Japanfreunde Хамбург Новини от Япония!
Япония в Хамбург: Този блог постепенно дава компактен преглед на японския живот в Хамбург. Всичко, което си струва да се знае, струва си да се види и информация за текущото събитие за Япония в и около Хамбург.
Новини от Япония!
Според тези съобщения в пресата повече от 10 000 души демонстрираха в Токио в неделя за незабавно ядрено прекратяване, особено срещу програмата, благоприятна за атомната електроцентрала на наскоро избрания премиер Шиндзо Абе.
Japan Times говори за близо 300 събирания и протести в цялата страна през изминалия уикенд.
Демонстрантите очевидно предупредиха, че кризата около атомните електроцентрали във Фукушима далеч не е приключила и се позоваха на почти 150 000 жители на Фукушима, които все още бяха евакуирани и чието завръщане не беше определено.
По-специално те обвиниха правителството, че се отвръща от жертвите на реакторната криза, че обръща твърде малко внимание на ликвидацията на реакторите и твърде много на други въпроси. Намеренията на Абе да възстанови изведените от експлоатация реактори - в цялата страна - да възобнови строителството на нови атомни електроцентрали и да изнесе повече японски ядрени технологии предизвика особено остра критика.
Протестантите също така посочиха, че до момента няма концепция за това как да се справим с натрупаните ядрени отпадъци, които са разпръснати в различните съоръжения в страната. Отделни демонстранти обвиниха Абе, че е тясно ангажиран с бизнес интереси, поради което не се интересува от останалата част на Япония.
На място във Фукушима ситуацията - ако я разгледате отблизо, доста сложна и сложна - според Japan Times е следната:
Много бивши жители биха се върнали в райони, които се считат за безопасни, но страхът от радиация пречи на младите хора да се върнат по-специално. Трябва да се отбележи обаче, че дори преди катастрофата в реактора населението вече застаряваше и по-младите често напускаха района.
Досега само две от девет области са решили да отворят отново своите енории. В края на краищата: три фабрики, включително една от Токио и Осака, са създали нови работни места на място и се твърди, че работата по обеззаразяване в жилищните райони е почти завършена. Като пример се посочва община, чието население е спаднало от 3000 на 420, като почти две трети от жителите вече са на възраст над 65 години. Все още има свободни работни места в новооткритите фабрики.
Остава да видим как ще се развие ситуацията, когато субсидиите за жилища за евакуираните изтекат през март. Понастоящем не е ясно как ще се ориентират по-младите.
Въпреки това, бавният темп на обеззаразяване намалява шансовете на общностите за съживяване. Един пример е район, в който работата по обеззаразяване е започнала едва в четири от единадесетте области, при което основният проблем е къде замърсеният материал трябва временно да се съхранява. Хората, които живееха в близост до тези временни складове, се страхуваха от радиоактивността и се съпротивляваха на временните складове. Този нерешен въпрос продължава да забавя работата по обеззаразяване, според Japan Times.
Така че очевидно има още много да се направи.
И все пак: Handelsblatt изпрати репортер от Германия за текущ повод, който написа интересен доклад за нерешените проблеми с обезвреждането на ядрените реактори.
Така че нека всеки да продължи да формира собствено мнение за ситуацията.
Със създаването на програмата „Младежки посланик в Япония“ Фондацията на Робърт Бош иска да даде на младите хора от Германия поглед върху културата и ежедневието на Япония и да ги мотивира да се заемат с източноазиатската държава извън програмата.
До 10 ученици на възраст между 15 и 18 години ще имат възможност да пътуват до Япония за две седмици, където ще изпитат обширна програма за посещение и ще научат за аспекти на съвременния и традиционен японски живот. Програмата се провежда предимно в района на Токио. Освен това участниците посещават важни японски културни обекти извън Токио. Германските студенти живеят с домакинстващи семейства няколко дни и изживяват ежедневието от първо лице в японско семейство. Посещаването на японско училище дава на младите германци представа за живота на техните японски връстници.
