Недостиг на лекуващи лекари вместо работа - вътрешни - FAZ
Мария Клунк е чула, че има остър недостиг на лекари дори в Австралия, какъвто е случаят в Източна Германия. Приятел й се обади оттам и я попита: "Ела тук, ще взема бонус! Ще разделим парите, веднага можеш да работиш тук!" Тук не става толкова бързо. Г-жа Клунк наскоро премина своя преглед в Бранденбургската държавна медицинска асоциация и получи лиценза си да практикува медицина. На 1 май тя ще започне първата си позиция като лекар в Германия, в специална клиника за неврологична рехабилитация в Белиц близо до Потсдам.
Неврологът Клунк живее в Германия от 15 години. Тя дойде от Русия със съпруга си, който също е лекар. От негова страна тя изпита колко тежък може да бъде пътят, водещ до признаване на професията в Германия. Преди да му бъде позволено да работи като лекар, съпругът й работи в отдалечени клиники без заплата, докато тя живее в дом с две деца. Тогава тя работи години наред като негов помощник, но след развода трябва, както казва, „да си изкарва хляба“.
"Тест за еквивалентност" пред медицинската асоциация
Според него един лекар или медицинска сестра може да си намери работа по всяко време и навсякъде, казва Михаил Ермаков. Сега знае по-добре. Подобно на Мария Клунк и 19 други лекари, предимно от страни от бившия Съветски съюз, Ермаков премина "теста за еквивалентност" в Лекарската камара в началото на годината. 17 от тях са преминали, четирима вече имат работа. Една участничка, която също е получила лиценза си за медицинска практика, в момента все още работи в друга професия.
А останалите - всички те ще бъдат ли лекари след няколко месеца? Да, казва Реджина Вайц. Тя има известен опит в тези неща. От името на фондация Ото-Бенеке, тя придружи проекта за интеграция на лекари миналата година и не само се запозна с участниците в групата, но и с различните препятствия, които пречат на професионалната им интеграция. Въпреки че всички бяха медицински обучени, всеки случай беше малко по-различен и различни агенции бяха отговорни за справяне с различни трудности. Като репатриран единият е германски гражданин, а другият - от Русия, Узбекистан или Сърбия - е запазил гражданството си по произход и трябва да бъде подновено разрешението за работа, например.
"Whiplash" на мозъка
Като цяло проектът е история на успеха. Министърът на здравеопазването в Бранденбург Дагмар Циглер (SPD) се надява, че всички лекари ще бъдат активни в нейната страна: "Ние разчитаме на нашите добре обучени лекари", каза тя на тържественото връчване на сертификатите.
Михаил Ермаков живее в Потсдам, където е имал „прекрасно детство“ между 1967 и 1973 г.: като дете на двама съветски военни лекари, разположени в Потсдам. Той има много снимки от времето, които родителите му показват пред забележителностите на града или на масата в разговор с известния, наскоро починал съдебен лекар Ото Прокоп от Charité. В армейското училище той е научил английски, а не немски, казва Ермаков и въпреки че по това време е имал контакти с немски деца, неговият немски е ръждясал за повече от тридесет години. Подобно на баба си, той е възпитаник на медицинското училище в Ростов на Дон и като нея е невролог и психиатър. Работил е в спешните служби, в реанимацията, в лечението на зависимости. Преди да се премести в Германия в края на 2005 г., беше чувал, че може да работи тук по своята професия.
Но това се оказа трудно или както казва един от колегите му с помощта на малък гласов компютър: Интеграцията е „камшик на мозъка“. Компютърът предлага и термина за това, което всъщност е необходимо на имигрантите: С „ръководство“ беше по-лесно да се намери най-добрият езиков курс, да се получи точната информация и да се извлече нестандартно индивидуално решение от властта. Понякога се казваше, че Ермаков е преминал възрастовата граница от петдесет години, понякога за желания курс се заплаща такса и центърът за работа не покрива разходите. За него проектът за интеграция на лекарите беше спасението.
Не всички бракове имат S.трес оцеля
Повечето лекари говорят за трудностите на имигрантския живот със забележимо нежелание: „Аз взех решението сама, казва Зинаида Фоменко, не мога да прехвърля отговорността на никого“. Нови хора, чужд език, което означава стрес винаги и навсякъде. "Звездата" на групата беше 51-годишният Вадим Романов, който веднага след полагането на изпита зае длъжност като гинеколог в Carl-Thiem-Klinikum в Котбус и който през първите няколко седмици едва ли имаше време да влезе в новата си, преди да поиска интервюта и снимки Свикнете с позицията. От 320 лекари в клиниката в Котбус около десет процента са чужденци. Те имат изключително различни езикови умения, казва заместник-медицинският директор Томас Ерлер. Ето защо той работи върху практически курс по немски език за своята клиника. Тъй като лекарят трябва да "общува непрекъснато", езикът е "решаващият инструмент".
