УНГАРСКО-СЛАВЯНСКИ ЕЗИК КОНТАКТИ
По-дълготрайните квартали или съжителството никога няма да останат незабелязани в живота на хората. Винаги има някаква връзка между два народа, които са били усукани близо един до друг от съдбата. Независимо дали тези взаимоотношения са приятелски или враждебни, рано или късно те ще ги принудят да научат и да се адаптират към живота на другия, социалните и военните организации, духовната и материалната грамотност. Всичко това естествено включва изучаване на нови концепции. И тъй като новите понятия винаги се отразяват в езика, изследването на лексиката на даден език хвърля светлина и върху това с какви хора е контактувал въпросният човек с течение на времето и от него често можем да заключим колко силно е било това пространство и до каква степен. Следователно тази част от лингвистиката, изследването на произхода на думите, отдавна е един от най-важните клонове на праисторията, тоест онази част от историята, за която нямаме писмени източници. Древният оригинален речник на езика доказва родството на хората, които говорят езика с други народи, а заемките - и няма хора на света, чиито заемки да не са - разкриват с какви чужди народи е контактувал с.
Естествено, хилядолетният унгарско-славянски контакт също има своите следи в езика. Намираме славянски изрази в унгарския език и унгарски думи в езика на околните славянски народи. За какво се отнасят тези заемки и какво означават те е представено в два раздела по-долу. В първата част се занимаваме със славянските елементи на унгарския език, а във втората се занимаваме с унгарските новодошли в славянските езици.
1. Славянски елементи в унгарски.
Унгарците естествено научиха новите концепции от хората, които намериха тук по време на завоеванието. И това - освен няколко малки острова - беше славянско. Така сред имената на новите понятия, научени в новата родина, откриваме главно славянски елементи.
Флора и фауна. Той донесе със себе си знанията за много растения от древната родина на унгарците. Обикновената трева, дърво, листо, цвете, гора, поле и др. в допълнение към понятията познавал върба, бреза, дъбов бук, габър, ясен, трън, къпина и др. растения, но тук той се запознава с много сортове, които са били непознати в древната му родина. Такива като напр. кленът или кленът (славянски клен), чиято източна граница се простира приблизително до Източните Карпати. Древната дума на унгареца е бор, така че той е знаел това, но тук вече е бил запознат с различните видове борове: jegenye (славянски jagnjed), lúc (славянски/uc), хвойна (славянски borovka). Сред другите си дървета те взеха имената на cher (cer), офика (brekynja) и тис (tisa). Сред храстовите сортове храстите от бъз (buzja), глог (glogynja), малина (maiina), репички (rakyta) имат славянски произход. Други растения включват листа (lopuch), кехлибар (brstan), сорго (sirhk), градински чай (svlak), папрат, стар червен пипер (paprat) и sitje, гъби (moba), moh-moss (rrrbh), galy (golj) ).
Сред овошките ябълките, крушите и черешите вече са били известни на унгарците преди завоеванието. Това е славянско име за слива (sliva), череша (cresnja) и праскова (brasky). Последните също са поети от латински (cerisium) от славяните на Балканите. Сред имената на нашите диви плодове ягодите са древни, докато ягодите със същото значение (самоника) идват от славяните. Нашите кухненски растения едва ли имат предварително покорително име: лук, грах. Най-старият слой тук се състои от растения със славянски имена: боб (боб), копър (копра), леща (лека), цвекло (свекла), цвекло (цвекло), краставици, бивши краставици (краставици), репички (ретки), песъчинки (mrky).
От дивите животни броят на тези, чиито имена са взети от славяните, е забележително малък. Това показва, че не може да има съществена разлика между фауната на Карпатския басейн и бившата родина на унгарците. Всъщност тук принадлежат само мечка (мечка) и хамстер (hrcek). Няма и следа от славянско влияние сред домашните любимци. Женската кучка от eb няма значение вече.
Броят на имената на птици, взети от славяните, е много по-голям: гущер (ciz), гълъб (golqb), gerlíce (grlica), róó, името на сокол (чешки, езеро raroh), сойка (sojka), salonka ( slQka), сврака (sraka, straka), врабче (vrab-ec).