Това, което ни обединява
Дана ЯЛОБЕАНУ
Публикувано на 2 август 2018 г.
Опитайте се да обясните на приятел от друго полукълбо какво се случва в наши дни в Румъния. Ще видите, че е почти невъзможно. Преводът е осуетен от двойния език. „Законите на справедливостта“ звучат доста безобидно, нали? Трудно е да се обясни какво се крие под това име; кои дракони си подават главите под безобидната фраза „новият наказателен кодекс“. Но помислете за това: „семейната коалиция“. "Вие там, в Румъния, обсъждате ли определението за семейство?" пита ме моят приятел от отсрещния пост. - Нямате ли по-спешни неща за обсъждане? Когато стигнем до „уникалното ръководство“, мъжът определено е в мъглата и всеки опит за обяснение е обречен.
Живеем в открадната страна; това е като историята на изкусния крадец, който може да открадне постелката от спалнята, леглото, на което спите, яйцето под гнездото. Както и ние. Докато се събудим, откриваме, че думите ни са откраднати. Говорете, ако можете, когато всички фрази вече са запазени в луда игра на „думи, които не означават нищо.“ [I]
Защо смятате, че единственото послание, което в крайна сметка коагулира недоволството на румънците, е проклятие?
Кражбата на думи не започна вчера. Помните ли „консенсуса“ на Илиеску? Нуждаем се от консенсус, означаващ в свободен превод „опозицията да мълчим“. Но за "ние работим, не мислим", което се превърна в марка на страната, някак акредитиращо идеята, че "работата" е вид зловеща и нерефлективна роботика? Докато „мисленето“ беше натоварено с негативни конотации, до степен, че практикуващите мисъл, интелектуалци, бяха определени като основни врагове на хората.
Ами "мълчанието"? Толкова красива дума, чиито крила бяха окончателно отсечени някъде в средата на 90-те години. В новата фесенистка дума „мир“ вече не означаваше социален мир, а вид щастлива миоритна локва, в пълна зависимост (икономическа и духовна). Но знаете ли за "добрите хора"? По принцип показателен израз, който бихме могли да използваме в различни семантични контексти (в приказките „добрият човек“ е ритуална формула на обръщане); но което беше многократно изнасилвано, докато не дойде да означава нещо съвсем различно.
Преди фалшивите новини това беше дървеният език. Въпреки че тази фраза, вече акредитирана от специалисти, не отразява правилно дълбоката революция, която деградацията на езика е причинила на света, в който живеем. Дървеният език предизвиква образа на изменен, вкостен инструмент, нещо, което е загубило своята елегантност и еластичност (метла?). Чрез идеологическа оставка езикът се превръща в инструмент на властта. Но теорията на дървения език не обяснява празнотата на съдържанието на думите. Непрекъснатата деградация на езика може да бъде симптом на по-фина, по-дълбока и по-стара трансформация.
Уважаваните думи вече не могат да се използват просто защото те са започнали да означават нещо друго. Само няколко примера, с които сте запознати: „преход“ (основният чадър на 2000-те), „реформа“ (думата, която започна да означава нищо повече от много противоречиви и противоречиви социални политики, в процес, който не не води никъде), „справедливост“ (безвъзвратно релативизирана от последователни опити за политизиране), „социална справедливост“ (толкова идеологически разчетена и от дясно, и от ляво, че винаги трябва да бъде предефинирана). Освен думите, които са загубили значението си, румънският език е изпълнен с фрази, които не означават нищо. Дори понякога да имат резонансни или измамно познати звуци, като „паралелно състояние“ или „традиционно семейство“.
