Отслабнете или отблъснете Реакциите на номинираните # SchweizerBuchpreis 205

Известни са историите за това как Комитетът за Нобелова награда се е свързал със съответните носители на награди, за да ги информира, че ще бъдат поканени да връчат най-видната награда в Стокхолм на кралска церемония за Нобелова награда. Разбира се, Нобеловата награда по никакъв начин не може да се сравни с Швейцарската награда за книги. Но това винаги е много специално признание.

Спонтанно писах на петимата номинирани с молба да опишат този момент, когато телефонът иззвъня и те бяха информирани за номинацията:

Дороти Елмигер: "Наистина не мога да си спомня този момент: седях в кухнята и имах телефона до ухото си, отвън определено грееше слънцето!"

Размерът на наградата не само се различава значително, но с още една цифра репутацията на наградата също е трудна за сравнение. Разликата между немската и швейцарската цена на книгите по отношение на публичността и вниманието на медиите е огромна. Докато представянето на швейцарската книжна награда си струва кратък репортаж по швейцарската телевизия, представянето на германската книжна награда се излъчва на живо по немската телевизия. Докато наградата за швейцарска книга се провежда предимно на национално ниво, наградата за книга на Германия е събитие в немскоговорящата Европа.

Чарлз Люински: „Телефонният разговор с организаторите донесе добрата новина. Бях щастлив от това. Няма какво повече да се каже. Тъй като това е моята трета номинация, може би съм малко раздразнен в това отношение. "

Трябва ли човек да скърби за това? Не. Швейцарският книжен пейзаж е отразен и в швейцарската награда за книги. Много книжни публикации на швейцарски издатели правят много трудно преминаването на националните граници. Предвид огромния брой публикации в немските книжарници, интересът към швейцарската литература често е умерен, освен големите имена. Когато работех в Берлин няколко седмици и продължих да се гмуркам в една от безбройните книжарници, стана повече от ясно, че швейцарската литература дори не е придатък, а по-скоро не съществува, освен няколко имена.

Том Скръб: „Щастие. Бях много щастлив, когато разбрах за номинацията. И тогава веднага почувствах желание да се обадя на майка си и да докладвам отново. Удивително! Как майката винаги е източникът на наистина големите чувства - и в този процес поражда нуждата да доказвам нещо, което е много далеч от мен: Как да бъда добър син! "

Още по-добре за душата ми е, когато имената на Дороти Елмигер, Чарлз Левински и Арно Камениш се появят в дългия списък на Германската награда за книга, още повече, когато Дороти Елмигер дори е в краткия списък с „От захарната фабрика“. И въпреки това списъкът с номинираните за швейцарската награда за книга всъщност е признание. Всички членове на журито се съгласяват тези пет книги да бъдат поставени на специално видим пиедестал.

Карл Рюман: „Телефонът звъни в неподходящо време, както винаги, а след това е и„ неизвестен номер “. Отслабнете или отблъснете? Вие сте учтив човек и избирате зеления бутон. Без много шум, приятелски глас ме информира, че моят „герой“ е номиниран за швейцарската награда за книга. Първо трябва да седна и след това да търся думи, които само донякъде отговарят на чувствата ми. Това е трудно. Обикновеното „благодаря“ не е правилно, вик на радост, но аз се контролирам твърде добре за това. За жалост. Измърморя нещо, сигурно ще кажа „прекрасно“ и „невероятно“ и „радост“, тогава отново съм сам с новините. Оттогава се нося над земята и не искам да кацна известно време. "

PS Ана Стърн също се свърза с имейл и написа, че иска да запази този момент за себе си. уважение!