Глава 34-36 Начало
- „А сега просто се приберете у дома“, казва Глафира Семьоновна, когато свърши-
изоставен lungsgelände “, едвам стоя на крака.
Не е и забавно, да не си затваряш очите цяла нощ в колата и
на път по цял ден днес. Сега се прибираме у дома, поискайте
самоварът, пригответе ни хубав чай и яжте хляб с него.
Имам цял килограм чай. ".
- „Мислиш ли, че имат самовар в хотела?“, Размишлява със съмнение
Николай Иванович.
- „Тук, с французите? Пич, те не са германци, нали?
не трябваше. Световна изложба, център на европейската цивилизация-
ция. Мисля, че тук има всичко, освен птиче мляко. е, да тръгваме,
Николай Иванович ".
- „Наемаме кочияш. вижте, вече има такъв. Cocher! "
- "Оуи, мосю", той отговаря и пита: "Quelle rue, мосю?"
Скоро пристигнаха на Rue Lafayette и кочияша
поглежда я запитващо.
- - Rue Lafitte?
- „Ce n’est pas loin, мадам“.
- „Е, къде сега? Трябва да излезем и да потърсим алеята пеша "
решава Глафира Семьоновна, „Cocher! Аррет. сега излез, Николай
Иванич, и плати на шофьора. "
- „Защо да излизам? Продължавай, продължавай. “Мърмори Николай Иванович
неясен, но в крайна сметка се подчинява на жена си.
- “Батюшки! Толкова си пиян, че се клатиш. Виж сега,
какво сте направили: нощ, странен град, пиян съпруг.
Какво правя с теб. „Глафира Семьоновна продължава да стене.
Глава 35
Търси малката решетка с малка точка
Всъщност Николай Иванович е, както се казва, малко изтъркан
на коняка, докато се препъва по Rue Lafitte до жена си,
и очевидно няма помощ при намирането на хотела. Вече с
първи опит за ходене след излизане, той се преобръща и лети
срещу витрината на магазин за шапки, който той почти никога не показва
разбива това, което го отвежда до мърморещия коментар: „Хъдж-
върши работа. тогава ме убий, не мога да отида до този магазин за шапки
припомням си. вероятно трябва да вървим по този път. ".
- „О, не помни. какво искате да запомните, пълно
като гаубица. - смъмри Глафира, която почти не пролива сълзи
може да се сдържи и да сложи съпруга си под мишница, за да го качи на
Крака за задържане.
- „Лъжете за това. Все още мога да си спомня малката решетка със съветите
запомнете прекрасно. това беше точно до нашия хотел
е желязната решетка с малките върхове. ".
- - А сега върви, върви, стари пияница. Боже в небето, какво правя
пиян съпруг? "
- „Глаша, не съм пияна. по моя съвест, абсолютно не
пиян. "
- "Дръж си устата затворена!"
Но Николай Иванович не си почива. На улицата го дразни-
момчета, които се разхождат и стоят пред отворени врати на магазини, които
излагат своите евтини стоки на маси пред витрините; в един
От тези магазини той купува своеобразна капачка за козирка от червен плат
с бродирана златна Айфелова кула и тя е съставена от неразбираемо-
по всички причини, носейки собствената си шапка в ръка.
Но Глафира Семьоновна вече не я слуша и влачи
Човек към ръкавица, която блести ярко в светлината на фенер.
Сега и двамата са изправени пред изумителния факт, че го
на отсрещния вход няма табела за хотел.
Глафира дърпа съпруга на две или три къщи надясно, след това наляво - има входове на къщи, но няма табела за хотел.
- "О, милото ми небе! Къде е отишъл нашият хотел?
Ясно си спомням, че ръкавицата беше точно
обратното беше - но никакъв знак, никакъв надпис. „Пъзели Glafira.
- "Къде е мрежата m. "
- "Бъди тих! Ние питаме производителя на ръкавици, той трябва да знае ".
