Антон Чехов

1 Антон Чехов Три сестри немски от АНГЕЛА ШАНЕЛЕЦ След превод от АРИНА НЕСТИЕВА Ж 1606

2 Наредби за правото на изпълнение на пиесата Drei Schwestern (F 1606) Тази сценична творба е отпечатана като ръкопис и е предназначена само за разпространение в непрофесионални театри с цел изпълнение. Непрофесионалните театри придобиват правото да представят въз основа на писмен договор за спектакъл с Deutsches Theaterverlag, Grabengasse 5, Weinheim и чрез закупуване на ролевите книги, предписани от издателя и заплащане на такса или роялти. Тези правила се прилагат и за благотворителни организации и изпълнения в затворен кръг без доход. Неразрешеното изпълнение, копиране, дублиране, фотокопиране или заемане на ролите е забранено. Всяко нарушение на тези разпоредби е нарушение на закона за авторското право и води до граждански и наказателни наказания. S. Fischer Verlag, Hedderichstrasse, има правата за изпълнение на професионални сцени, както и всички други авторски права. 114, Франкфурт/Майн

3 души: Просоров, Андрей Сергеевич Наталия Ивановна, неговата булка, по-късно съпругата му Олга Маша, сестрите му Ирина Кулыгин Федор Илжич, учител в гимназия, съпругът на Маша Вершинин, Александър Игнатьевич, подполковник, командир на батарея, Тусилия, Николай Льович, шеф на барона Василиевич, капитан Чебутикин, Иван Романович, военен лекар Федотик Алексей Петрович, лейтенант Роде, Владимир Карлович, лейтенант Ферапонт, охранител на земската администрация, старец Анфиса, (Няня), бавачка, на 80 години. Действието се развива в губернаторски град.

5 потеглихме само вчера. Боже мой! Тази сутрин се събудих, видях цялата светлина и видях пролетта, изведнъж почувствах такава радост и толкова силно исках да се върна. Забрави! Каква безсмислица. Маша все още седи над книгата си и тихо подсвирква песен. Не подсвирвай, Маша. Какво трябваше да го криеш! (Пауза) Тъй като ходя на училище всеки ден и след това давам уроци до вечерта, имам постоянно главоболие и мисли, сякаш вече съм на възраст. И наистина, през тези четири години, в които работя в гимназията, забелязвам как капка сила и младост капят от мен всеки ден. И само едно желание става все по-ясно и по-ясно. Отидете в Москва. Продайте къщата, разтворете всичко тук и. До москау. Съгласен съм! При първа възможност до Москва. Чебутикин и Тузенбах се смеят. Андрей сигурно ще получи професура, така или иначе няма да остане. Просто зависи от бедната Маша. Маша ще идва в Москва за цялото лято, всяка година. Маша подсвирква песен тихо. Ако Бог иска, всичко ще бъде. (поглежда през прозореца) Хубаво време днес. Не знам защо се справям толкова добре днес! Тази сутрин ми хрумна, че бях

9 Аз например, че е имало Добролюбов, но какво точно е написал - нямам представа. Отдолу се чука на тавана. Аха. Трябва да сляза, някой е дошъл за мен. Сега се връщам. Чакаш ли. (бързо се отдалечава, сресва брадата си) И той измисли нещо. Да. Виждали ли сте тържественото му лице? Вероятно веднага ще ви донесе подарък. Колко смущаващо! Да, това е ужасно. Винаги прави глупости. Зелен дъб стои до морето, със златна верижка около него. със златна верижка наоколо (изправя се и пее тихо на себе си) Днес си тъжна, Маша. (Маша слага шапка, докато пее) Къде отиваш? У дома. Смешен. Мисля, че искаме да празнуваме! Без значение. Идвам тази вечер. Сбогом моя любов (целува Ирина) Пожелавам ви отново, бъдете щастливи и здрави. В миналото, когато Отец беше още жив, тридесет или четиридесет офицери идваха в именните дни, беше силно, а днес има само един и половина хора и е толкова тихо, колкото в пустинята. Отивам. Днес съм толкова меланхолична, някак тъжна, не ме слушай. (смее се през сълзи) Ще говорим по-късно и сега отивам, отивам някъде. (недоволен) Ти си истински. (в сълзи) Разбирам те, Маша.

10 SOLJENYJ SOLJENYJ Когато човек философства, това се нарича философия или някак си софизъм. Но когато една жена философства или две, това наистина надхвърля всичко. Какво искаш да кажеш с това, катастрофален човек? Нищо. Той направи ах! и един двама три, мечката го бие на каша. (Пауза) (към Олга, псува) Не плачи! Влизат Анфиса и Ферапонт, те имат торта със себе си. АНФИСА ФЕРАПОНТ ФЕРАПОНТ АНФИСА Ела с мен. Влезте, имате чисти обувки. (към Ирина) Това е от земската администрация, от Протопопов, Михаил Иванич. Торта. Благодаря. Кажете много благодаря. Какво? (по-силно) Кажете много благодаря! (към Анфиса) Дайте му парче торта. Ферапонт, върви, ще получиш парче торта. Какво? Хайде дядо. Хайде. (Off с Ferapont) Не го харесвам, този Протопопов, Михаил Потапич или Иванич. Не биваше да го канят. Не съм го поканил. Добре. Влиза Чебутикин, зад него войник със сребърен самовар, реакцията е изумена и недоволна. (покрива лицето си с ръце) Самовар! Не мога повече! (отива до масата в залата) Скъпи мой Иван Романич, какво правиш! (смее се) Казах ти!