Младежките посланици се подготвят усилено за престоя си в Япония на двудневен семинар в Берлин. След престоя те трябва да разкажат на ученици и учители от тяхното училище, както и на други заинтересовани страни за техния опит в Япония в лекция или презентация.
Германската младеж за разбиране Komitee e.V. (YFU) е партньор на Фондация Роберт Бош при изпълнението на програмата.
Започна поканата за кандидатстване за програмната 2012 година. Подробности за тазгодишната програма можете да намерите в поканата за кандидатстване, която можете да изтеглите от тази страница. Документите за кандидатстване са достъпни на началната страница на YFU.
YFU приема заявления до 1 юни 2012 г. (дата на пощенското клеймо).
Ядрено премахване на японски
По-рано книгите в списъците на най-продаваните в Германия се наричаха например „Ученето от Япония означава да се научим да печелим“. Може би можем да научим от нашите японски приятели за ядреното премахване в наши дни?
Трябва да се каже предварително, че Япония (все още) е така нареченото „общество на консенсуса“, тоест когато решенията са в процес на изчакване, тогава нищо не работи без групата, човек никога не трябва да налага волята си на другите; Група (от която индивидът винаги вижда себе си като част), за да стигне до приятелско решение, което да привлече всички участващи „на борда“. Нещо такова.
На този фон могат да се разберат някои събития, за които напоследък постоянно се съобщава в различни източници на пресата (в Германия, например във Financial Times от 21 февруари 2012 г.). Това води до следната картина: Възможно е Япония вече да не произвежда ядрена енергия през април тази година, въпреки че никога не се е оттегляла официално от ядрена енергия!
Как така До ядрената катастрофа във Фукушима Япония генерира около тридесет процента от електричеството си, използвайки ядрена енергия. Всеки, който се интересува, със сигурност е наясно с правителствените планове от онова време, според които повече от половината от японската електроенергия трябва да се генерира от атомни електроцентрали до 2030 г. За някои лобисти ядрената енергия е „по-чиста“ от някои други видове производство на енергия, напр. използването на изкопаеми горива и със сигурност също икономически аспекти бяха много важни, дори ако тогавашните служители може би не бяха взели предвид, че суровините, необходими за ядрената енергия, също биха могли да станат изключително скъпи до 2030 г.
Факт е, че към края на февруари само две от 54 търговски атомни електроцентрали все още бяха в експлоатация. Централите в Япония се обслужват рутинно на всеки 13 месеца, поради което все повече и повече атомни електроцентрали са спрени след бедствието, които все още не са свързани към мрежата!
Страхуващите се прекъсвания на електрозахранването не се случиха по две причини: От една страна, Япония премина към петрол, газ и въглища, но също така пусна в експлоатация ТЕЦ. Последствието беше историческият търговски дефицит, който през последните дни беше оплакан от ужас. Второ, японците правят всичко възможно, за да пестят енергия. Започва с „дрес кода“. Как ще се развият нещата с климатика това лято, предстои да разберем. Вероятно предимно поради търговския дефицит, правителството би искало да рестартира неактивните реактори в достатъчен брой, при условие че те успешно преминат "стрес тест" (дано това е по-полезно от теста със същото име във финансовия свят).
На фона на неотдавнашната катастрофа това изглежда съмнително: Този стрес тест има за цел да провери дали атомните електроцентрали могат да издържат на земетресения и цунами в случай на съмнение, но също така и „непредсказуемите“ аварии като миналата година трябва да бъдат „взети предвид“. До каква степен може да се предвиди непредсказуемото, всеки може да прецени сам (на всички, които желаят да се въздържат от полемика, се препоръчва да прочетат книгите на Насим Николас Талеб, за да оправдаят сериозно съмненията за подобни твърдения).