- „Отлична идея, Глаша. Да влезем вътре, тогава ще ти купя
двойка. Днес собственикът също ми хареса изненадващо,
той има лице, нали знаеш, сякаш пие. "
Както и сутринта, производителят на ръкавици е само с жилетка: „Vous
voulez des gants, мадам? "
- „Оуи, оуи, нос ахетон де гантс. no ditez, je vous prie - où est hotel
ici? Nous avons arrêter dans hotel et nous avons oublier le numéro.
А Вывески нет. Не ecrit sur la porte. ноус руски. ноус ти Русия. "
обяснява Глафира.
- "Vous desirez les chambres garnier, мадам?"
- „Оу, оу. трябва да бъде, les chambres garnier. там un vieux мосю
хозяин, et une vieulle мадам. "
- „Voilà, мадам, c’est la porte. "
- „A pourqoui ne pas ecrit sur la porte?“
- „Ces chambres sont sans ècriteau. "
- "Това е. само без щит. „Глафира е щастлива. Тя търси себе си
сваля чифт ръкавици и изтласква съпруга си, който е
отново се обръща и възкликва: „Russe et France . bouvons le vin
руж. Vive la France! "
Глаша го бута мълчаливо пред вратата. Звъниш на вратата-
Вход и старият стопанин сам го отваря, в задната част на стълбите-
старицата е вкъщи.
Глава 36
Без вечеря
След като стигнаха до петия етаж - парижката „troisième“
нашата двойка мисли да пие чай и да яде сандвичи. Строго погледнато, само Глафира мисли за това, докато Николай Иванович мисли за това
е доста пиян и се опитва, след като свали сакото и жилетката си
трябва да имитира танцьорката от египетския театър и
известният "Danse de ventre", който разбира се
не води до нищо друго, освен дезориентирано колебание от едно
от другата страна. Краката в крайна сметка го провалят и
изтощен, той заключава: „Този коремен танц е изключително сложен, особено
предвид моя размер ".
- "Спирате ли с лудостта си днес - или по-скоро не?"
- пита раздразнено Глафира.
- „Принуден съм да спра, няма да работи, вероятно ще бъде-
само тази египетска мумия управлява този танц ".
- „Перфектен клоун! Винаги по този начин с теб, тъпак
да го направите веднага след като току-що сте пили! ”, иска Глафира-
ma напусна и позвъни за сервитьора в стаята. Веднъж, два пъти, три
Време, но никой не се появява на вратата. „Вече спиш ли? то е
не до 23:00? "
След четвъртия ринг в коридора има стъпала и бръмчене
чуйте, тогава се чува и домакинът се оглежда с бяла нощ-
шапка и бяла нощница, с филцови чехли и без жилетка.
- „Qu’est-ce qu’il y a? Qu’est-ce qu’il y a? Qu-avez vous donc? ”, Казва той
по-скоро изненадан, отколкото раздразнен.
- „Nous voulons boire du thé. apportez la machine du thé, les tasses et le
tailloir - et encore de бутерброд. - Глафира се обръща към него.
- „Коментирайте, мадам? Vous voulez prendre du thé? Mais la kitchen est
fermeé déja - tout le monde est couché. не е най-доброто време и кварта. "
- "Страхотен. 11 часа вечерта и вече няма чай, кухнята е отворена
затворени, всички спят. Това е съоръжението в Париж. „Обобщава
Глафира заедно и поглежда съпруга си: „Имам невероятни резултати-
жажда. ".
- - Хм, Глаша, и ако изпием бутилка червено с вода. "
- „Да ви позволя ли да пиете и у дома? Забрави. Тогава по-добре
студената вода от гарафата тук ".
- "Не можете да наречете това пиене, червено вино с вода!"
- "Бъди тих."
Старецът, гледайки разговора за чая, и това се смути
Забелязвайки лицето на своите гости, си представя, че Глафира Семьоновна
може би болен и, тъй като във Франция, чай без други причини
е пиян, е необходимо за нейното възстановяване: „Êtes-vous маладе,
Мадам? Alors. "
- "Как маладе? Коментирайте malade? Здрав съм, много здрав всъщност, хун-
гер хабич. Je veux boire et manger, нелзя du thé, така apportez moi
ти болка, ти bière et de viande froid. Je demande froid, la kitchen est
fermeé, така apportez moi froid, la viande froid. "
- "C’est невъзможно, мадам. A nons n’avons point de viande. "
- "Как? И де viande froid няма? Какъв хотел е това?
voyageur, когато няма дори студено месо? Ну, la viande нельзя,
така fromage - fromage и болка блан ".
