Франзобел
Принос на Изабел Бах, Хана Фишер, Катарина Киршнер и Катя Варстат Францобел
Характеристика на произведението
Наводнението на билката
Съдържание и тълкувания също Наводнението на билката [↑]
Haurucker и Frauke, Hargenauer и Fräulein, тези двама влюбени са главните герои на тази история, която представлява колаж от снимки и текстове. Fraulein изневерява на Hargenauer с Haurucker и докато жените се сближават по-късно, Hargenauer застрелва своя съперник. Сюжетът може да бъде обобщен толкова кратко и просто (поне повърхностно). Езиковата реализация е още по-необичайна. Идиосинкратичното боравене с думите на Францобел и неговата ономатопея изискват огромно внимание. Първоначално привидно произволни езикови игри развиват свой собствен ритъм с течение на времето. Дори това наистина да се прояви само по време на устната презентация, това може да се усети по време на четене.
Перспективната перспектива се променя безпроблемно между протагонистите. На всеки герой е присвоен специфичен лингвистичен стил, така че текстът да е разнородна комбинация от гласове.Тази постоянна промяна дава структурата на текста. Допълнителна структура се създава чрез повтаряне на отделни елементи:
„Sintemal, Pardauz, Perdü, неподвижното нещо на нещата, маса се разлива върху [...]“ (13, 75); „Sintemal, Pardauz, Perdü, дори язовирите изчисляват, капитулират.“ (33,59).
„По този начин историята потъва в себе си. Това е противоречие, измива го с него и нещо, което се измъква от последните ъгли на приписваемост, и което се гърчи: приписваемост, Zipfl, последно, което навън и със себе си, измива противоречието в е Азът, със себеистория, която се потапя по този начин "(76/77).
С Поток от билки Францобел постигна впечатляващ дебют, с който остави без думи журито на наградата Бахман и дори беше помолен да продължи лекцията си над обичайната продължителност (30 минути).
Скала Санта или акцента на Josefine Wurznbacher
Изследователско огледало върху акцента на Scala Santa или Josefine Wurznbacher [↑]
Въпреки че Франзобел представи широко време, досега изследванията се фокусираха основно върху неговия роман Скала Санта или Акцентът на Йозефин Вюрцбахер (2000). Фокусът на изследването е връзката на Францобел с неговата среда, езика, но също така се обсъждат критиките му към Австрия, тематизирането на сексуалността и свързаните с тях интертекстуални препратки.
Лустхаус или школата на подлостта
Мундиал. Молитви към футболния бог
Преглед на пресата на Mundial. Молитви към футболния бог [↑]
Гласовете в пресата се различават значително в този обем есета. Джералд Шмикъл се възхищава на „езиковата игривост и комбинаторика” на Францобел в рецензията на „Цайт”, похвали автора за неподражаемата му игра на думи и подчертава особеността на стила му, което той отново демонстрира в епизодичните текстове. Кристиан Томас във Frankfurter Rundschau също е много ентусиазиран и споменаван Мундиал като "може би една от най-добрите футболни книги в света някога".
За разлика от него, Андреас Франц приема напълно различен поглед върху книгата в своя преглед на литературата и критиката. Той намира каламбурите за тромави и невдъхновени и критикува ниското ниво на езика като цяло, включително големия брой правописни грешки. Той се чувства подведен от заглавието на книгата, защото според него съдържанието няма много общо с футбола или дори с молитвите. Той се сблъсква с формулировки и не може да оцени идиосинкратичния хумор на Франзобел.
