Скапна коза - значението на фразеологичната единица
Алманах за любопитните
Смятаме, че мнозина се интересуват да знаят какво първоначално е означавала тази фраза. Защо коза, а не някакво друго животно? Кой го пусна и къде? За това, както и за това кога е подходящо да се използва този израз, кои фразеологични единици са най-близки по значение до „изкупителната жертва“ ще научите от тази статия.
Значението на фразеологичните единици
Изкупителната жертва буквално означава да обвиняваш другите. Доста често можете да чуете: - „намерих изкупителна жертва“ или - „Какво съм аз за теб, изкупителна жертва“. Изразът е станал доста познат и разбираем, но откъде идва?
Произходът на фразеологичната единица - "изкупителна жертва"
Историческите корени на произхода на фразеологията „изкупителна жертва“ трябва да се търсят в юдаизма. Книгата на Левит в Стария завет в глава 16 от името на Бог дава ясни инструкции как да действаме за първосвещеника и останалия народ на Израел, за да се очистим от греховете и да получим прошка от Господ.
На Йом Кипур, който се празнува „на седмия месец, на десетия ден“, според еврейския календар, в храма са донесени четири животни. Те бяха млад бик (теле), овен (овен) и две кози от един и същи цвят.
Свещеникът хвърли жребий, за да избере една от двете кози. На кой от тях падна изборът, беше оставен настрана. Три други животни бяха заклани, скинията (походният храм на евреите) беше осветена с кръвта им и труповете бяха изгорени пред храма, като по този начин се проведе обредът на жертвоприношение на Бог.
Оцелелият козел е възпитан при първосвещеника. Той положи две ръце на главата си и призна всички грехове на еврейския народ. След това специален пратеник завел козата в безводната юдейска пустиня, където оставил животното да умре от жестока смърт от глад.
„И Аарон ще сложи двете си ръце на главата на живия козел и ще му изповяда всички беззакония на израилтяните и всичките им престъпления и всичките им грехове, и ще ги сложи на главата на козел, и той ще изпрати козата с пратеник в пустинята. И козелът ще пренесе всичките им беззакония в една непроходима земя. "(Лев. 16: 21-22).
Този ритуал се е практикувал по времето на първата скиния (X век пр. Н. Е.) И чак до разрушаването на Йерусалимския храм (I век сл. Н. Е.).
Преди козата да бъде изгонена в пустинята, лентата беше прерязана на две. Едната половина беше вързана за портата, а другата половина остана на животното.
Ако Бог прости на греховете на евреите, тогава в момента на смъртта на козела в пустинята червената лента на оградата трябваше да побелее.
Всички лоши дела на хората бяха възложени на животното, като по този начин го превърнаха в хранилище за грехове. Козелът беше изпратен в пустинята, където живееха демони, и Божият народ, който беше очистен от мръсотия, можеше да общува с Господ.