Принципът на махалото в „Правилата на белоруския правопис и пунктуация“ - Новини и история на Беларус
Фактът, че правилата на белоруския правопис и пунктуация ще бъдат фиксирани със закон, вече не е новина, но какви промени ще бъдат направени, ако влязат в сила и доколко това ще „удари“ бюджета, предстои да разберем. Горещите дебати и активни дискусии, които се разиграха около все още не разработения законопроект, помагат на "езиковия въпрос" да запази водещите позиции в класацията на най-популярните и актуални теми и да направи разработчиците и парламентаристите най-популярните герои на вестникарски ленти, телевизионни и радиопредавания. Нещо повече, точно онзи ден се проведе заседание на съответната работна група - депутатите все още подготвят проект за закон "За правилата на правописа на Беларус за правопис и пунктуация" за разглеждане на първо четене.
Беларуското радио не остана встрани от обсъждането на чувствителна тема и Владимир Зданович, председател на Постоянната комисия на Камарата на представителите по образование, култура, наука и научен и технологичен прогрес, беше поканен на традиционната "Директна линия". Радиожурналистът Максим Угляница бе подпомогнат от кореспондента на Звезда Алла Мачалава за водене на предаването в студиото.
- Владимир Мацвеевич, защо въпросът за преразглеждане на съществуващите правила възникна точно сега, а не преди 10 или 15 години?
- В началото на 90-те все още се повдигаше езиковият въпрос ...
„Въпросът обаче не беше да превърнем езика в символ на страната - това бяха политически спорове, свързани с езика. Фактът, че тогава те се опитват да наложат белоруския език на жителите на страната, е сериозна грешка и нанася големи щети на самия език. Тук трябва да вървите много бавно, да правите всичко замислено, похвално, без да бързате.
- Да си припомним библейската идея за Вавилонската кула: Бог смеси езици, хората спряха да се разбират - и кулата така и не беше завършена. Сега създаваме силна държава - обединена, независима и за да се осъществи това строителство, ние се нуждаем и от единен беларуски език, защото езикът, държавата и хората са неразделни. Трябва да подредим нещата при използването на белоруски думи, особено в белоруски издания, защото това е дори странно: едно издание пише „парламент“, второ - „парламент“, а третото - „парламент“. Къде е истината, коя дума се счита за правилна? Това е особено важно за подрастващото поколение: в училище им се казва едно, а след това четат нещо съвсем различно - пълно объркване. За да се избегне подобна бъркотия в главите на нашите хора, е необходимо да се рационализират правилата - такъв вид „козметичен ремонт“ - за да се приведат в съответствие с настоящето. Преди това правилата бяха приети под формата на правителствено постановление, което предвиждаше отговорност за нарушаване на общоприетите норми за употребата на белоруски думи, но кой ще отговори на въпроса „Какво е общоприето? Кой ги прие? ". И ако правилата бъдат приети под формата на закон, той няма да бъде толкова абстрактен и може да предвижда определени отговорности.
- Или се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на правилата? Критиците иранизират, казват, дори учениците могат да бъдат наказани за грешки ...
- За грешки учениците отдавна са измислили наказание: те получават най-ниската оценка. - (Смее се). - Може би, и това е моето субективно мнение, след влизането в сила на закона "За правилата на белоруския правопис и пунктуация" в други законодателни актове, който също ще бъде преразгледан от целия парламентарен кръг и ще има някои мерки на отговорността. Самият закон гласи само, че правилата са задължителни за използване в официални отношения. Нарушенията са неприемливи по простата причина, че могат да забележат смисъла на текста. Що се отнася до отговорността, тя трябва да се понесе за умишлено унижение. Ако например името на най-висшия държавен орган е дадено с малка буква, това е пренебрегване на избраното от белоруския народ.