Фестивалът на камъните или кабинетът на любопитствата на ексцентричността
Какво правят мъжете, когато жените са в банята
Пържола за всички. Новият месен туризъм
Летящият самур
Носът
Пеперуда овесена каша
Детски съмнения, страхове и проблеми
Въпреки предимно колоритния свят в книгите на Францобел, се разглеждат и сериозни теми. Съмненията, страховете или конфликтите, които придружават децата по пътя им, се показват по игрив, безпристрастен начин с типичния за Францобел хумор. Ежедневните проблеми като външен вид, конфликти с родители или преживяване на изключване се разглеждат по пряк начин. И двамата Готфрид Носът както и дебелата пеперуда в Пеперуда овесена каша се сблъскват с идеалите за красота на настоящето и следователно трябва да се борят със силно съмнение в себе си. Книгите показват, че който не отговаря на нормалната картина, е изключен. Социалният натиск да се съобразим с определен идеал, който вече тежи върху децата, е показан критично. Малкият Готфрид е толкова раздразнен от носа си, че би искал да се отърве от него (вж. Стр. 6). От друга страна, пеперудата страда най-много от подигравките на други насекоми (вж. Стр. 22).
Голямата книга за сън за всички най-малки
Съдържание и тълкувания също Голямата книга за сън за всички най-малки [↑]
Голямата книга за сън придружава малки деца от детската градина по пътя им от забързаното ежедневие в съня. Различните преживявания и събития за деня, като посещение на детската градина, различните ястия, които структурират деня, или взаимодействията с различни хора се показват на младите читатели и се обсъждат. Двойна страница с илюстрации на важни части на тялото се простира от краката до главата: чрез фокусиране на тялото малко по малко, книгата също така физически създава настроение на децата за лягане и създава сънливо настроение.
Мони и чудовището маймуна
Детски съмнения, страхове и проблеми
В Мони и чудовището маймуна и Малкият пират фокусът е върху вечния конфликт между дете и родители. Става въпрос за последователно възпитание, спазване на правила, каквито и да е последици, ако те не се спазват и в крайна сметка за доверие. По този начин обаче и двете страни допускат грешки, книгите нито възлагат вината, нито спорят морално, а по-скоро показват, че има взаимен проблем. Докато майката на Мони по-скоро вярва на маймуната-чудовище, отколкото на дъщеря си (вж. Стр. 18), малкият пират не слуша майка си и по този начин затруднява всички (вж. Стр. 13).
Езикови игри
Играта с езика е особено поразителна в детските книги на Францобел: каламбури, рими, игра на думи, семантични размествания и метафори обхващат текстовите светове, в които различни нива на интерпретация често се отварят чрез програмни имена и поетични описания.
Особено Мони и чудовището маймуна се обхожда от песни (вж. стр. 10; 19; 23; 26; 36; 39), които кратко обобщават съответните ситуации за читателя, но също така ги насърчават да участват.
хумор
Както в литературата му за възрастни, хуморът е основен елемент в детските книги на Францобел. Във взаимодействието с езика, остроумието и ироничното излагане на човешките поведенчески модели се създава детски хумор. Авторът се ориентира към елементи и събития, които децата намират за смешни и които като възрастни не винаги могат да бъдат веднага разбираеми, защото са изпълнени с анархия и глупост. Например, пеперудата се обсипва със сладолед от шам фъстък (вж. Пеперуда Fetterling, стр. 20), маймуна, която хвърля камъни по полицай (вж. Мони и чудовището маймуна, стр. 20) или малък пират, който цял ден пакости и вицове (вж. Малкият пират, стр. 26).
Илюстрации
Поне толкова важни, колкото съдържанието в книгите с картинки са съответните илюстрации на Сибил Фогел (Носът, Пеперуда овесена каша, Голямата книга за сън за всички най-малки, Мони и чудовището маймуна); те имат много интензивни и ярки цветове и оказват голямо влияние върху цялостния ефект на книгата с картинки. Цветното съдържание съответства на цветните рисунки.
Фантазия, или Смешната история на тъгата
Приключенско пътешествие
Децата на главните герои на Франзобел имат едно общо нещо: те преживяват авантюристични пътувания, които ги предизвикват в еднаква степен, но в крайна сметка също насърчават тяхното лично развитие. По пътя си главните герои са изправени пред нови, лични предизвикателства, които трябва да преодолеят, за да бъдат щастливи в крайна сметка. Пътуването в крайна сметка означава търсене на собствената идентичност, как човек се възприема от себе си и от другите.
