Прочетете романа „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин безплатно онлайн
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
В събота сутринта г-н Колинс, след като се срещна с Елизабет няколко минути преди всички да се приготвят за закуска, се възползва от възможността да се излее пред нея в абсолютно задължителни, счетени за сбогуване учтивости.
„Не знам, госпожице Елизабет - каза той, - дали госпожа Колинс вече ви е казала колко е трогната от желанието ви да ни посетите. Но аз съм убеден, че няма да напуснете тази къща, без да изслушате подходящите изрази на нейната благодарност. Смея да ви уверя, вашата компания беше изключително ценена тук. Разбира се, ние сме наясно колко малко привлекателност може да се намери в това скромно жилище. Един прост начин на живот, малки стаи, малко прислуга и ограничен кръг от познати правят Хунсфорд изключително скучно място за младата дама от вашия склад. Но вие, надявам се, ще повярвате, че ние високо оценихме вашето снизхождение и се опитахме да направим всичко, което е по силите ни, така че животът в тази къща да не се превърне в тежест за вас.
Елизабет му благодари, като каза, че е много доволна от престоя си в Хунсфорд. Тези шест седмици й доставиха много радост. Удоволствието, което е преживяла в компанията на Шарлот, както и голямото внимание, което й се оказва, правят, напротив, тя е тази, която се чувства длъжник на собствениците на къщата. Господин Колинс беше доволен от нейния отговор и каза с още по-доволна усмивка:
„С най-голямо удоволствие чух, че времето ви тук не беше без приятност. Опитахме всичко възможно. И с оглед на щастливата възможност да ви въведем във висшето общество чрез връзките ни с Розингс и по този начин толкова често да възродим монотонността на домашния живот, се ласкам с надеждата, че посещението ви в Хунсфорд наистина не ви се стори напълно непоносимо. Близостта със семейството на лейди Катрин наистина е изключително щастливо предимство на нашата позиция, с което малцина могат да се похвалят. Сега знаете колко кратко се познаваме и видяхте колко често ни канят там. И в действителност, при всички недостатъци на това скромно жилище, никой, според мен, от това да живее тук и да се наслаждава на предимствата на тази близост с нас, не се нуждае от състрадание.
Неспособен да изрази възвишените чувства, които го обзеха, той започна да крачи по стаята, докато Елизабет се опита да съчетае искреността и учтивостта в няколко кратки фрази за отговор.
„Когато се прибереш, скъпи братовчеде, ще можеш да опишеш най-добре нашия живот. Бих искал поне да мисля така. Ден след ден сте били свидетели на много любезности от лейди Катрин до госпожа Колинс. Намирам, че съдбата на вашия приятел не може да се счита за нещастна ... По-добре е обаче да мълчите за това. Позволете ми само да ви уверя, скъпа госпожице Елизабет, че от все сърце ви пожелавам също толкова щастлив брак. С моята скъпа Шарлот гледаме на всичко сякаш с едни и същи очи и мислим за всичко по един и същи начин. Нашите характери и нагласи са необичайно сходни и ние трябва да сме създадени един за друг.
Елизабет можеше да каже, без да огъва сърцето си, че животът беше много щастлив в такива случаи и с еднаква искреност изрази убеждението си, че господин Колинс е доволен от дома си. Тя обаче не се разстрои, когато отговорът й бе прекъснат от появата на дама, на която той дължи удобствата около себе си. Горката Шарлот! Колко тъжно беше да я оставяш в такава компания! Но тя избра съдбата си с отворени очи. И въпреки че Шарлот явно беше натъжена от напускането на гостите, тя дори не показа, че има нужда от тяхното съчувствие. Къща и ферма, енорията и птицефермата, както и всичко, свързано с това, все още не са загубили очарованието си за нея.