Библия за жените „Бог се появява под чертите на Мъдростта, женски, в някои книги
Публикувано от Ървинг Маги | 26 декември 2018 | Фирма | 3
На 24 ноември, същия ден като жълтите жилетки, колективът „Всички ние“ тръгна срещу шествието срещу жените. Една година след появата на движението #MeToo. И ако има една област, на която в дебатите за феминизма се обръща твърде малко внимание, това е теологията. За да поправи това, Le Média интервюира Lauriane Savoy и Elisabeth Parmentier, както феминистки теолози, така и автори на Un Bible des femmes, публикувана през септември 2018 г. от Labor and Fides (*).
Защо богословие? Наистина беше интересно да се знае как християнската традиция представлява определена структура на сексистките предразсъдъци и мизогинистичната култура. Библията за жените е богословска работа, която обединява комитет от около 20 многоверски жени богослови. Целта на това начинание: какво би било пренаписано от Библията през 21 век от жените? ?
Медиите: В крайна сметка е доста рядко да се подходи към феминизма от този аспект. Каква беше целта на тази работа ?
Стигате дотам, че поставяте под съмнение образа на Бог, бащинския и мъжкия образ на божественото. Можете ли да ни кажете повече ?
В библейските текстове и в историята Бог не се ограничава само до мъжки образ. Той е далеч отвъд това! Бог се появява в облика на Мъдростта, женски, в някои библейски книги. Понякога Бог се описва като майка, която ражда или акушерка. Тези женски образи са вдъхновявали монахини и мистици през цялата история. Даян Марло и Пиерет Давио (които също са редактори на книгата) представят тези „женски лица на Бог“ в първата глава на книгата.
В богословско-политическия трактат Спиноза набляга на превода от иврит, за да разбере политическите употреби и съвременните тълкувания на Писанията. Преминаването от иврит към латински, след това от латински към народни езици позволи ли мъжественост на образа на Бог ?
Вероятно отчасти, да. Например Spirit, творческият дъх, споменат в началото на книгата Битие, е женска дума на иврит. Преводът на латински и след това на френски мъжества думата, което очевидно има последици върху въображението и представянията. Това е преди всичко и избор на юдео-християнската традиция, която привилегирова мъжкото въображение: тъй като Бог е "баща" на Исус и чрез осиновяване християните му се молят като "Отче наш".
Съществуват едни и същи тези два текста, които предизвиквате, тези на Павел до Тимотей и на Петър, относно женската скромност и подчинението на съпруга. Какъв е вашият анализ на мястото на женското тяло и социалното място на „съпругата“, както е определено в Библията ?
За съжаление Библията се използва широко в по-късните традиции за опитомяване на жените, както в телата им, така и в ролята им на съпруги. Но евангелията разказват за безпрепятствените отношения, които Исус има с жените, за диалозите и дори за физическия контакт между тях и него, например чрез изцеленията, които извършва, или помазанията, които жените извършват върху него. Тялото не трябва да бъде отделено от ума или обезценено. Цялото същество се оценява, както това на мъжа, така и това на жената, и двете направени „по образ Божи“ според повествованието на Битие. Що се отнася до въпроса за подчинението на съпругите, застъпвано в няколко послания на Павлин, той винаги е свързан с увещание към съпрузите да бъдат уважителни и да се подчиняват и на Христос. Подчинението не е запазено за жените: то е взаимно и съставляващо обществото: подчинението на владетелите, на господарите ... Социалният ред не е свален, той се поддържа; но отношенията в рамките на съществуващия социален ред се трансформират с този призив към смирение, към братство, към милост, към взаимно подчинение, към любов.
За момент споменавате „подривния потенциал“ на тези текстове. Какво искаш да кажеш с това ?