Фантазия се откроява от останалите книги, защото разглежда пътуването и преходния период на израстването. Така че става въпрос за промени, които децата изпитват в началото на израстването си. По време на пътуването си главният герой Ханибал се научава да се справя със загубата на родителите си. Става въпрос за изправяне пред неудобни ситуации и тяхното разрешаване. Книгата насърчава независимостта.
Детски съмнения, страхове и проблеми
Как е самият главен герой Фантазия също и проблемите по-възрастни. Той се научава да приема загубата и неувереността в себе си като част от живота и в същото време има първите си преживявания в любовта - теми, които засягат и безпокоят децата малко преди или по време на пубертета. Проблемите са по-реалистични, страховете формулирани по-конкретно, отколкото в другите детски книги на Францобел.
Езикови игри
В Фантазия Парономазията е на преден план и следователно очевидно е насочена към по-стара целева група, която може да разбере ядрото зад нея. Един от трите дакела често обърква думи, които звучат подобно, като напр Раздразнение вместо вдъхновение, но тяхното значение няма никаква връзка (вж. Стр. 21). Изреченията губят смисъл, но в същото време придобиват хумор.
Илюстрации
В Фантазия изобщо не се използва цвят, илюстрациите са черно-бели и леко абстрактни. Според когнитивните способности на целевата група, съдържанието не зависи от поддържащия ефект на изображенията. Те са по-скоро допълнение, но не и решаваща част от книгата.
Малкият пират
Съдържание и интерпретации на Малкия пират [↑]
Малкият пират разказва за вълнуващото и опасно ежедневие на малкия пират, който отказва да ходи на детска градина и след това трябва да разбере какво означава, ако не слушате родителите му.
В началото младите читатели се запознават с пиратския код. Изброено е как се държи истинският пират, как изглежда и от какво се състоят ежедневните предизвикателства: „Пиратът никога не е скучен. [. ] Пират никога не гребе косата си “(стр. 8). Франзобел посвещава свой собствен девиз на младия пират, който преминава през текста като лайтмотив:
„Хоса Хоса Барбароса!
Печен ким, ром и граплинг кука.
Този път можете да познаете,
пред когото всичко тук трепери,
всяка кост трепери
при писъка на пират.
Атака! Атака! Au буза. " (Стр. 8)
Малкият пират е превзел хола и го е превърнал в пиратски кораб. Той отказва да ходи на детска градина и след кратка, но неуспешна дискусия, родителите очевидно го оставят у дома сам. „Така той отплава през Карибите на дивана [. ] до Азорските острови. Покорен Мадагаскар и Таити “(стр. 17). След първото забавление обаче настъпва страхът от фантастичния свят. За да се предпази от евентуален натрапник, той изгражда капан, но вместо непознат, в него стъпват както седмичната почистваща дама, така и баба му. Когато в апартамента се появи истински крадец, той е смазан от малкия пират. За съжаление новият герой предизвиква пожар, който застрашава апартамента. След като огънят угасне и цялото вълнение утихне, родители и баба учат малкия пират, че това се случва, ако не слушате родителите си. С последното изречение на историята обаче моралът на книгата веднага се отхвърля: „Да, да, помисли си малкият пират, да, да. Вие възрастни просто говорете! " (Стр. 43).
Езикови игри
Също в Малък пират децата се насърчават да пеят заедно с пиратска песен, въведена в началото. Малкият пират също е изцяло написана под формата на балада. Отделните стихове/изречения завършват със сдвоени рими, което създава ритъм, подобен на пеене-пеене, когато четете на глас.
ИлюстрацииМалкият пират е създадена в сътрудничество с илюстратора Джудит Лоске. Можете веднага да видите тази промяна. В сравнение с другите книги с картинки, илюстрациите са по-малко цветни, а цветовете по-приглушени, което създава много по-спокойно цялостно впечатление. Като цяло те изглеждат по-фини и реалистични.