- „Seulement jusqu’a neuf heures, мадам, може да присъствате плюс де
нашата, мадам. - Старецът го отхвърля.
- „Чухте ли - Глафира отново поглежда съпруга си,„ само до 9
можете да вземете нещо за ядене тук - значи такъв хотел. "
- „Те са просто гарнитури - възрази Николай Иванович, - опитайте
но за да си вземат бутилка червено, те със сигурност имат червено вино,
кухнята може да бъде затворена, готвене и пържене
нямаш нужда от него ".
- „Не разбираш ли - аз вече търся студено месо и сирене
попита - няма ".
- „Но определено червено вино, французите го пият отстрани.
Вин Руж, мосю. apportez vin rouge, може ли? “, накрая пита той
дори.
Старецът се предава: „Oui, monsieur, je vous procurerai. "
- "Виждате ли, виждате ли, те имат червени".
- - Да, вероятно за тънки чорапи. Но аз съм гладен -
Разбирате ли: Глад! ”, Отговаря Глафира раздразнена.
- „Тогава поискайте ролки, ако няма нищо друго - червено вино с вас
Белият хляб е отличен ".
- „Je veux manger, monsieur“, Глафира се опитва отново, „Ну, le vin rouge.
Пчели. И apportez moi хоть du pain blanc, je veux souper ".
- „О, que c’est dommage, que nous n’avons rien pour vous thunder à
ясла, мадам ”, отговаря собственикът и поклаща глава,
„Mais du vin et du pain e vous apporterai tout de suite. Une bouteille? "
той пита.
- „Deux. Deux. „Врани Николай Иванович, кой какво разбра
работи, и за да бъде на сигурно място, вдига два пръста "deux bouteilles ."
- "Не, не, не. seulement une. „Глафира се намесва и говори тежко
Тон към съпруга си: "Не ти позволявам да се напиеш!"
Старецът не е сигурен: "Une bouteille ou deux?"
- „Une. une ”, Глафира вдига само един пръст.
Старецът изчезва и след десет минути носи поднос с такъв
Бутилка вино, две чаши, голямо парче хляб, малко масло и
половин дузина праскови: „Voila, Madame, c’est tout ce que nous
avons à présent. Bonne nuit, мадам ”, той се покланя и си тръгва.
Глафира Семьоновна започва да слага маслото върху това, което лежи от сутринта,
маже полусух хляб и възкликва с горчивина: „Значи това е
нашата вечеря в Париж, градът, известен със своята кухня,
от които различни известни готвачи идват при нас в Русия
са. Вижте го: сух хляб, гранясало масло и каша
Праскови ".
- - Възможно е да не вечеряте тук в Париж, нали?
Николай Иванович хвърля: „Имаме нещо такова, от Калуга до Бей-
Казват, че хората не знаят за вечерята там,
закусвам, след това нещо и си лягам ".
- "Много смешно. По-добре млъкни ".
- „Не знам какво те дразни, Глаша: има червено вино, има хляб
там - добре, слава Богу ".
- „Червеното вино е за теб, алкохолик, исках чай. Не, сред тях
Може утре да се наложи да си купим алкохолна печка,
Метална печка и чайник. Кипнете водата и запарете
самият чай - прекрасен. И не бива да забравяме нашите кифлички
и вземете закуски за през нощта ".
- „Е, как ще ги купите, ако не знаете на какво се закуска
Френски означава? По-рано в ресторанта бяхте малко глупави
нает ".
- „О, ще го потърся в речника“.
Глафира Семьоновна пие малко вино с хляб, масло и праскови
Поливайте и лягайте да спите. Николай Иванович, останалата част от бутилката
измивайки, го прави след нея.