Специфичната миризма на смърт
от G.T., събота, 30 май 2015 г., 22:50 ч.
Тези съединения се произвеждат от бактерии, които отделят различни газове и соли, като реакция на процеса на разлагане на тялото. Химичният състав, освободен в резултат на този процес, варира, тъй като процесът еволюира, в зависимост от клетъчното взаимодействие на бактериалните популации и се различава от един организъм до друг по съображения, свързани с информация, генетично наследена от починалия, но също така в зависимост от диетата, спазвана през живота.
Предполага се, че има някои основни съединения, които остават непроменени по време на процеса на разлагане. Ако случаят е такъв, анализ на специфичните съединения на миризмата на мъртво тяло може да бъде полезен при съдебно-медицинско разследване, за да се оцени по-добре времето на смъртта.
Миризмата на гниещо тяло се анализира от химици, използвайки техника, наречена газова хроматография, която отделя органичните съединения и определя концентрацията на всяко от тях по време на процеса на разлагане.
Най-известните компоненти са кадаверин и путресцин, молекулите, които миришат лошо, отблъскващи за повечето живи същества. Тези молекули, произведени от разграждането на аминокиселините лизин и метионин, са открити през 1885 г. от германския лекар Лудвиг Бригър и са идентифицирани преди няколко години в зебра.
Некрофагичните насекоми са привлечени от миризмата на месо, характерна за разлагането на организма и чрез съществуването си помагат на изследователите да идентифицират други органични съединения. Различни видове колонизират разлагащи се трупове, които те забелязват, използвайки обонятелното им чувство, адаптирани през милиони години еволюция. По този начин насекомите идентифицират различни компоненти на миризмата на трупа, излъчващи се в различни етапи на разлагане.
Наскоро изследователите са разработили системи със сензори за откриване на миризмите съединения на разлагащо се тяло. Такива системи могат да бъдат разработени в бъдеще за намиране на жертви в случай на природни бедствия, например в случай на земетресения, но също така и в хранителната промишленост за идентифициране на продукти в процес на гниене.