Преглед на сребърна акация B

Този преглед ще бъде малко необичаен. По-правилно би било да го наречем сравнителен преглед. Тъй като двата превода на стихотворението на К.И. Галчински "Сребърна акация". Първият е в превода на В. Валевски, чийто превод е уклончиво наречен "въз основа на". Втори превод от Анатолий Домашев.
Въпреки това, „Сребърната акация“ на Галчински в превода на А. Домашев няма да бъде разгледан, ние се нуждаем от този превод за сравнение: колко добре преводните мотиви на Валевски ни предават стихотворението на Галчински. И това е преводът на Валевски, повтарям, уклончиво наречен "въз основа на" и ще бъде предмет на този преглед.
Сега ще дам работата на В. Валевски.

Сребърна акация
В. Валевски
въз основа на творчеството на полския поет К.И. Галчински

сестра на природата, защитник на екологията, е посветена Дана Ковалчик
със специални благодарности на полския клон на "Грийнпийс"

Тук нищо няма да помогне ...
Остава само да се смеем.
Ето мечта за сърцето ти
Сребърна акация.

Низът трепери, луната е на прозореца
И нещо там в далечното разстояние.
Така нервът свири струната
Копнежът ми, скръбта ми.

Вижте как всичко наоколо мирише!
Къде да отида от миризмата?
И това е миризмата, скъпи приятелю,
Сребърна акация.

Не казвайте, че сте някъде там
Има по-добра планета.
В крайна сметка дори аз не се познавам,
Където няма светлина по-лошо.

Годините летят като високосна жаба,
В смесица от раси и нации,
Но не им отнемайте среброто
Сребърна акация.

О, не мога да изпея песен
И с тази песен да се смееш.
Ех, тук сега се събличаше
И се облечете в акациеви цветя!

Все пак вие сте тяхната сестра и дете,
Смешна кралица.
И всички те искат като цвят
Смачкайте с едно ляво.
www.stihi.ru/2010/11/01/1216

Освен това стихотворението на Галчински, преведено от А. Домашев.
Сребърна акация Галчински

Целият свят няма да помогне ...
какво имам предвид!
Същият сън, същият блясък,
сребърна акация;

виждате ли: има вкус
пчелини работят!
Сребро - вятър, храст,
жълта пчелна пита.

Не казвайте, че има
планетата е по-добра:
акацията е песен
сребърни кабини.

Плувайте я от уста на уста
и се върни
на крилете на небесните връзки -
сребърна акация.

О, какъв свят шум
стадо зелено!
Душата и умът се стопяват,
както преди икона.

Мисъл, въртяща се,
звездите ме закриват:
ако само ти сега
за украса с цветя,

ти си сестра на всички тях
и принцесата,
сребърен вятър, дим
акация сребро.

Тук нищо няма да помогне ...
Остава само да се смеем.
Ето мечта за сърцето ти
Сребърни акации. (V.V.)

Целият свят няма да помогне ...
Какво имам предвид!
Същият сън, същият блясък,
Сребърна акация; (превод от А. Домашев)

Низът трепери, луната е на прозореца
И разстоянието тече в съдбата отвъд разстоянието.
Свиря на струна като на нерв
С педал за велосипед.

Низът трепери, луната е на прозореца
И нещо там в далечното разстояние.

Що за струна, откъде е дошла, защо трепери и откъде идва луната? И какво, чудя се, има в далечното разстояние?

Така нервът свири на струната
Копнежът ми, скръбта ми.

Повторено три пъти - миризма. Веднъж във всеки ред. Този катрен няма нищо общо със стиха на Галчински, въпреки че е малко свързан - „сребърни акации“ - тук наистина са фантазиите на Валевски, моля, мотиви!