H.G. Mahatma dasa: Въведете настроението на японската игра

Препоръчайте документи

96-97. песен. 4 и 19 октомври 2014 г.

Маха мантрата е молитва, в която преданият моли Господ за чиста любов към Бога. И все пак понякога се мотаем в различно настроение. В атмосфера, несвързана със значението и намерението на маха махарата. Такова пеене води до невнимателно повтаряне на звуци, а не към емоционална молитва. Шрила Бхактисиддханта каза, че (истинското) изпарение не идва от дълбините на гърлото, а от дълбините на сърцето. И Прабхупада каза, че качеството на японизацията зависи от емоциите. Емоцията се проявява първо в сърцето, а след това и с думи. Ако кажете нещо, което няма значение, не можете да общувате с него. Ако говорите от сърце, можете от своя страна да докоснете сърцето на другия човек. Същото важи и за пеенето. Кръшна се обръща към любов, а не като папагал

повторение. Предизвикателството не е просто да познаваме просто нашите кръгове, а да внесем в пеенето предана медитация. Пеенето на свещени имена е свещена комуникация, а не ритуал. Не е механичен, невнимателен, роботизиран процес. Това е принос на сърцето, молитва за благодат, молба за Господ да ни приеме. Плачът на душата да бъде запазен завинаги в служба на Господ. Такива емоции подхранват нашето пеене. Поклонниците често питат: „Трябва ли да мисля за нещо, докато правя джапа, или просто трябва да чуя мантрата? И ако мога да чуя само мантрата, как мога да отстъпя на мисли, които водят до правилната емоция? " Когато бях малка, майка ми ме преведе през улицата, за да мога да си играя с моя приятел. Когато исках да се прибера, се изправих пред нашата къща отсреща и извиках: „Мамо!“. Не извиках: „Ела и ме заведи у дома!“. или "Липсваш ми и наистина искам да се прибера сега!" И все пак като казваш толкова много, "Мамо!" Разбрах всичко това. И той разбираше и усещаше всичко. По същия начин толкова много чувства и желания могат да бъдат съобщени на Радха и Кришна чрез Имената им (като същевременно се фокусираме върху слуха).

За да ви помогна да влезете в правилното настроение за пеене, ще опиша някои значения на маха маха, дадени ни от Шрила Прабхупада и ачарите: Японската игра е като искрения плач на дете за майка си. „Моля, резервирайте ме в услугата си.“ "Моля приемете." "О Кришна, моля те, привлечи сърцето ми към Теб." "О Кришна, моля те, позволи ми да развия вкус към твоята услуга." „О Кришна, моля те, привлечи ми съзнанието и ме освободи от материалната привързаност. „О Радха, моля, класирай се за Вашата услуга! "О Радха, моля те, покажи ми как мога да ти служа." "О Радха, моля те да бъдеш доволен." В обяснението си за Брахма Самхита, Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура пише: „Учете и се старайте с голямо внимание да проникнете в душата на работата.“.

Източник: http://mahatmadas.wordpress.com Приложение: H.H. indradyumna Свами Киртан - Мумбай Kirtan Mela 2013: http://www.lepnikell.hu/downloads/1.%20Indradyumna% 20Swami% 20-% 20Sunday% 2017th% 20Feb% 20% 20International% 20Kirtan% 20Festival% 20Mumbai.mp 3

е. Малина-ангата, цветът на тялото й вече не е свеж, всичко е изсъхнало.

Десет нива на Вираха Лекция от Шри Шримад Гур Говинда Свами Махараджа Част 2

Физическа атрофия Четвъртата даса е свидетелската синагога, когато тялото губи много. Пример за това може да се намери в стих 15171 на Ujjvala nílamani. Когато Удхава се върна при Матхура, Кришна го попита: „Какво се случва във Враджа? Как са дамите на Враджабхуми, особено Радхарани? “ Удхава разказа всичко на Кришна, който изслуша думите му с голямо внимание. Удхава каза, ядупате балиба сеи саба катха, „О, Ядупати, лорд на Ядук, какво мога да кажа за тяхното положение? Не мога да намеря думи. Радхарани страда непоносимо във ваше отсъствие. Състоянието му е неописуемо с думи. Лицето й е като разцъфнал лотосов цвят, но кожата й е напълно бледа. Сърцето й е измъчено от безпокойство, ухапано от болката, че е далеч от нея. Нито една стена не се спуска в гърлото му. Ако някой не яде, какво ще се случи с него? Той ще стане по-слаб и по-тънък. Радхарани е в такова състояние. Един поет каза, че вече е отслабнал толкова много, че дори може да сложи пръстен на малкия си пръст като гривна. Пълните й гърди вече бяха напълно разтопени в тялото й, тя стана толкова слаба бедна. Това стана Радхарани. Glániyukta dekhiyáchi, suna

rasamaya nidághe salila yna sukáiya - През лятото реките пресъхват при голямата жега. В разгара на огъня на раздялата тялото на Радхарани изсъхна и изнемощя. Това е реалността. " По този начин те познават свидетеля xinata, четвъртото настроение. Почернели крайници Петото състояние е злокачественото, когато тялото на някого е изключително изкривено и губи цвят. Уджвала-ниламани (15 172) дава пример и за това. Малина-ангата означава, че тялото губи своята свежест. Удхава докладва ситуацията по следния начин: „О враже на Агасура, Кришна, послушай ме! Когато духа горещ вятър, листата на дърветата изсъхват. Това се случва и с Висака, чийто дъх е изключително горещ поради болките при отсъствие. Червените й устни изсъхнаха и станаха черни. Ако вали сняг, какво се случва с лотосовото цвете? Той избледнява и почернява. Червените устни на Висаха също са изкривени по този начин. Visakha, прясното влакно от лилия изгаря в огъня на твоето отсъствие от теб, защото си далеч от него и изпитваш мъчителна болка. Лилията освежава през нощта, но през деня се затруднява поради горещата топлина на високото слънце. Това се случи с Visakah

Шестото ниво е пралапа, несвързана реч. Прабхупада казва, „несвързана реч“. Определението за пралапа може да се намери в Lalitamadhava (3.1.47 и Cc. Antya 19.35, съответно). Шрила Рупа Госвами го изрази по този начин, ква nanda-kula-candramah, по-късно Махапрабху също цитира този стих, думите на Радхарани. Радха плаче, защото я измъчва мъчителната болка при раздялата с Кришна. Когато вижда скъпите си приятелки, Лалита или Вишакха, той им казва: „О, мили приятелки, сакхик, къде е луната от династията Нанда, Кришна? Къде е Кришна, който има пауново перо на косата си? " Никой друг не носи паунови пера, освен Кришна. „Къде е Кришна, който свири на флейтата си толкова сладко? Къде е? Къде е онзи, чийто цвят на тялото е толкова син като индранила-мани, блестящият сапфирен камък? Къде е? Къде е Кришна, който танцува с нас в расалилата? Къде е? О, сакхи, той е като охлаждащ балсам за сърцето ми, изгарящо в огъня на раздялата. Това е единственото лекарство. Къде е? Къде е това лекарство? Съдбата зверски ме победи. Брахма написа всичко това на челото ми - такова е моето богатство. О, Боже, какво да направя? ” Такова е