Писателят винаги е като празник на махмурлука
Първи слайд етикет
Nulla vitae elit libero, pharetra augue mollis interdum.
Първи слайд етикет
Nulla vitae elit libero, pharetra augue mollis interdum.
Първи слайд етикет
Nulla vitae elit libero, pharetra augue mollis interdum.
Първи слайд етикет
Nulla vitae elit libero, pharetra augue mollis interdum.
Първи слайд етикет
Nulla vitae elit libero, pharetra augue mollis interdum.
Писателят винаги е като празник на махмурлука
Доклад на Дорка Муха за литературните програми на летния лагер Гомбашоги
(галерията се отваря)
Между непоносимите псувни лекарят поглежда моето отвратително тяло и пита, какво добро правя в Fungi Angle? Зад него на стената можете да видите функционирането на чревния тракт върху огромен картон, ужасно мръсно, вечно розово плюшено мече и необосновано много стикери за останалите глупави деца, които се разбиха на фестивал.
Не казвам, че тази една седмица беше като пътя на Керуак и страха и треперенето в Лас Вегас, ваксинирани с всяка свободна четвъртък вечер от поколението бийт. Няма да кажа, че така или иначе тази седмица взех още една смяна след работа, така че наистина не мога да експлодирам още две седмици. Казвам колко много се грижех за себе си! Няма да кажа, че пристигнах в Гомбашог два дни по-рано по подразбиране и при проливен дъжд сглобихме литературната палатка с Верони Гиенге, постоянния ни помощник Кити Невидански и разбира се Атила, който също взе своя дял от кръчмата на леля Бьози тази година. Очевидно, когато трудността свърши, Ники Декани се появява и започва да сгъва хартиени птици, а половин ден по-късно Ференц Чинки, който казва на малката ни сграда: „Всичко хубаво, всичко добро“.
Голямата мъдрост и житейски опит на Бароми е показан от факта, че вече знаехме през март, че няма да пуснем програма в понеделник. Така че имаме време да се възстановим, че празната долина изведнъж се изпълва с къмпингуващи, имаме време да довършим многото малки глупости, които сме измислили, поставихме куп знамена, създадохме библиотека и след това закачихме хартиени птици нали?.
Първата ни програма, след новините в момента, изглежда доста нелепо. Опитахме се да говорим за ситуацията, възможностите и бъдещето на унгарската литература в Словакия. Въпреки че палатката B-612 следобед е по-скоро като сауна, тя все още е пълна. Золтан Сази, емблематичната фигура на горския литературен живот, Атила Мизер, главен редактор на „Литературен преглед“, Ференц Чинки, вицепрезидент на Дружеството на писателите и Рубер Лабода, един от основателите на писателския кръг „Марай Шандор“ и Шлемовата поезийна планина. Къс? Обществото на унгарските писатели в Словакия (SZMÍT) не само застарява и не може да схване и задържи нови читатели и публика, но също така става все по-неудобно. Те не са отворени за промяна, за сътрудничество с други организации, за създаване на нови програми. Въпреки че имат работещи програми (като Texture Literature Camp), на другия език на баланса има твърде много.
По това време всички те се съгласиха, че водещата словашка писателска организация трябва да бъде подновена, но това може да се случи само отвътре. Ако този процес не започне тази година, също се счита за възможно да напуснете организацията. Като алтернатива на присъстващите бяха предложени събитията от „Литературен преглед“, планинските райони „SlamPoetry“ и писателският кръг „Шандор Марай“. По това време все още не знаехме, че многото злополучни приложения и постоянната липса на интерес от страна на читателите ще накарат SZMIT да мисли за подобна популярна организация в съвместна публикация и сътрудничество. Но добре, има един, не съм прекалено развълнуван, предпочитам да си направя първата си синина на склона след разговора.
Сряда е специална за мен. Best Menti, т.е. Benedek Totth дойде в лагера - той ми е наставник в Независимата менторска мрежа. Толкова съм развълнуван, че успявам да отрежа поне още две сутрини на склона на сутринта, но няма проблем какви няколко лилави петна за мен. Непосредствено преди лагера Бенедикт научи, че след превода на английски и френски, Смъртоносният сега ще се появи и на словашки. Отвъд френския облик, The Volume Like a Dead Rat е доста популярен във френскоговорящите райони. Той ми каза, че не е много въвлечен в работния процес, но беше помолен за съгласието му да промени заглавието. Разбира се, той влезе, тъй като новото заглавие на френски жаргон по-добре покрива основното настроение на романа: това грубо означава обесване, въпреки че Бенедикт използва термин, който не толерира печатащо мастило.