Всичко просто суеверие Годините на чиракуване с лечител имат едно нещо за нашите кореспонденти в Африка

В книгата „В сянката на магьосника“ етнологът Пол Столер описва как е бил обучаван за магьосник в Нигер. Четенето връща кореспондента ни върху собствените му преживявания като чирак на магьосник.

Понякога Кулибали ми се появява посред нощ и ме кара да почувствам негодуванието му. Африканският лечител ме запозна с изкуството на оракула и признаването на „вещици“, когато изследвах темата за магьосничеството в Кот д’Ивоар и Мали; от етнолога станах помощник на Кулибали и накрая отново се озовах като чирак на магьосник, без да съм търсил тази роля. Моят учител Кулибали Тиегноу отдавна е починал; но той все още е разочарован, че вече не следвах ученията му.

Има области, в които разумът вече не може да ни задържи; можете да се приближите до тях в Африка. Снимката е направена в Мали на брега на Нигер. (Изображение: Стюарт Франклин/Магнум)

Моите етнологични полеви изследвания продължиха от 1997 до 2000 г. Междувременно се отдалечих от практиките, които научих по онова време. Но тогава попаднах на книга, която за мен беше като врата на миналото, която избягвах години наред. Паднах отново в дълбините на окултното. „В сянката на магьосника“ беше първата книга на известния американски етнолог Пол Столер и първата му, която вече е достъпна на немски език. Сега 72-годишният Столер е един от пионерите на така наречения онтологичен обрат в етнологията, а книгата "Im Schatten der Zauberer" също се занимава с основния въпрос за това какво всъщност е. В този случай: Съществуват ли наистина магия и магьосничество - поне сред Сонгхай в Нигер, където той е провеждал изследвания през 70-те и 80-те години?

В драмата на магьосничеството няма странични наблюдатели и нищо неангажиращо; ролята на изследователя, наблюдателя не съществува.

Столер също беше постепенно открит. Опитът ни с магия, магьосничество и изцеление бяха почти идентични, въпреки че ги имахме в различни краища на Африка. Поразителното сходство също показва колко широко разпространени са тези явления в Африка и в доста различни общества. Има обаче една разлика: Въпреки че експедицията на Столер завърши, също като моята, в болест, паника и бягство, за разлика от мен, той продължава да практикува знанията си и до днес, успоредно с кариерата си като университетски професор.

Война, не езотерична

Проблемът с изследването на теми като магьосничество и магия е, че доста скоро получавате сигнал да спрете да задавате въпроси. Въпросите, включително възможните отговори, са формализиран начин за превръщане на неизвестното в познато, изтриване на странното и дразнещото. Присвояване. Вместо това на човек се препоръчва да мълчи и просто да „влезе“; защото никога не можеш да разбереш нещо като магьосничество отвън.

Но това означава да се откаже до голяма степен неутралната позиция на външния наблюдател. В драмата на магьосничеството няма странични наблюдатели и нищо неангажиращо; ролята на изследователя, наблюдателя не съществува. Харесва ви или не, вие сте част от системата веднага щом влезете в нея. Всеки, който се занимаваше с темата, трябваше да изпита това, като мисионер дьо Росни („Очите на моята коза“) или етнологът Фавре-Саада („Думите, магията, смъртта“): Вие търсите своята роля не - хвърляте се в него и се озовавате насред бойно поле.

Тъй като мирогледът на африканския лечител е войнствен: човек постоянно е застрашен от врагове, предатели, вещици и други зли сили. Под безвредната повърхност един е вълк за друг. Лечителят е този, който разпознава разрушителните сили и може да помогне на пациентите да се предпазят и защитят. Състояние на постоянна, пълна мобилизация. А самият лечител е най-изложен на риск, защото е в челните редици и си създава нови врагове с всяка намеса. "Лечител" звучи приятно и нежно, но в Африка това няма нищо общо с музиката New Age, тамян и арфа, а с опасност, заплаха и сила.

Шокиран, че работи

Като млад Столър мечтае да стане толкова жилав и силен, колкото Сонгхай, на когото се възхищава. И може би опитът от постоянна невидима борба всъщност го е укрепил. Приемането на магическите лекарства и извършването на различни инициативни ритуали не водят до просветление, до някаква „универсална хармония“; по-скоро към свръхчувствителност и постоянен скрит страх, защото човек подозира разрушителност зад всяко усмихнато лице. Човек се превръща в мимоза, параноик. По думите на Столър: «Магьосникът е едновременно ловец и ловуван в свят, пълен с хора, които се стремят към власт и се наслаждават да унищожават своите съперници, независимо колко струват техните триумфи. В какъв ужасен свят станах част. "

Въпреки че отказах да практикувам като лечител, веднъж приложих наученото. За мое ужас, заклинанието работи.