16 Вижте каква рамка за картини ми даде Андрей днес! (показва рамката) Той го направи сам. (гледа рамката, не знае какво да каже) Да. Страхотен. И той направи тази малка рамка, която виси над пианото. Андрей го отмахва и се премества встрани. При нас той е ученият, той също свири на цигулка и може да се занимава с трион, така че всъщност може да прави всичко. Андрей, не ходи! Това е типично, той винаги отива. Ела тук! Маша и Ирина го вземат и го връщат в смях. Ела ела! Моля, оставете ме Spoilsport! Навремето Александър Игнаджич е наричан влюбения майор и изобщо не се ядосва. Въобще не! А ти си „влюбеният цигулар“! Или влюбеният професор! Той е влюбен! Андрюша е влюбена! (аплодисменти) Браво, браво! Дакапо! Андрюшка е влюбена! (идва при Андрей отзад, хваща го за кръста с две ръце) Природата ни е създала само за любов! (смее се високо) Всичко е наред, стига. (избърсва си лицето) Не съм спал цяла нощ и сега съм малко отпуснат, както се казва. Четох до четири, след това легнах, но не заспах. Аз

24 RODE FEDOTIK (силен и търкалящ r) На закуска? Да, вече на закуска. Изчакай малко! (прави снимка) спиране, спиране, изчакване. (прави още една снимка) Благодаря! Вземат кошницата с цветя и отиват в залата, където ги приемат силно. RODE FEDOTIK KULYGIN RODE KULYGIN (силно) Поздравявам ви и ви пожелавам всичко най-добро! Днес е прекрасно време, страхотно. Цяла сутрин се разхождах с учениците. Преподавам гимнастика в гимназията. Можете да се движите, Ирина Сергеевна, движете се! (прави снимка) Днес изглеждаш забележително. (вади тананикащ джоб от джоба си) Тук имам горнище. Невероятен звук. Колко сладко! Зелен дъб стои до морето, със златна верижка около него. със златна верижка наоколо (сълзлива) Защо винаги казвам това? От тази сутрин останах с това изречение. Ние сме тринадесет на масата! (силно) Дами и господа, вие не сте суеверни! (Смях) Когато тринадесет са на масата, това означава, че има любовници. Това ли сте вие, Иван Романович. (Смях) Аз съм стар грешник, но защо Наталия Ивановна е толкова смутена, за мен е абсолютно загадка. Силен смях, Наташа изтича от залата в хола, а Андрей го следва.

25 NATASCHA NATASCHA Пусни, не слушай! Чакаш ли. моля спрете, моля. Аз се срамувам. Вече не знам какво ми е и те ми се смеят. Това, че току-що свърших, е неподходящо, но не мога. не може (покрива лицето си с ръце) Моля те, моля те, не се разстройвай. Просто е забавно, това не означава нищо лошо. Това са просто най-скъпите хора и те харесват мен и теб. Ела до прозореца, няма да ни видиш тук. (оглежда се) Изобщо не съм свикнал с компания. Моята красива, моя красива, не се разстройвай толкова. Повярвайте ми, повярвайте ми. Справям се толкова добре, душата ми е пълна с любов и възхищение. О, не ни виждате! Не ни виждате! Защо, защо толкова се влюбих в теб, кога се влюбих толкова? О, вече нищо не знам. Скъпа моя, любима, ще ми бъдеш ли жена! Обичам те мила. както никога до сега. Целувка. Влизат двама офицери, виждат целуващата се двойка и спират изумени. ЗАВЕЖДАНЕ

29 FERAPONT FERAPONT FERAPONT Какво? (Пауза) И същият бизнесмен каза, но може би и той лъже, че са опънали въже през Москва. Не знам. Бизнесменът каза така. Каква глупост. (чете книгата) Били ли сте някога в Москва? (след пауза) Не. Бог не го искаше. (Пауза) Трябва ли да отида? Да. Пази се. (Излиза от Ferapont) Внимавайте. (чете) Дойдете утре сутринта и вземете документите тук. Отивам (Пауза) Няма го. (звънецът на вратата) Да, това е всичко. (протяга се и отива в стаята си без да бърза) Медицинска сестра пее песен за детето зад сцената. Влизат Маша и Вершинин. Докато разговарят, камериерка запалва лампата и свещите. Не знам. (Пауза) Не знам. Вярно е, много е просто навик. След смъртта на бащата, например, не можахме да свикнем с факта, че дълго време нямахме момчета. Но освен навика, мисля, че съм съвсем прав. Може би другаде не е същото,

33 ние сме там, все още е до юни. Февруари, март, април, май. почти половин година! Трябва да се погрижим Наташа да не разбере по някакъв начин за загубата. Мисля, че не й пука. Чебутикин току-що приключи следобедната дрямка и влезе в залата, среса брадата си, седна на масата и извади вестник от джоба си. Ето го и него. Платил ли е наема? (смее се) Не. Нищо през последните осем месеца. Явно забравен. (смее се) Стои толкова важно! Всички се смеят. Прекъсване. Защо мълчиш, Александър Игнаджич? Не знам. Бих искал чай. Половин живот за чаша чай! Не съм ял от тази сутрин. Ирина Сергеевна! Да Моля те ела тук. Venez ici. (Ирина идва и сяда на масата) Не мога да остана без теб. (Ирина поставя пасианс) И какво? Ако няма чай, нека поне малко да философстваме. С радост. За какво? За какво? Нека, например, да мечтаем за живота такъв, какъвто ще бъде след нас, след двеста, триста години. Добре тогава. След САЩ Когато вече не сме там, ще летите с балони, ще носите костюмите по различен начин