Дамаскин път - обратна посока

Лъв Фойхтвангер пристигна в СССР смътно, колеблив, предчувстваше истината, задаваше неудобни въпроси, които доказваха, че не му липсва интуиция, но веднъж в Европа, той предпочиташе да лъже, за да впрегне ентусиазирано колесницата на онези, които донесоха озанизъм на сталинизма.

От същия автор

Мария Остен-Гресгенер, позната от немски произход, емигрирала в СССР, поиска статия за неофициалната „Правда“, насочена към Андре Гиде. За голяма изненада на Фойхтвангер, статията не беше отпечатана, когато беше обещана, и освен това беше препредадена, за да направи необходимите промени, които изпълниха писателя с възмущение. Докладът на другаря Каравинка недвусмислено свидетелства за това: [поправки на статията] „дойде да докаже, че Гиде е бил прав, когато е говорил за липсата на свобода на изразяване и че никой не може да изрази мнението си свободно и т.н.“ Редакторът му предложи да промени някои откъси от статията си, особено тези, отнасящи се до култа към личността на Сталин.

В желанието си да бъде анти-Gide, Фойхтвангер премахва всякаква препратка към липсата на политически или граждански свободи, самоцензура, дори пише, че „вестниците публикуваха моите коментари на първите страници, въпреки че съветските лидери може да не ги харесаха. Съветските вестници не цензурираха моите статии, дори когато се оплаквах от нетърпимост в определени области или от прекомерен култ на Сталин или когато исках повече яснота при провеждането на политически процеси ", забравяйки епизода от„ Правда ". Освен това колко западни читатели са имали достъп до вестници на руски език?