Но дори правителството да запази последната дума в това решение - Япония (все още) е общество с консенсус. Предишните публични протести досега успешно предотвратиха рестартирането на атомна електроцентрала. Досега нито правителството, нито операторът са се осмелили да пренебрегнат волята на населението! Кой би си помислил, че в иначе толкова "авторитарното" общество (една от няколкото характеристики, които голям брой японци в исторически план имат общо с също толкова голям брой германци).
И така: Излезте и вие по улиците с нас! Ние, хамбургерите, в частност имаме всички основания да бъдем.
Поток на живо в работата в атомните електроцентрали във Фукушима
След петролната катастрофа в Мексиканския залив BP показа как е направено и се опита да успокои възмущението на обществото (понякога и омразата) след първоначално напълно неадекватна информационна политика, чрез пряко предаване в Интернет на ремонтните дейности (поне повърхностно) за повече прозрачност беше обгрижен.
След като Грийнпийс осъди оператора на ядрените реактори Tokyo Electric Power (Tepco), за лъжата относно ситуацията около ядрените горивни пръти (в първия ден на бедствието), Tepco очевидно се опитва да ограничи щетите и да увеличи прозрачността. От вторник Tepco показва денонощно на своя уебсайт потоци от засегнатите атомни електроцентрали. Настройката на камерата позволява оглед на всичките четири реакторни сгради.
Въпросът е, разбира се, каква експресивност всъщност имат подобни изображения. В този контекст Tepco изрази намерението си да обясни възможни събития, като покаже писмени коментари.
В крайна сметка: Всеки сега трябва да направи „снимка“ за себе си. И ето линка:
Изкуство и бедствияОт Хорст Боте (бивш Хамбург, сега Осака)
В наши дни дори като писател ми липсват думите, камо ли правилните. И така, ето само няколко субективни впечатления от хамбургер в Осака. Според мен най-важните неща първо:
Преди няколко дни научих какво са "милизиверт". Но единицата за измерване сама по себе си не означава нищо. Следователно, ето преглед на Националния японски радиологичен институт, който дава приблизително впечатление за рисковете за здравето, свързани със съответните измерени стойности (за съжаление само на "Ingirisu"):
В моя приятелски кръг, който включва и много музиканти от Токио, някои приятели, да кажем, бяха попитани „критично“ дали е уместно да се правят концерти или да се правят изложби сега. Други приятели, които работят във филми, се страхуват, че това лято няма да работи. В Токио музеите са затворени на редове (поне до утре, считано от 18 март). Фестивалът GEISAI, който много обичам, също е отложен за момента. От друга страна: На много мои приятели музиканти помага, ако сцената продължава да се среща, музиката също изглежда добра за публиката. Разбира се, изкуството не решава екзистенциални проблеми, но все пак помага малко, вътрешно. Много германски фенове също бяха загрижени за любимите си музиканти, напр. момчетата от Ларуку.
Ето защо аз лично се радвам, че въпреки ужасните обстоятелства и въпреки неволната ирония, фестивалът "Честит ден на Земята" ще се проведе тук в Осака и че по този повод ще бъдат събрани дарения за жертвите на бедствието. В продължение на два дни, от 26 до 27 март, ще има концерти, семинари, спортни състезания, художествени изложби и дискусии на теми „защита на земята“, мир и човешки права. Фестивалът е интересен за мен, защото хора от много различни културни среди и религии се срещат и се сприятеляват. Вярвам, че това разбиране от всички възможни граници може да ни помогне много и по други въпроси за решаване на проблемите на тази малка синя планета.
