Думи, които налагат авторитета на социалния дискурс в превода

Преглед на превода

HomeNumbers7 Точните думи: автор.

Обобщения

Предполагащата основа на всички дискурсивни произведения на едно общество обединява идеи и ценности, които се подразбират, съставлявайки общото мнение или докса. Тази предпоставена основа е в основата на твърденията; но се извежда на светло чрез преводи, които на пръв поглед изглеждат неадекватни или отклоняващи се. Това, което приемаме за неуспешни преводи, всъщност показва начина, по който „здравият разум“ се изгражда в приемащото пространство на превода.
Тази хипотеза е илюстрирана от театрални преводи, извършвани в Квебек от 1968 г. По-специално преводачът на Макбет благоприятства думите и изразите, които правят текста на Шекспир доксологично съобразен с дискурса за условието в Квебек.

Всички речеви актове, произведени от дадено общество, почиват на предположения, набор от идеи и ценности, които оформят неговото общо мнение или докса. Въпреки че тази мрежа от предпоставки остава под повърхността на самите изказвания, тя обаче е извадена на бял свят чрез преводи, които на пръв поглед могат да изглеждат неадекватни или необичайни. Преводът, който изглежда е погрешен, всъщност посочва начина, по който се изгражда общото значение в общността, адресите на превода.
Илюстрация на тази хипотеза може да се намери в преводи на пиеси в Квебек от 1968 г. При превода на Макбет, по-специално, гордост се дава на думи и изрази, които настройват шекспировския текст на преобладаващия дискурс за състоянието на Квебек.

Пълен текст

Има думи, които понякога управляват закона.
Рикардо Петрела

1 Пред изявление, което трябва да бъде преведено, определени думи възникват в съзнанието на превеждащия субект и веднага се налагат. Тези думи могат да бъдат част от литературния проект на преводач, който иска да се доближи максимално до оригиналния текст. Но те могат също толкова добре да работят срещу този проект, глобално или локално в текста, със или без съгласието на преводача.

2 По-голямата част от написаното върху превода води до разделяне на преводачите на две категории. „Търсачи“ или „таргетисти“, те биха дали конкретна форма на целта си или чрез търсене на възможно най-доброто съвпадение с изходния текст, стигайки дотам, че да депортират целевия текст извън стандартите, или напротив чрез пълно придържане към навици.езици на целевата аудитория, намалявайки оригиналния текст до конвенциите (лингвистични, риторични, литературни, културни.), които формират хоризонта на очакванията на приемащата среда. Да кажем, че всеки преводач подхожда към текста, за да бъде преведен програмно. Фактът остава, че тази противоположна категоризация, която ще зависи единствено от добрата воля на преводачите, трябва да бъде квалифицирана.

1 Във феминистката област, скорошната работа на Susanne de Lotbinière-Harwood, Rebelle et infidèle (.)
2 „Енеида на Клосовски зашеметява читателя със своя неразбираем стил, ужасяващата си тежест (.)

3 Погледнато в тази перспектива, понятието дискурс става по-сложно в сравнение с определението, което e (.)

4 E. Etkind, op. цит., стр. 263. От диаметрално противоположна позиция, знак Анри Мешонник (.)

Delille трансформира квалификациите [. ] или добавете [. ] той изгражда симетрични конструкции и [. ] придава хармонично докосване на разказа. Разбира се, това е поредният Вергилий, но французите от империята го четат с удоволствие.

5 Тук е обобщена в няколко параметъра естетическата програма на държава на литературната институция на Франция, на състояние на нейната „литературна идеология“, както би казал Мешонник. Критичният коментар посочва местата, където изходният текст противоречи на тази програма и предизвиква нормализираща намеса от превеждащия субект. Това нормализиране се извършва по привиден или слаб начин (без непременно да е по-малко масивен), в зависимост от позицията на преводача спрямо доминиращата естетика или спрямо мястото, което той заема, като предмет на писане (или пренаписване), в конфигурацията на литературната институция на своето време. Но естетиката е само един компонент наред с другите и несъмнено най-изучаваният досега - в ущърб на актуалния компонент. Едно е сигурно, какъвто и план да действа, това нормализиране съществува, тъй като преводът е в съзвучие със социалния дискурс: