БИБЛИЕРЕВ - ЛУЦИАНСКА БЛАГА КЛЮЖ-НАПОКА УНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТРАЛНА БИБЛИОТЕКА

Член от Алин Ковачиу
(Информационни и документационни науки, година 2,
Исторически факултет, Университет Бабеш-Болай)

Преди да стане икономическа, правна и политическа реалност, Европейският съюз, който се изгражда и разширява допълнително, представлява историческото и културно наследство на народите в него. Културата му е била и остава променлива. Опитвайки се да определят географското пространство на Европа, специалистите имат много трудна задача да определят културните граници, които на пръв поглед са много разнообразни. Заснемането на спецификите на културите на Европейския съюз на няколко страници е наистина смел, сложен и много труден за изпълнение акт. 1 .

В нашето изследване можем да разгледаме две измерения 2:

1. Европейска култура, която се формира в резултат на действия на общността в областта на образованието;
2. Европа на културите, като същевременно се зачита националната идентичност на държавите-членки.

Crop Europe е комбинация от прилики и разлики между културите на европейските нации. Резултатите от изследванията в тази област обаче показват, че съществуващите разлики са несъществени и дори тесни. Прилики могат да бъдат открити не само в еднакви системи на управление, но и в религиозни вярвания 4 .

Всички общества и култури, в историческото многообразие на своята организация, са действали в своите колективни представителства с област на сакралност, която са използвали като функция и система за справка за значенията, дадени на историята и човешкия живот. Мирча Елиаде уточни това: "Свещеното е елемент в структурата на съзнанието, а не етап от историята на това съзнание. На най-архаичните нива на културата животът като човек сам по себе си е религиозен акт, тъй като храната, навиците и работата те имат тайнствена стойност. С други думи, да бъдеш или по-скоро да станеш човек означава да бъдеш религиозен. " 5 .

Мирча Елиаде подчертава необходимостта от изследване на религията от интердисциплинарна перспектива, която не може да пропусне историческите, социологическите, културните, психологическите подходи: "В действителност няма чист религиозен факт. Религиозният факт е винаги и в същото време исторически факт, социологически, културни и психологически " 6 . По този начин религията е интегрирана в цялата култура, ансамбъл, който се отразява и проявява чрез религиозни ценности. В основата на всяка култура са религиозните ценности и вярвания, които пречат на естетическите, моралните и политическите ценности, оказвайки влияние върху цялото. Разграничението между свещеното и нечистото, както и техните намеси, се проявяват във всички култури и по всяко време, включително в настоящата епоха, оценени от Елиаде като „последен етап на оскверняване“. 7 .

В този контекст ще се опитаме да групираме страните членки на Европейския съюз в три категории 8:

1. Държави, в които поне една от църквите (православна, римокатолическа, гръкокатолическа) е призната за държавна църква: Гърция, Румъния, Великобритания, Дания, Швеция, Финландия;
2. Страни, в които има точна система за разделяне между църквата и държавата: Франция, Холандия, Ирландия;
3. Държави, в които съществува неопределена система за разделяне между църквата и държавата: Германия, Австрия, Люксембург, Белгия, Италия, Испания, Португалия.

Във втората категория има елементи, които ограничават свободата на сдружаване на секти (да не нарушават обществения ред, да нямат незаконна цел, противоречаща на закона или морала и т.н.). Също така държавата не субсидира никоя религия. Този строг режим на разделяне е резултат от период, в който църквата и държавата провеждат обща политика, достигайки до преувеличения, които определят общественото мнение да не толерира повече подобни ситуации. 10 . страните от третата категория са балансирани, съчетавайки автономността и свободата на култовете, с подкрепата на църковните дейности: признава се правото на самоопределение на култовете, социалната роля, която те имат, от една страна, и ролята на държавата, от друга за осигуряване на взаимно уважение. Държавата подкрепя църквата и тя признава ролята на гарант за индивидуалните и колективните свободи (например Германия) 11. .

Европейският съюз действа не само за запазване и зачитане на своите религии, но и за регионални и малцинствени езици. Смята се, че в Европа има около 40 милиона души, чийто роден език, например каталонски, бретонски, уелски, не е официален в държавата на произход. Следователно, друг основен аспект на Европейския съюз е поддържането на езиковото многообразие. Истински образ на европейското културно общество е представен, наред с други, от над 30 говорими езика 12 . С присъединяването на нови членове през 2004 и 2007 г. броят на официалните езици на Съюза се е увеличил от 11 на 23. Европейският съюз изисква законодателството на Общността да бъде достъпно на всички официални езици, с други думи, достъпно за всички граждани. Той също така гарантира, че всички граждани на Европейския съюз могат да пишат до европейска институция или орган и да получат отговор на своя език. По същия начин, когато говорят, членовете на Европейския парламент имат право да представляват своя електорат на техния собствен език. 13 .

По тази причина е създадена основна система, която се състои в превод от един език на друг, като се използва език с универсална циркулация (английски, френски). Например 55% от документите на Европейската комисия са написани първо на английски и 35% на френски, преди да бъдат преведени на други европейски езици. Също така в този контекст 2001 г. беше обявена за „Европейска година на езиците“, предназначена да насърчи гражданите на Европейския съюз да учат и използват два езика, различни от майчиния им език. Обучението на езици е ключов елемент в европейското образование и обучение, отварящ нови хоризонти за други култури. 14. .

Договорът за Европейския съюз създаде "европейско гражданство", за да допълни националното гражданство, а не да го замени. Тази концепция за „европейско гражданство“ отразява основните ценности, които хората в цяла Европа споделят и които са в основата на европейската интеграция. 15 . Член 17 от Договора за създаване на Европейската общност (предишен член 8) предвижда, че всяко лице, което има гражданство на една от държавите-членки, трябва да бъде гражданин на Европейския съюз в съответствие с действащото законодателство в тази държава. Освен това европейското гражданство се основава на общите принципи на държавите-членки, залегнали в Договора от Амстердам: принципът на свободата, принципът на демокрацията, принципът на зачитане на правата на човека и основните свободи и върховенството на закона и произтича от основните права на човека и основните свободи. предоставени на европейския гражданин (права на свободно движение и граждански права), описани в Договора 16. .

Културата е важен вектор на икономиката и следователно се подчинява на принципите и правилата, установени в Договорите за Европейския съюз, и по-специално на разпоредбите, свързани със свободата на движение и свободата на конкуренция на вътрешния пазар. Ето защо е необходима подходяща европейска правна рамка, която да насърчава творчеството на художниците, така че техните филми, музика, произведения на изкуството, книги и представления да могат да се разпространяват навсякъде. Чрез отваряне на граници, насърчаване на търговията и свободната конкуренция, страните от Европейския съюз решиха да стимулират икономическото развитие и да повишат конкурентоспособността на европейските индустрии. Творбите, свързани с областта на културата, имат специален статут: те са икономически стоки, както и услуги; те са и средство за утвърждаване на нечия културна идентичност, което отразява и обуславя обществата на Европейския съюз. 17 .

Културните индустрии на Европейския съюз - филмова и аудиовизуална, издателска, музикална и занаятчийска - също са важен източник на доходи, осигурявайки повече от седем милиона работни места. Европейският съюз провежда програми за подкрепа за определени културни индустрии, насърчавайки ги да се възползват от възможностите, предлагани от единния пазар и цифровите технологии. Той също така се стреми да създаде динамична среда за тези индустрии, като опрости административните процедури, улесни достъпа до финансиране, допринесе за изследователски проекти и насърчи по-тясно сътрудничество с партньори в и извън Съюза. 18. .

Дейността по опазване и подобряване на културната среда е друга инициатива, популяризирана в целия Европейски съюз. Традициите, обичаите, археологическите паметници, музеите, архивите, библиотеките са взети под внимание изцяло в обширна дефиниция на общо наследство. Идеята за създаване на европейско културно наследство, обхващащо всички културни аспекти на всяка държава-членка, беше засилена. Всички тези действия се подкрепят от различни културни програми, политики и стратегии, които ще бъдат анализирани в тази статия в следващите подраздели.

От гореизложеното можем да кажем, че отвъд всякакви географски, религиозни, политически и икономически разделения, културите на европейските народи са си влияели и обогатявали през вековете, осигурявайки общо културно наследство. Европа е мозайка от различни езици и култури. Общата характеристика на културата в Европейския съюз е разнообразието от нейните компоненти. Ролята на Европейския съюз обаче е да насърчава културния обмен и сътрудничество, както и да гарантира свободното движение на произведения на изкуството в европейското пространство. По-конкретно, целта е да се стимулира участието на широката общественост, както и на художници и експерти в областта на културата, в европейски проекти и мрежи, за да се привлече вниманието на страните към начина на функциониране на културния и творческия процес, да се насърчи развитието на различни форми на изразяване сред всички европейски нации 19. .