Торакалният хирург Валтер Шуков е един от по-младите участници в проекта на 35-годишна възраст и е имал по-малко проблеми с приспособяването от по-възрастните си колеги. Той е дошъл от Тула в Русия в началото на 2007 г. като репатриран и сега има лиценз за медицинска практика - и перспектива за работа. Интелигентността и самочувствието просто изскачат от бутониерите му. Но без проекта за интеграция на лекарите, казва той, той не е сигурен дали е могъл да издържи изпита, тъй като не е имал представа какво ще бъде тествано и какво ще трябва да прочете за него. Жуков хвали немските учебници по медицина: Те са написани добре и разбираемо. И като Мария Клунк и Михаил Ермаков, той хвали професор Гюнтер Линс, който подготви групата за изпита. Като цяло лекарите не са оскъдни с думи на похвала за всеки, който им е помогнал. Но човек забелязва преди всичко при мъжете, че съпроводът може да започне още по-рано и да бъде още по-близо до всеки човек. Не всички бракове са преживели стреса на интеграцията.
От март до декември 2008 г. 21-те лекари първоначално са учили немски език в продължение на три месеца и 520 часа обучение, 120 часа от които са получавали индивидуални лечебни инструкции. Това беше последвано от четиримесечен стаж в болниците в Бранденбург и в три уикенда те се срещнаха, за да обменят опит. В третата част на компанията те бяха специално подготвени за „теста за еквивалентност“ пред медицинската асоциация. Изпитът, казва Реджина Вайц от фондация „Ото Бенеке“, има всичко: едва ли можете да го издържите сами.
Последният тласък за компанията, съобщава служителят по интеграцията в Бранденбург Карин Вайс, идва от еврейската общност в Потсдам. Министерството на здравеопазването имаше концепция за подобен проект, тъй като проблемът беше известен отдавна, но когато общността представи списък с около двадесет лекари, които не могат да работят, решението за най-накрая да се предприемат действия беше ускорено . Вместо да изпращат лекарите - по-голямата част от тях са на възраст между 45 и 50 години - в центъра за работа, където получават обезщетение за безработица II, или да наблюдават как печелят парите си с черни работни места, целта беше да се проправи път към професията им. И тъй като в Бранденбург има недостиг на лекари, интересите на имигрантите отговарят на интересите на новата им родина. 150 000 евро от Европейския социален фонд и държавния бюджет бяха достатъчни, за да привлекат 17 опитни лекари в рамките на една година.
Сега г-жа Фоменко има тригодишен договор в Prenzlauer Kreiskrankenhaus и ако всичко върви добре, през това време тя може да си направи специализиран преглед. Вече е работила в професията си в продължение на 19 години, но преди първата си работа в Германия е имала истинска сценична треска. Нейният немски е добър, като този на Мария Клунк. Г-жа Фоменко получи седем отказа на заявленията си, тъй като Бранденбург търси само специалисти по гинекология. Г-жа Клунк намери идеалната си работа там, където стажува: В нейните очи клиниката в Белиц е един от най-добрите адреси за хора с болестта на Паркинсон и тя е щастлива, че може да работи там.
Австрийци до Източна Германия
Бранденбург пробива нова земя, за да осигури медицински грижи в страната, дори когато все повече региони са слабо населени и местата на лекарите там са трудни за запълване. Министерството на здравеопазването изчислява, че около 450 лекари в Бранденбург вече имат чужди корени. В началото на 2009 г. моделният проект „Медицинска сестра в общността“ се превърна в стандартна оферта. Навсякъде в Германия, медицински сестри, оборудвани с модерни технологии, могат да спестят на стари или немощни пациенти лично посещение на практиката или да облекчат домашните повиквания за рутинни въпроси.
„Първостепенна загуба на ресурси“
Членството на Полша в ЕС донесе облекчение. Оттогава полските лекари вече не трябва усилено да повтарят обучението си в Германия, за да им бъде позволено да работят тук, но имат законно право да бъдат признати техните професионални квалификации. Много полски лекари работят в болниците в градовете на Одер.
Не сте в самото начало. Фондацията „Ото Бенеке“, сдружение с нестопанска цел, създадено през 1965 г. по инициатива на германските студентски сдружения и действащо от името на федералното правителство, има опит в извънпрофесионалните грижи за имигрантите. Реджина Вайц също пое "последващата грижа" за проекта за интеграция на лекарите в Бранденбург. Тя ще придружава завършилите до първата им работа в новата държава.