Японска култура на хранене у дома: стремежът срещу реалността? Нова книга разкрива скандал в Япония!От Томасу Табато
Уважаван колега от Токио наскоро посочи книга, която нашумя в Япония през последните няколко месеца (и има няколко издания, откакто се появи през февруари 2010 г.):
Авторът Нобуко Ивамуро (в Япония: Ивамура Нобуко) изследва хранителното поведение в Япония в емпирични проучвания в продължение на повече от десет години. В книгата си "Kazoku no katte-desho!" - което можете свободно да кажете: "Не ми казвайте какво трябва да яде семейството ми!" може да преведе - тя се занимава с група от население, която е особено важна от социологическа гледна точка: омъжени жени с деца, родени след 1960 г. и живеещи в по-голямата част на Токио. С помощта на въпросници, дневници, интервюта и снимки участниците в проучването бяха помолени да документират трите си хранения на ден в продължение на една седмица. Резултатът е общ преглед с 274 снимки, които показват какво всъщност е дошло на масата с анкетираните семейства.
И тук се появяват противоречивите реакции на обществеността: Всеки, който обича и цени японската кухня толкова, колкото аз, или с основание се гордея с кулинарните умения и традиции на островите, може да бъде подготвен за много, когато чете книгата.
„Клишето“ за здравословна, балансирана, естетически приготвена японска кухня сега отговаря много малко - и това е тъжно, защото всички сме твърде запознати с причините. Поради стрес, голямо натоварване, трудна за координиране, разнообразни задължения на членовете на семейството, храненето вече не е обичайно хранене, но членовете на семейството го прекарват сами и обикновено прибягват до „индустриална храна“ - твърде солена, пълна с мазнини, замразена, без хранителни вещества. Мисля, че знаем това в Германия под термина "Hopplihopp mit Papplipapp". Изследваните „тестови субекти“ не се получават добре - Ивамура не е оскъден с примери за „егоистични“ майки, които се провалят като „хранителни мениджъри“ на семейството - често от безпаметност, предполага Ивамура. Те очевидно са безразлични към здравето и храненето на семейството си, не ценят „кулинарното изкуство“ или маниерите на масата, предпочитат да пазаруват готови ястия, чувстват се прекалено изтощени, за да готвят и предпочитат да се отдадат на интернет или алкохолни напитки. Преувеличено това представяне? Клеветнически?!
- Не, казва Ивамура и може да се позовава на факта, че национална кампания за (буквално преведено) „образование за храна“ диагностицира подобни „проблеми“ в групата на изследваните хора. Това обвинява все по-нездравословната диета за деца с наднормено тегло, които заспиват в училище и дори не могат да тичат около футболно игрище. Един особено нахален журналист препоръча илюстрациите от книгата като диетично помагало - след като видяхте показаните „ястия“, със сигурност ще бъде лесно да пропуснете хранене.
Както се очакваше, имаше разгорещен, понякога страстен дебат, който, според моя колега, продължава и днес в Токио! Изглежда някои коментатори са „стреляли“ по „нечестивите майки“. Обратното мнение правилно посочва, че ролята на жените и по този начин и на майките се е променила неимоверно през последните десетилетия - но може би по-малко очакванията?
Тогава беше разкриващо: когато стресираният хляб, "господарът на къщата", участва в ястията (което беше по-скоро изключение), кулинарното изкуство често изглеждаше съвсем различно: Понякога изследователят не можеше да повярва, че менютата са от и изготвен от същото лице. Тогава много съпруги се показаха от най-добрата си страна и сервираха храна, която би отговорила дори на изискванията на гастрономите. Ако баща се прибере късно, "Instant" често е готвачът. Изглежда ли познато на някого?
Разследването обаче показа и ясен „демонстрационен ефект“: В началото на тестовата седмица „обектите“ от разследването все още се хвърляха в него, към края на седмицата ставаше все по-„кофти“.
Журналист от Токио сухо коментира: „Може би би могло да спаси няколко живота, ако бащите се приберат рано“ - и гответе сами?!
Продължавай да четеш:
Ивамура, Нобуко (2010) Kazoku no katte-desho!: Shashin 274-mai de miru shokutaku no kigeki, Tokyo: Shinchōsha.