: ето го, границата на свободата на изразяване. Разбрах, че това е малко така, табуто, и исках да го наруша, осъзнавайки, че вероятно няма да рискувам реално и че няма да изложа други на риск. Но разбира се, бях в очакване! "