Как попаднах тук? Бяха извикани всякакви обяснения. Отслабване на условията на истината, нападение на релативизми или различни видове социален конструктивизъм. Деградацията на езика обаче предхожда всички тези интелектуални форми. Това е явление, което вече намираме описано в есе на Джордж Оруел (Политика и английски език), есе, публикувано за първи път през 1945 г. Оруел описва прогресивната деградация на английския език под натиска на пропагандистките дискурси и от двете ляво, както и дясно. Този ефект, казва Оруел, е не само силен и коварен, но и самовъзпроизвеждащ се. Тъй като езикът става все по-грозен и все по-безсмислен, „нашите мисли също стават глупави; езиковата неграмотност засилва глупостта на мисълта. " (Оруел, 1946 г.) [ii]
Деградацията на езика започва след Оруел, когато метафорите умират, превръщайки се в безсмислени фрази, към които никой не може да открие препратката. „Ахилесова пета“, „лебедова песен“, „архимедическа точка“, „кула от слонова кост“ са такива мъртви метафори. Но това е само началото. Следващата стъпка е, в която словесните конструкции умишлено се изкривяват, конструират се сякаш с цел да заличат първоначалното значение на изречението. Тогава речта е изпълнена с асоциации на думи, които идват от различен контекст. „Социалистическа демокрация“ или „оригинална демокрация“, „нелиберална демокрация“ или „паралелна държава“ са добри примери за такива синтагми на асоцииране, които се превръщат в стереотипи в дискурсите на политиците, без никога да получават някакво конкретно значение.
Така деконструиран език не само се изпразва от смисъла, но в крайна сметка опорочава мисълта. Речта се свежда до пакет от сглобяеми модули, които използваме на принципа на лего. По думите на Оруел, ние идваме да говорим „залепвайки дълги низове от думи, съставени от някой друг“, без ни най-малко рефлексивно усилие. Резултатът е опростена (рудиментарна) форма на аргументирана конструкция, от която значението е изчезнало. С течение на времето многократното практикуване на тези елементарни форми на разсъждение напълно елиминира умствените усилия.
Ако използвате сглобяеми изрази, не само че вече не трябва да се притеснявате за избора на думи; дори не е нужно да се занимавате с ритъма на изреченията си; готовите изрази вече са подредени по такъв начин, че да звучат повече или по-малко звучно. Устойчивите метафори, опушените аналогии, идиоматичните изрази ви спасяват от умствени усилия, с единствената цена на неяснота, както за другите, така и за вас. (Оруел, 1946)
Но това, казва Оруел, е само началото. Започваме с език, който замества мисленето, с говорители, които умишлено се трансформират в „говорещи машини“. Способността да се поставят в устата фрази, свързани с очевидна плавност, но в изграждането на които мисленето по никакъв начин не участва, има в дългосрочен план драматични последици. Безсмисленият дискурс завършва със самовъзпроизвеждане, заместване и след това доминиране на мисълта. Първите, които са засегнати, са миметични същества; С течение на времето обаче, твърди Оруел, заместването на смислен език за „направи си сам“ в готови изрази става всеобщо, дори сред онези, които „трябва да знаят по-добре“ опасностите от такава низходяща траектория. Това, което отначало изглежда удобен, спестяващ време и усилия заместител "като пакет аспирин, който винаги е под ръка", в крайна сметка се разпространява извън възможностите ни да го контролираме.
Добавете към заключенията на Оруел някои от случилото се през последните 60 години. Непрекъснато влошаване на образованието; разчупване на мостовете между поколенията. Съжителството на видове нови думи, манипулирани пропагандистки в медийните канали, все по-често при липсата на достоверна и устойчива алтернатива на традицията и културата. Чудно ли е, че вече не можем да се обединим около думите? Че избираме да споделяме настроения, а не проклятия, вокални (и стерилни) изрази на отчаяние?
Какво да правя? Първо, нека приемем реалността. Тогава нека започнем трудоемкия и дълъг процес на възстановяване, който трябва да започне от самия румънски език. Изхождайки от това, което ни обединява. Дори ако тази обща точка за момента не е изразена по друг начин, освен чрез проклятие.
Дана Джалобеану той е професор по философия и история на науката във Философския факултет на Университета в Букурещ.
[i] За кражбата на думи в непосредствено настояще, вижте също статията на Габриел Лийцану, http://www.contributors.ro/editorial/ce-inseamna-ispana-la-capatumente-liviu-dragnea/.
[ii] Джордж Оруел, Политика и английски език, Събрани есета, Лондон: 1970.