AFEBalk Бележникът на; Френска асоциация г; Балканистика Блогът на французите

Благодарности

Бележка за транслитерацията

Въведение

Част първа. Светци и изобретение на традицията I. Граници на култа към св. Параскев (Петка) от Епиват и неговите употреби в балкано-православната вселена: от предмодерния контекст до съвременния контекст II. „Вяра“ и „нация“ в две разкази за пренасянето на мощите на св. Параскев (Петка, Паращива) от 1641 г. [Въз основа на „Пренасянето на мощите на св. Парас (Петка, Паращива) от 1641 г .: Свидетелства на двама съвременници религиозни фигури ”, Преглед на югоизточните европейски изследвания (Букурещ, Румънска академия на науките), XLVII, 1-4, 2009, стр. 39-53] III. Християнско-мюсюлманската религиозна симбиоза в османски контекст: сравняване на два местни култа към свети Терапон [Въз основа на „Християнско-мюсюлманската религиозна симбиоза според Ф. В. Хаслюк: сравняване на два местни култа към свети Терапон“, в: Дейвид Шанкланд (съст.), Археология, антропология и наследство на Балканите и в Анадола: Животът и времената на FW Hasluck, 1878-1920, кн. 2, Истанбул: Isis Press, 2004, стр. 159-181] IV. Свети (и) Теодор и споделянето между „нас“ и „другите“ на Балканите: привидения и чудеса между литературата и устната традиция

Как да разберем съвременната Турция отвъд ласкателните клишета - непоколебим съюзник на НАТО, моделът на въплъщение на толерантен ислям - коя от най-големите международни туристически дестинации се разпространява безобразно? Голямо предизвикателство, защото както обяснява героят на този частично автобиографичен роман, модерна и светска Турция, основана от Мустафа Кемал през 1923 г. върху руините на Османската империя, е изградена върху цяла инфраструктура от бездна лъжи: заблуден расов произход, мистифициращ чисто местна турска раса, отричаща поредица от геноциди, особено тази на арменците. Без да се забравят техните огромни ограбени стоки, плячка, която позволи да се финансира отчасти войната за независимост и да се превърне в голямо състояние, което е преживяло.

При това откритие на Турция чрез нейната „деконструкция“ читателят ще се ръководи от Джем Арен, млад турски журналист, обучен във френското училище. Той ще продължи да разкрива тези държавни лъжи и да се стреми към триумфа на истината и справедливостта. В своите романтични премеждия между два основни града, Истанбул и Париж, той ни връща към кипящите 70-те и 80-те години и предоставя цяла поредица от откровения: генезисът на преврата от 1980 г., почистването на всички препратки към геноцида над арменците в османските архиви, иранската афера, „паспортите на Митеран“ ...

Ерол Йозкорай, политически журналист в основните турски и френски медии, автор на множество есета, се бори от 30 години за защита на свободите в Турция. Той е и един от първите турски интелектуалци, които водят кампания за признаване на арменския геноцид. Студент във френскоговорящия лицей Галатасарай, след това учи в Science Po Paris. Тормозен от съдилищата в Турция, той живее в Париж и Стокхолм.

С „Деконструкция“ той започва нов жанр - романът.

Предговор

I. Концептуална рамка и състояние на изследванията I. 1. Империи, нации, междинни тела и зони на влияние I. 2. Взаимозависимостта между центъра и периферията в международните отношения в ново време: френска специфика в сравнение с Ориента I. 3. Поглед върху историографията на материала и наличните източници (за 18 век, до Френската революция)