Идваме с добри чувства „Stadt Uelzen
Актуализирано: 29.06.12 - 11:52 ч
Посещението в Хамбургския институт по музикална терапия включваше и барбекю вечер с проф. Ханс-Хелмут Декер-Войгт (вдясно).
Хамбург/Аленбостел. Добро пощаловач! - Добре дошли, беше казано в Хамбург и Алънбостел. Това не беше премиера, тъй като гостите от Оренбург/Русия често са отсядали тук на учебно посещение.
И този път целта беше да се консолидира сътрудничеството между Хамбургския институт за музикална терапия към Университета за музика и театър, от една страна, и Университета за изкуство и музика на Ростропович и Центъра за психотерапевтична зона Оренбург, от друга. От германска страна името на професор Ханс-Хелмут Декер-Войгт, който е избран за почетен професор в университета в Оренбург, означава това плодотворно сътрудничество.
Гостите, които имаха поздрави от ректора на Университета Ростропович, професор Борис Чарторин, изразиха своята благодарност и топлина за съвместната работа. В покрайнините на частния следобед в къщата на Декер-Войт в Алънбостел имаше възможност за интервю с професор Сергей Бабин, ръководител на психотерапевтичния център, и неговата заместник Татяна Шувалова. Татяна Резницкая, представител на университета Ростропович, предостави подкрепа за устен превод.
AZ: Първи исторически въпрос: Вашето пътуване съвпада със 71-ата годишнина от нападението на Хитлерова Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Дали тази дата все още играе роля във вашата страна, особено след като някой чува и чете, че ветераните Великата отечествена война ще остане много сама в новата Русия?
Шувалова: Тази дата е и ще остане едно от най-важните и драматични събития за Русия. За хората този ден, когато отново плачат, играе също толкова важна роля като 9 май (Ден на победата, бележка от bk). Нямаше семейство в Русия, което да не е засегнато; а за децата и внуците не става въпрос само за история, а за семейна история. И да, проблем е, че социалното положение на някои ветерани не е добро.
AZ: Какви са вашите чувства към пътуването до Германия лично?
Проф. Бабин: С много добри чувства. Това пътуване вече е професионално и туристическо пътуване, за да опознаете страната по-добре.
Шувалова: За пети път съм в Германия и съм много впечатлен от гостоприемството.
AZ: Как бихте описали сътрудничеството с професор Decker-Voigt?
Бабин: През 2003 г. специализираната книга „От душата игра“ стана известна и в Русия. Сътрудничество има от 2007 г. Беше като откровение колко сме близо на работа; така че това е взаимен интерес, даване и вземане.
AZ: Колко важно според вас е сътрудничеството между германци и руснаци от основно значение?
Шувалова: След този последен двугодишен проект можем да кажем, че това сътрудничество подчерта важността на сътрудничеството като цяло. Независимо дали са политически, професионални или лични - това е единственият начин хората да се учат и да се разбират. Между другото, човешката страна беше най-важният аспект на нашето сътрудничество. Неслучайно професор Декер-Войт получи първата почетна докторат от Университета за изкуство и музика на Ростропович.
AZ: Какви конкретни резултати даде сътрудничеството между вас и г-н Decker-Voigt?
Бабин: В резултат на проекта 20 сертифицирани музикални терапевта сега работят в психотерапевтичния център в района на Оренбург. Придобиването на теоретични и практически основи може да служи като модел за подражание на подобни образователни мерки. Учебникът на проф. Decker-Voigt преживява руско издание през 2008 г. в превод на Татяна Резницкая.
AZ: Наред с други неща, сте преживели използването на музикална терапия в клиниката в Хамбург-Епендорф. Колко важен е този тип лечение за вас?
Шувалова: През последните 15 години областта на психотерапията в Русия стана много по-призната и се приближи до западните стандарти. Въпреки мощната фармацевтична индустрия, комбинацията от лекарствено и психотерапевтично лечение, която е по-благоприятна за пациента, стана по-важна; включително музикална терапия.
АЗ: Позволете ми да задам още един исторически въпрос в края: „Очаквайте“ маршрута за природен газ „Дружба“ между Съветския съюз и страните от Комекон (Съвет за взаимопомощ) в Оренбург. Много млади хора от ГДР помогнаха за изграждането му; Така че вече имаше германо-руско сътрудничество. Има ли напомняне за това във вашия град и ако да, какво?
Бабин: Най-големите безвъзмездни средства за нашата работа все още идват от тази индустрия!
Шувалова: Всички го помнят! Към този строителен проект, който беше символ на приятелство между ГДР и Съветския съюз. Но историческите асоциации се връщат към Екатерина II, която е довела немски търговци и учени в Русия със своята политика.
AZ: Последният въпрос за вас, професор Decker-Voigt: Какъв опит от това сътрудничество е особено ценен за вас? Преди 1990 г. Русия, Съветският съюз, не беше точно една от предпочитаните страни-партньори на Запада.
Decker-Voigt: Най-голямата изненада за мен беше подобният подход към пациента. За да свърша толкова добра работа при понякога мизерни условия - на мен ми беше позволено да се учи!