Латински намеци и цитати в „Приключенията на Галия Астерикс“

Традиции и приеми от античността

Контур

Пълен текст

1 Вярно е, че при режима на шамарите, на който са подложени, те „губят латиница“ (вж. Aster (.)
2 Такова проучване беше инициирано в книгата за гости на Asterix, по идея на O. Andrieu, Éditions Albert (.)

3 Сцена, която подлежи на променлива обработка в зависимост от албумите, в които се появява. По този начин Цезар (.)

2 Фигурата на Цезар е централна в Астерикс и е излишно да се изброяват всички албуми, в които се появява. Персонажът, разбира се, е представен преди всичко като победител на Vercingetorix в Алезия, но не трябва да забравяме, че известната сцена на капитулацията на галския вожд, който хвърля оръжията си в краката на славния римски пълководец работата, която Цезар сам е написал, за да представи осемгодишните си военни кампании в Галия: La Guerre des Gaules. Оказва се обаче, че редица винетки се отнасят директно към това произведение. Това е по-специално случаят в Arverne Shield, когато Цезар - персонажът този път - се опитва да напомни на галите за победата си от 52 г. пр. Н. Е. Парадирайки, заставайки на щита на Vercingetorix. Единственият проблем е, че той не знае къде е този щит. Затова той изпраща някой да го търси в стаята, където съхранява плячката от кампаниите си, но тя се връща с празни ръце, както можем да видим в следващата винетка (стр. 18, винетка 8):

3 Алюзията за Галските войни е прозрачна, но в устата на Трибюн Фанфрелус става дума повече за историческото събитие, отколкото за историята, написана от Цезар. Разочарованият отговор на последния обаче придобива съвсем ново измерение, тъй като знаем, че пълното заглавие на неговото произведение не е La Guerre des Gaules, а Коментарите за Галската война. Изведнъж все едно Цезар е забравил, че самият той е написал книга по този въпрос !

4 Това забравяне, изпълнено с горчива ирония, несъмнено е временно, тъй като в Le Domaine des dieux той възвръща авторския си статут и предлага от първата винетка на първата страница (стр. 5) да „направи няколко малки коментара“ до неговите съветници по ситуацията в Галия. По този повод също срещаме поредната намека за La Guerre des Gaules в малък загадъчен диалог, чието значение избягва от неинформираните читатели (стр. 5, винетки 3 и 4):

5 Цезар току-що припомни, в трето лице единствено число, собствените си военни подвизи в Галия, без да се назовава. Това обяснява въпроса за най-младия му съветник, който очевидно не е чел Коментарите си за галските войни. Ако беше прочел книгата, той щеше да знае, че Цезар никога не говори от първо лице, а винаги от трето, което помага да се даде обективен поглед на твърде пристрастния му разказ. !

6 Откриваме последен намек за коментарите за Галската война в последния „Астерикс“, продуциран от дуото Госини-Удерцо: Астерикс сред белгийците. Спомняме си първите страници от албума, където научаваме, че легионите на Цезар са напуснали да се бият с белгийците и че легионерите, които се завръщат в Арморика, се чувстват там в покой, далеч от ожесточените битки, които познават на Източния фронт. Това дразни Абраракурцикс, който губи самообладание, а Бонемин се опитва да го успокои, като му напомня колко цезар държи тях и хората му. За съжаление Астерикс е чул, че Цезар има различно мнение, за което той незабавно съобщава (стр. 9, винетка 8):

7 Човек би могъл да си помисли, че Цезар никога не е казвал нещо подобно и че това е само предлог да изпрати героите в Белгия, но се оказва, че утвърждаването на храбростта на белгийците фигурира добре в книга 1 от Коментарите за Галската война . Първата глава на тази книга обяснява териториалната организация на Галия, чието пространство е обитавано от три различни народа: белгийци, аквитанци и гали или келти. След това Цезар добавя: „Най-смелите [fortissimi] от тези три народа са белгийците, тъй като те са най-отдалечени от римската провинция и от усъвършенстванията на нейната цивилизация, че търговците много рядко отиват там и следователно не въвеждат в им е подходящо да омекотяват сърцата и че те са най-близо до германците, които живеят от другата страна на Рейн и с които непрекъснато воюват ”(Guerre des Gaules I, 1). Следователно това изявление служи като отправна точка за интригата на Астерикс сред белгийците. Но нека читателите бъдат успокоени, думите на Цезар само установяват йерархия на храбростта в Галия, те по никакъв начин не поставят под въпрос тази на галите. !

8 В допълнение към военните си подвизи, Цезар е известен и с някои исторически думи, които се предават в латинските класове на нашите колежи. Най-известният несъмнено е този, който помага на учениците да запомнят перфектните форми на латинските глаголи uenio, uideo и uinco (елате, вижте и завладейте) и които намираме например в Asterix в Hispania (стр. 6), винетка 3):

4 Спомнете си, че в древен Рим триумфът е церемонията, по време на която общо v (.)

9 Ако формулата е синоним на пълна и окончателна победа, ние често пренебрегваме, че за първи път е била използвана за обозначаване на скоростта, с която Цезар е преодолял Фарнаций, цар на Понт и син на Митридат, както е видно от историка Светоний в неговите „Жития на дванадесетте Цезар: „За своя триумф4 дю Пон, наред с други предмети, представени в шествието, той имаше надпис, носен пред себе си с тези три думи: Veni, uidi, uici [Дойдох, видях, победих], като по този начин подчерта скоростта на тази кампания, вместо да се изброяват фактите както за останалите “(Животът на Цезар, 37). В Астерикс виждаме, че Цезар никога не може да докара формулата докрай, защото неизбежно има малко селце, „което все още се съпротивлява и винаги“ и което му забранява да триумфира. !