Думите на тигъра - корейски разкази, 1

Филтър Кинг, Карак 1 основател
(откъс от Хрониката на Самгук Юс)

Докато съществуват небето и земята, нито провинцията, нито владетелят са имали име в щата Карак. Девет владетели управляваха планини и равнини, полета и кладенци, сто домакинства и седемдесет и пет хиляди души.
През осемнадесетата година от Chien-vu2, по време на управлението на владетеля на късната династия Han, Kuang-vu3, в деня на празника на Единението, от север се чува специален глас, Pukkuj4. Две-триста души се събраха там. Те чуха гласа, но не можаха да видят кой им говори.
Гласът попита:
- Има ли някой тук?
Лидерите отговориха:
- Да.
- Как се нарича това място?
- Това е Пуквиджи.
Гласът продължи: „Небето ми заповяда да дойда тук, да установя царство и да бъда негов цар. Ето защо сега съм тук. Хвърлете се на висок хълм, танцувайте и пейте тази песен с радост, за да поздравите велик цар:

О костенурка, о костенурка,
Покажи ми главата си.
Ако не го направите,
Ние пържим и ядем!

Превод от Бритиг Вера

Rjono, съпруг и съпруга, Seo1
(откъс от Хрониката на Самгук Юс)

Превод от Бритиг Вера

Rju Mongin
Rim Dzse 1 , неканеният гост

Превод от Габор Осват

Rju Mongin
Щастливи срещи

Превод от Габор Осват

Плач с игла
(Csocshim mun)

Превод от Tamás Nagy

Дебат за седемте спътници на жената
(Kyjung cshir-u csengnon-gi)

Превод от Беата Нора Ковач

Rim Dzse
История на града на скръбта
(Su-song-ji)

Моята възраст е петнадесет години,
Вече прочетох Pingsut84,
Мнозина казаха учудени:
Този човек е много умен!

Но сега главата ми е само ръждясал меч,
Той остана беден без работа,
Просто се взирам в зеленото поле
На тъжния ръб на есенното небе.

Бях млад мъж и вече знаех
Учителят Кунг работи за мен,
Мечтаех за ранг, пари,
Днес знам, напразна надежда.

Толкова съм разстроен: те не гледат,
Кралската благодат е изгубена,
А времето е толкова зло:
Сива коса на ръба на главата ми.

Превод на Armor Adrienn

История на Унджонг
(Un-jong-dzson)

Снимка на планини, река и град
то се топи в безкрайност.
Звукът на калмари, целувки и гарвани
отдалеч сякаш беше същото.

В далечния дворец
Разведох се с любимата си,
Нашата любов не достигна целта си,
Мъката те измъчва с любов.

Срещата в Куртани
Стана като мечта,
Пролетта може да ни донесе
Нова надежда за горещото лято.

Щастливите дни си отидоха:
Няколко приятни срещи,
И двамата се измъчваме от плач,
Нашата съдба е само копнеж.

Разпространява се синкав дим, похватен от вятъра,
Той се разпространява като конец и пълзи по дърветата;
Може би не разбирате, здрачът идва,
И пада върху къщата като синя мъгла.

Пуджонг продължи със стихотворението си:

Изплува мъглата и вече валеше,
Той изми долината и отново се превърна в облак,
Далечният планински връх ще ви плени,
Щракнах сърдечния си герой за плача на Huj-vang15.

Последва стихотворението на Пиши:

Синя мъгла на цветето, пчелата не може да намери мед,
Размазване сред клоните на дърветата, птицата не намира гнездо,
По здрач ни посрещна синият здрач:
Отвъд прозореца кървеше мрачен, тъжен душ.

Пиджонг продължи линията:

Прасковеното дърво е безцветно,
Самотен бамбуков клон,
Мракът става все по-плътен,
Слънцето залезе и леглото чакаше.

Стихотворението на Огньо гласеше:

Син воал се търкаля над слънцето,
Старата планина също е заобиколена от сенки,
Пълзи в мълчание и се разпространява напред,
Той слага тъмното си наметало на нашето езеро.

Стихотворението на Kumnjon реши темата по следния начин:

Студеният мрак лети от планината,