От съд до „улицата“ - Книги и идеи
Следвайки пътя на протестните песни през полицейските архиви, Робърт Дартън разкрива значението на устния обмен като вектори за циркулацията на информация и политически коментари. Но устността е само една от двете страни, заедно с писмената дума, в която все още участва, системата за обмен на информация и циркулация, която напоява Париж в навечерието на Революцията.
Извън историята на книгата, тази на историята на Просвещението и нейното разпространение, Р. Дарнтън отдавна се интересува от историята на „системите“ и мрежите за комуникация. Опровергавайки, от една страна, идеята за смъртта на книгата и печатната продукция по време на триумфалната цифрова революция [1], той се стреми, от друга страна, да възстанови доста преувеличената представа за „обществото на информация ”цялата си дълбочина и хронологична дълбочина. В тази нова книга, съсредоточена върху лова на политически и сатирични песни, водена от парижката полиция, Робърт Дартън изследва значението на формите на устна комуникация в полуграмотното общество на Ancien Régime. Той демонстрира сложността на културните тиражи, артикулирани върху различни опори, които насърчават играта на преинтерпретации, разрешават коментари и разнообразяват приемите. В Париж на Луи XV информацията тече бързо и безпроблемно. Дартън прави стимулиращи хипотези за естеството на общественото мнение преди Френската революция.
Репресиите срещу сатирата
Можете също да прочетете тези файлове с цел измерване на усъвършенстването на методите на фина полицейска бюрокрация, която се стреми да контролира общественото мнение и мрежите, които го подхранват, с неравен успех. Защото в този случай полицията не успява да идентифицира автора на сярна ода. И с основателна причина? Авторите на оригиналните песни, които след това могат да бъдат модифицирани според тиража, често се срещат във Версай. Робърт Дартън ясно определя опозорения министър Маурепас като източник на една от обидните песни. Много по-късно, по време на Революцията, бившият генерал-лейтенант на полицията Леноар обяснява в своите „мемоари“, че произходът на много от тези песни или тези сатирични клевети е в алеите на кралската власт, в определени министерства и около мощни герои, аниматори на политически фракции, които ги хвърлиха в обществеността, далеч извън единствените придворни кръгове.
Информационно общество в Париж на Просвещението
Удоволствието от текста и вкусовете на звуците: чувствителна култура на политиката ?
Изоставяйки прекалено академична форма, Р. Дарнтън ни предлага приятна работа, която се чете като полицейско разследване и вероятно ще достигне до доста голяма аудитория, благодарение на таланта му на разказвач. Вниманието към документите, ключовете към загадката, е чувствително. Тя се различава от единственото представяне на подкрепящи документи, което характеризира академичните произведения. Поезия и полиция възпроизвежда текста на песните и стиховете, разпространявани от "Четиринадесетте", придружени от осветление за тяхното разбиране. Но Р. Дарнтън приканва читателите си да продължат да изследват култура на звука и политиката. Книгата й е допълнена от електронно допълнение: десет политически песни, циркулиращи в Париж през 1750-те, изпълнени от певицата кабаре Елен Делаво, придружен от китариста Клод Пави, които могат да бъдат достъпни на уебсайта на Presses Universitaires d '. Харвард [4]