На повърхността спокойствието се върна
Журналистката Барбара Одрич отчита редовно за VDI nachrichten от Далечния изток. Тя живее в Йокохама, голям японски град в столичния район на Токио. В следващата статия тя описва личните си впечатления след земетресението. Съответно хората по улиците се стремят към нормалност. В сърцата им е различно.
Почти две седмици след като Япония беше засегната от най-тежкото природно бедствие от десетилетия, поне столицата Токио се върна към определена нормалност. 80% от местните влакове отново са в експлоатация, супермаркетите и много ресторанти са отворени отново. Ако не трябваше да продължавате да се притеснявате за ядрена катастрофа с широко разпространено замърсяване на околната среда, можете дори да се насладите на красивото пролетно време и черешовите дървета, които бавно цъфтят. Много хора правят това също - поне го правят.
Въпреки че ситуацията малко се отпусна, животът по някакъв начин се чувства различен. Никога не съм виждал толкова много хора с бели маски за лице. Обикновено японците винаги носят тази защита, когато са настинки или когато страдат от сенна хрема през пролетта. В момента обаче почти всички японци изглежда носят тези маски. Присъединих се към това - само за да съм в безопасност.
По улиците има забележимо по-малко хора. Токио обаче далеч не е празен град-призрак, както твърдят много чужди медии.
Фактът, че в момента много хора предпочитат да останат у дома вечер, вместо да пазаруват или да се срещат с приятели, се дължи на непознатата тъмнина в града. Това е резултат от националните усилия за енергоспестяване. Дори светофарите се изключват редовно. На оживено кръстовище в Йокохама наскоро видях полицай, който насочваше движението с някаква светлинна пръчка.
Множеството велосипедисти също са необичайни. Много японци вече са преминали на велосипеди като транспортно средство.
Също така бях изумен от доклад на японски новини наскоро, че министърът на потребителите Мурата Рено обмисля въвеждането на лятното часово време в Япония. По-специално през лятото потреблението на електроенергия е почти два пъти по-голямо от това през март заради климатика. Досега Япония винаги се е противопоставяла на това решение.
Когато пазарувате в супермаркета, на пръв поглед всичко отново изглежда както обикновено. След като рафтовете бяха почти празни в продължение на дни, те сега са отново пълни. Тук-там все още има пропуски. Липсват например тоалетна хартия или яйца. Открих още един специалитет в хладилния отдел на супермаркета си. На рафт временно беше окачен знак. В него се казва: „Моля, само две кашони мляко на семейство.“ В същото време правителството предупреждава да не се консумира мляко от региона Фукушима. Има ли връзка? Спанакът в близост до повредените реактори също трябва да се избягва. Няма проблем, защото зеленчуците вече не се предлагат, поне в моя район.
Фактът, че ежедневието продължава, показва също, че японската държавна телевизия, която от 11 март съобщава за земетресението и неговите последици без прекъсване, сега се е върнала към нормалното програмиране. Според мен потокът от информация вече е подходящ. Смятам, че правителството е необичайно пряко в своите изказвания. В същото време има толкова много хора, които се оплакват, че не знаят какво става.
Търсене на работа за инженери
Като журналист съм „добре информиран“ сред приятелите си. Приятелите ми често казват: „Anata no kao ga hiroi“, което означава „Имаш много контакти“. Всъщност имам по-добър достъп до международни източници на информация от повечето японци. Ето защо през последните дни отново и отново ме питаха дали съм чувал нещо ново за АЕЦ „Фукушима“. Осъзнавам, че в тези несигурни времена много японци се възприемат като зле информирани и неспокойни. Това се вижда и при тях.
Съпругът ми, който преподава в университета Меджиро в Токио, се подготвя у дома за новата университетска година, започваща на 1 април. Вчера той получи имейл от университета, че церемонията по дипломирането и партито, последвало в края на месеца, са отменени. Причината: електричеството трябва да бъде спестено. Освен това такова голямо събитие не носи отговорност поради заплахата от нови земетресения и несигурността относно по-нататъшното развитие на повредената атомна електроцентрала във Фукушима. Университетското списание, издавано през април всяка година, също трябваше да бъде изтрито. Пътищата за доставка на хартия и касети за принтери са прекъснати някъде. В резултат на тези затруднения производителите в момента дори призовават ежедневниците да намалят броя на страниците и да отпечатат по-малко снимки. БАРБАРА ОДРИЧ