По някое време самият Столер извършва магическо действие срещу виновник и е шокиран, че той работи. И обратно, самият той става обект на окултни атаки, които например водят до парализа на краката му през нощта. Четенето на заклинания най-накрая го спасява от страха от смъртта. По-късно той се разболява тежко, което също отдава на черната магия и трябва да избяга от Нигер. Той прекъсва пътя на чирака на магьосника и се насочва към изучаването на лечебни растения. „Гладът ми за власт не беше достатъчно силен, за да води живот, в който човек трябваше трайно да се предпазва от смъртоносните проклятия на другите“, пише той.

Аз също напуснах Кот д’Ивоар в паника, когато темата ми се изпречи над главата и бях измъчван от кошмари всяка вечер. „Един магьосник никога не спи добре“, казва Столер. Подобно на него се фокусирах върху въпроси, които позволяват отдалечаване от ядрото на темата. Затова издадох книга - „Икономиката на магьосничеството“ - която се занимава с факта, че според широко разпространеното вярване в Африка вещиците са водени от завист; ако по-богатите са заплашени от магьосничество, те трябва да бъдат принудени да раздадат повече от вещите си и да се подчинят на традиционната заповед на семейната солидарност. Тогава магьосничеството ще бъде оръжието на бедните срещу онези, които се смятат за скъперници.

Въпреки че отказах да практикувам като лечител, веднъж приложих наученото, когато бижутата на жена ми бяха откраднати малко след сватбата ми. За мое ужас заклинанието действа и крадецът се върна с плячката си. Подобно на Столър се чувствах така, сякаш навлизам в свят, където моралът се заменя с окултна сила и сила.

Когато смъртта почука на вратата

Веднъж хвърлих черупките на каури на жена, която беше близо до мен и трябваше да предскажа, че никога няма да си намери работа. Беше отчаяна. Изминаха двайсет години и за съжаление пророчеството се сбъдна. Оракулът Каури също разкрива свят на непрекъснати трудности и конфликти. Няма случайности за ясновидци, пише Столер. „Всички препятствия, които срещнах, ги„ видяха “като причинени от хора, работещи срещу мен.“ Нищо чудно, казва му магьосник: „Четенето на черупките е сериозно и опасно. Тежест е да се каже на човек, че ще умре. "

Признах какво се е случило с моя лекар в университетската болница. "Ти си луд", каза той.

Около година след завръщането ми в Швейцария, през 2001 г., бившият ми учител Кулибали почина. Съпругата му вярваше, че той е жертва на нощна магическа атака. Но странното беше, че едновременно с това развих животозастрашаваща тромбопения. Обичайните терапии не дадоха резултат. Вдовицата на Кулибали вярваше, че убиецът на Кулибали очевидно се опитва да убие и мен. Направих нещо, което от днешна гледна точка ми изглежда напълно ирационално. В изключително крехкото си състояние пътувах до Мавритания с последните си сили. Спах в хотел в столицата Нуакшот. Почукване на вратата ме събуди през нощта. „Кой е там?“, Обадих се аз.

"Хайде", отговори глас, който ме накара да почувствам студ.

Исках да стана, но бях парализиран. Не можех да мръдна и сантиметър. Знаех, че зад вратата ме чака смърт. Спрях да се движа, изчаках цяла вечност, затаих дъх вътре. На следващия ден пътувах до един забравен от бога град, наречен Ayoun el-Atrouss, където изобщо нямаше медицинска помощ. Пристигнах треперещ и треперещ и си позволих да ме заведат до малък хотел. Там останах в стаята една седмица и гледах как палмите се люлеят ритмично на вятъра. На пръста си носех вълшебния сребърен пръстен, който Столер получи и за защита срещу вещици.

Не знам какво точно се е случило през тези дни; със сигурност повече, отколкото се виждаше отвън. Когато се почувствах по-добре, се върнах и признах какво се е случило с моя лекар в университетската болница. "Ти си луд", каза той. Провери кръвните ми стойности. За първи път от месеци те отново бяха почти нормални. „Не мога да си го обясня“, каза той. «Може би сте изложили хаоса в тялото си на контрахаос. Имаше повреда и един вид рестартиране. "

Заобиколен от неизвестното

Въпреки всичко, Столер очевидно все още практикува своите магически знания и днес. Аз от своя страна буквално и преносно прибрах своите фетиши, черупки от каури и магически предмети в мазето. Понякога Кулибали ми се появява и ме упреква за това. Трябва и мога да живея с това. Приемам, че сме заобиколени от неизвестното. Или както пише Столър: „Магията е метафора за хаоса, който определя всички социални взаимоотношения. Във всички общества нещата се рушат и се сглобяват отново; всички живеем в сянката на магьосничеството. "

Пол Столер/Черил Олкес: В сянката на магьосника. С послеслова на Михаела Шойбле, преведена от Кристиян Луце. Пит-Майер-Верлаг, Берн/Виена 2019. 407 стр., О. 28.90.

Дейвид Сигнър: Икономиката на магьосничеството или защо в Африка няма небостъргачи. Питър Хамър Верлаг, Вупертал. Предлага се само като електронна книга или на френски: Economie de la sorcellerie, 2017. Les Presses du réel, Dijon.